Сакар

Сакар
Лятно утро в Сакар
Местоположение на картата на България 41.983333, 26.266667
Общи данни
Местоположение	България (Област Хасково, Област Стара Загора, Турция)
Част от	Тунджанско-Странджанска област
Най-висок връх	Вишеград 856,1 m
Надм. височина	856,1 m
Подробна карта
Сакар в Общомедия

Сакар и Странджа – географска карта

Сакар е куполообразна планина в Югоизточна България (Хасковска и Старозагорска област) и най-северозападната част на Европейска Турция.

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Планината се простира от северозапад на югоизток на протежение от 75 км, а ширината ѝ в средата достига до 35 км. Разположена е между долината на река Марица на югозапад, която я отделя от крайните североизточни разклонения (ридовете Гората, Градище и Хухла) на Източните Родопи и долината на река Сазлийка на запад, която я отделя от Горнотракийската низина. На изток Сремският пролом на река Тунджа я отделя от Дервентските възвишения, а на югоизток в Европейска Турция крайните ѝ ниски ридове достигат почти до град Одрин. На север се простира до долините на реките Соколица (ляв приток на Сазлийка) и Синаповска, а в района на село Орлов дол, чрез много ниска седловина се свързва с Манастирските възвишения.

Релеф, геоложки строеж

Билото на планината, от северозапад на югоизток е очертано от плоски върхове, като на югозапад и североизток от тях се отделят дълги и стръмни ридове, които достигат до граничните долини на реките. Най-високата точка на Сакар и на цяла Югоизточна България е връх Вишеград (856,1 м), разположен в географския център на планината.

По голямата част от планината представлява гранитен батолит, ограден от метаморфна мантия – гнайси, амфиболити и шисти. На тази база са и малките находища на полиметални руди без промишлено значение. Съвременният облик на релефа се формира през горния терциер и кватернера под влияние на епейрогенните движения и ерозионно-денудационните процеси.

Климат и води

Климатът на Сакар е преходно-средиземноморски. Отводнява се от множество реки притоци на Сазлийка (Соколица и Главанска река), Марица (Бакърдере, Голяма река, Левченска река, Ченгенедере, Каламица, Кемал и др) и Тунджа (Синаповска река, Бозашка река, Карабашка река и др.).

Почви, растителност и животински свят

Преобладаващите почви са предимно излужени и оподзолени канелени горски, на места силно ерозирани. Билото и склоновете са покрити с широколистни гори и обширни пасища. Тя е един от най-богатите райони в България на много грабливи птици, които са на изчезване. Това прави планината важно място за екологията и защитата на българската флора и фауна.

Стопанство

В региона на Сакар се намира изключително подходящия „тероар“ за отглеждане на лозя. Там се правят най-реномираните нови български червени вина от сортовете Мерло, Каберне Совиньон и Сира, получили признание от световноизвестни дегустатори.

История, забележителности

Сакар е планина,обитавана от древността. Легендите говорят, че за известно време тук се е подвизавал Индже войвода – легендарен кърджалийски главатар, който обръща гръб на бандитстването и се превръща в един от най-известните хайдушки предводители в България.

В района на планината най-големи традиции има в областта на ловния и риболовния туризъм. Из местностите около Тополовград има много ловни хижи с опитни водачи, които могат да ви препоръчат различни маршрути за лов на дивеч.

Най-големите културно-исторически забележителности в района на Сакар са мегалитните паметници от ІІ-ро хилядолетие пр.Хр. – долмените, Устремският манастир „Св. Троица“, известен още и с името Хайдушки, защото строежът му е свързан с Индже войвода и Кара Колю, паметник на културата, крепостта Маточина и близките до нея две скални църкви от Х в., светилището крепост Палеокастро, войнишкият паметник на убитите в Балканската война на връх Вълча крепост (Курткале).

Природните забележителности са още по-многобройни: каскадните потоци в местността „Казанките“, скалните феномени: Орлето, Костенурката и връх Карталката, пещерата „Бабини бозки“, феноменално красивото поречие Тесните скали (Даркая) и общо 7 защитени територии – 1 местност, наречена „Бакърлия” ,и 6 природни забележителности.

Селища

По склоновете и подножията на планината на територията на България са разположени 1 град и 58 села, а на територията на Турция 5 села.

• Област Стара Загора – 6 села:
  • Община Гълъбово – 6 села: Главан, Искрица, Медникарово, Мъдрец, Обручище и Помощник.
• Област Хасково – 1 град и 52 села:
  • Община Любимец – 4 села: Васково, Георги Добрево, Йерусалимово и Оряхово;
  • Община Свиленград – 19 села: Варник, Дервишка могила, Димитровче, Костур, Левка, Лисово, Маточина, Михалич, Младиново, Момково, Мустрак, Пашово, Пъстрогор, Равна гора, Райкова могила, Сладун, Студена, Чернодъб и Щит;
  • Община Симеоновград – 5 села: Дряново, Навъсен, Свирково, Троян и Тянево;
  • Община Тополовград – 1 град и 13 села: Българска поляна, Капитан Петко войвода, Княжево, Мрамор, Орешник, Орлов дол, Планиново, Присадец, Радовец, Сакарци, Тополовград, Устрем, Филипово и Хлябово
  • Община Харманли – 11 села: Богомил, Браница, Българин, Доситеево, Дрипчево, Изворово, Коларово, Овчарово, Рогозиново, Черепово и Шишманово.

Транспорт

През планината, по нейните склонове и подножия преминават участък от автомагистрала „Марица“ и участъци от 5 пътя от Държавната пътна мрежа.

• По цялото югозападно подножие на Сакар от Харманли до село Генералово преминава участък от автомагистрала „Марица“;
• От север на юг, през западната ѝ част, от село Мъдрец до Свиленград, на протежение от 51,4 км – участък от второкласен път № 55 Дебелец – Нова Загора – Свиленград;
• От югозапад на североизток, от Харманли до село Княжево, на протежение от 61 км – участък от второкласен път № 76 Харманли – Тополовград – Елхово;
• От северозапад на югоизток, на протежение от 21,8 км – участък от третокласен път № 559 Полски Градец – Тополовград – Устрем;
• От север на юг, в източната ѝ част, между селата Княжево и Маточина, на протежение от 40,3 км – целият участък от третокласен път № 761;
• От югозапад на североизток, от град Любимец до „Голямата звезда“, на протежение от 21,4 км – целият участък от третокласен път № 809;

Вижте още

• Списък на планините в България

Топографска карта

• Шаблон:Карта
• Шаблон:Карта
• Шаблон:Карта
• Шаблон:Карта
• Шаблон:Карта

Източници

• Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 423. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581