Сакар: Разлика между версии
м Замяна на Шаблон:Планина с Шаблон:Планина |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Планина |
{{Планина |
||
| |
| име = Сакар |
||
| |
| изглед = Sakar_Mountain_Bulgaria.jpg |
||
⚫ | |||
| photo = Sakar_Mountain_Bulgaria.jpg |
|||
| |
| карта = България |
||
| |
| гео-ширина = 41.993 |
||
| гео-дължина = 26.328 |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
| elevation = |
|||
⚫ | |||
| elevation_m = |
|||
⚫ | |||
| elevation_ft = |
|||
| |
| височина = |
||
| |
| вид = |
||
| |
| възраст = |
||
| |
| вулканичен-пояс = |
||
| последно-изригване = |
|||
| prominence_ref = |
|||
| |
| първо-изкачване = |
||
| най-лесен-маршрут = |
|||
| translation = |
|||
| |
| карта-файл2 = |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
| location = България |
|||
| map = България |
|||
| map_alt = |
|||
| map_caption = |
|||
| map_size = |
|||
| label = |
|||
| label_position = |
|||
| lat_d = 41 |
|||
| lat_m = 59 |
|||
| lat_s = 33 |
|||
| lat_NS = N |
|||
| long_d = 26 |
|||
| long_m = 19 |
|||
| long_s = 39 |
|||
| long_EW = E |
|||
| age = |
|||
⚫ | |||
| coordinates = |
|||
| coordinates_ref = |
|||
| grid_ref_UK = |
|||
| grid_ref_Ireland = |
|||
| topo = |
|||
| type = |
|||
| volcanic_arc/belt = |
|||
| last_eruption = |
|||
| first_ascent = |
|||
| easiest_route = |
|||
}} |
}} |
||
[[File:Map of Strandzha Sakar bg.svg|мини|дясно|280п|Сакар и Странджа – географска карта]] |
[[File:Map of Strandzha Sakar bg.svg|мини|дясно|280п|Сакар и Странджа – географска карта]] |
Версия от 13:02, 29 януари 2015
Сакар | |
Лятно утро в Сакар | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | България (Област Хасково, Област Стара Загора, Турция) |
Част от | Тунджанско-Странджанска област |
Най-висок връх | Вишеград 856,1 m |
Надм. височина | 856,1 m |
Подробна карта | |
Сакар в Общомедия |
Сакар е куполообразна планина в Югоизточна България (Хасковска и Старозагорска област) и най-северозападната част на Европейска Турция.
Географска характеристика
Географско положение, граници, големина
Планината се простира от северозапад на югоизток на протежение от 75 км, а ширината ѝ в средата достига до 35 км. Разположена е между долината на река Марица на югозапад, която я отделя от крайните североизточни разклонения (ридовете Гората, Градище и Хухла) на Източните Родопи и долината на река Сазлийка на запад, която я отделя от Горнотракийската низина. На изток Сремският пролом на река Тунджа я отделя от Дервентските възвишения, а на югоизток в Европейска Турция крайните ѝ ниски ридове достигат почти до град Одрин. На север се простира до долините на реките Соколица (ляв приток на Сазлийка) и Синаповска, а в района на село Орлов дол, чрез много ниска седловина се свързва с Манастирските възвишения.
Релеф, геоложки строеж
Билото на планината, от северозапад на югоизток е очертано от плоски върхове, като на югозапад и североизток от тях се отделят дълги и стръмни ридове, които достигат до граничните долини на реките. Най-високата точка на Сакар и на цяла Югоизточна България е връх Вишеград (856,1 м), разположен в географския център на планината.
По голямата част от планината представлява гранитен батолит, ограден от метаморфна мантия – гнайси, амфиболити и шисти. На тази база са и малките находища на полиметални руди без промишлено значение. Съвременният облик на релефа се формира през горния терциер и кватернера под влияние на епейрогенните движения и ерозионно-денудационните процеси.
Климат и води
Климатът на Сакар е преходно-средиземноморски. Отводнява се от множество реки притоци на Сазлийка (Соколица и Главанска река), Марица (Бакърдере, Голяма река, Левченска река, Ченгенедере, Каламица, Кемал и др) и Тунджа (Синаповска река, Бозашка река, Карабашка река и др.).
Почви, растителност и животински свят
Преобладаващите почви са предимно излужени и оподзолени канелени горски, на места силно ерозирани. Билото и склоновете са покрити с широколистни гори и обширни пасища. Тя е един от най-богатите райони в България на много грабливи птици, които са на изчезване. Това прави планината важно място за екологията и защитата на българската флора и фауна.
Стопанство
В региона на Сакар се намира изключително подходящия „тероар“ за отглеждане на лозя. Там се правят най-реномираните нови български червени вина от сортовете Мерло, Каберне Совиньон и Сира, получили признание от световноизвестни дегустатори.
История, забележителности
Сакар е планина,обитавана от древността. Легендите говорят, че за известно време тук се е подвизавал Индже войвода – легендарен кърджалийски главатар, който обръща гръб на бандитстването и се превръща в един от най-известните хайдушки предводители в България.
В района на планината най-големи традиции има в областта на ловния и риболовния туризъм. Из местностите около Тополовград има много ловни хижи с опитни водачи, които могат да ви препоръчат различни маршрути за лов на дивеч.
Най-големите културно-исторически забележителности в района на Сакар са мегалитните паметници от ІІ-ро хилядолетие пр.Хр. – долмените, Устремският манастир „Св. Троица“, известен още и с името Хайдушки, защото строежът му е свързан с Индже войвода и Кара Колю, паметник на културата, крепостта Маточина и близките до нея две скални църкви от Х в., светилището крепост Палеокастро, войнишкият паметник на убитите в Балканската война на връх Вълча крепост (Курткале).
Природните забележителности са още по-многобройни: каскадните потоци в местността „Казанките“, скалните феномени: Орлето, Костенурката и връх Карталката, пещерата „Бабини бозки“, феноменално красивото поречие Тесните скали (Даркая) и общо 7 защитени територии – 1 местност, наречена „Бакърлия” ,и 6 природни забележителности.
Селища
По склоновете и подножията на планината на територията на България са разположени 1 град и 58 села, а на територията на Турция 5 села.
- Област Стара Загора – 6 села:
- Община Гълъбово – 6 села: Главан, Искрица, Медникарово, Мъдрец, Обручище и Помощник.
- Област Хасково – 1 град и 52 села:
- Община Любимец – 4 села: Васково, Георги Добрево, Йерусалимово и Оряхово;
- Община Свиленград – 19 села: Варник, Дервишка могила, Димитровче, Костур, Левка, Лисово, Маточина, Михалич, Младиново, Момково, Мустрак, Пашово, Пъстрогор, Равна гора, Райкова могила, Сладун, Студена, Чернодъб и Щит;
- Община Симеоновград – 5 села: Дряново, Навъсен, Свирково, Троян и Тянево;
- Община Тополовград – 1 град и 13 села: Българска поляна, Капитан Петко войвода, Княжево, Мрамор, Орешник, Орлов дол, Планиново, Присадец, Радовец, Сакарци, Тополовград, Устрем, Филипово и Хлябово
- Община Харманли – 11 села: Богомил, Браница, Българин, Доситеево, Дрипчево, Изворово, Коларово, Овчарово, Рогозиново, Черепово и Шишманово.
Транспорт
През планината, по нейните склонове и подножия преминават участък от автомагистрала „Марица“ и участъци от 5 пътя от Държавната пътна мрежа.
- По цялото югозападно подножие на Сакар от Харманли до село Генералово преминава участък от автомагистрала „Марица“;
- От север на юг, през западната ѝ част, от село Мъдрец до Свиленград, на протежение от 51,4 км – участък от второкласен път № 55 Дебелец – Нова Загора – Свиленград;
- От югозапад на североизток, от Харманли до село Княжево, на протежение от 61 км – участък от второкласен път № 76 Харманли – Тополовград – Елхово;
- От северозапад на югоизток, на протежение от 21,8 км – участък от третокласен път № 559 Полски Градец – Тополовград – Устрем;
- От север на юг, в източната ѝ част, между селата Княжево и Маточина, на протежение от 40,3 км – целият участък от третокласен път № 761;
- От югозапад на североизток, от град Любимец до „Голямата звезда“, на протежение от 21,4 км – целият участък от третокласен път № 809;
Вижте още
Топографска карта
Източници
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 423. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
|