Верила: Разлика между версии
м Замяна на Шаблон:Планина с Шаблон:Планина |
мРедакция без резюме |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
| местоположение = България ([[Софийска област]], [[Област Перник]], [[Област Кюстендил]]) |
| местоположение = България ([[Софийска област]], [[Област Перник]], [[Област Кюстендил]]) |
||
| част-от = Руйско-Верилска планинска редица |
| част-от = Руйско-Верилска планинска редица |
||
| връх = |
| връх = Голям Дебелец |
||
| височина = |
| височина = 1415,5 |
||
| вид = |
| вид = |
||
| възраст = |
| възраст = |
Версия от 13:13, 29 януари 2015
- Вижте пояснителната страница за други значения на Верила.
Верила | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | България (Софийска област, Област Перник, Област Кюстендил) |
Част от | Руйско-Верилска планинска редица |
Най-висок връх | Голям Дебелец |
Надм. височина | 1415,5 m |
Подробна карта | |
Верила е планина в Западна България, част от Руйско-Верилската планинска редица. Разположена е на територията на три области Софийска, Пернишка и Кюстендилска.
Планината се простира от северозапад на югоизток на около 20 км, а ширината ѝ е около 12 км. Представлява орографска връзка между Витоша на север, с която се свързва чрез Букапреслапската седловина (1090 м) и Рила на юг — чрез Клисурската седловина (1025 м). На северозапад се спуска към Радомирската, на югозапад — към Дупнишката (Горно Дупнишко поле), а на североизток — към историко-географската област Палакарията, горната част на Самоковската котловина.
Билото на планината е заравнено, а склоновете ѝ са къси, но дълбоко разчленени. Най-високата ѝ точка е връх Голям Дебелец (1414,5 m), издигащ се източно от село Яребковица. Изградена е от кристалинни скали — гнайси и шисти. Климатът е континентален със студена зима и сравнително хладно лято. По билото на планината преминава главният вододел на България между водосборните басейни на Черно и Егейско море. Водите по североизточните ѝ склонове се оттичат към река Палакария (ляв приток на Искър), а тези по югозападните — към реките Арката, Тополница и Джубрена от басейна на Струма. Реките Арката и Тополница водят началото си от планината. Преобладават канелените и светлокафявите горски почви. Обрасла е с редки широколистни гори от бук, дъб, габър и др., а югозападните ѝ склонове са силно обезлесени и опороени.
В подножието на планината са разположени 7 села: Белчин, Клисура, Лисец и Яребковица в Софийска област; Горна Диканя и Дрен в Област Перник и Тополница в Област Кюстендил.
Планината е малко известна на туристите. Няма хижи. По билото и минава туристически маршрут Е4, който свързва Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка. Цялата планина е включена в НАТУРА 2000.
По южното ѝ подножие, през Клисурската седловина, на протежение от 8,2 км преминава участък от второкласен път № 62 от Държавната пътна мрежа Кюстендил — Дупница — Самоков.
Вижте още
Топографска карта
Източници
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 104-105. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
|