Микренски височини: Разлика между версии
м Замяна на Шаблон:Планина с Шаблон:Планина |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
| местоположение = България ([[Област Ловеч]], [[Област Габрово]]) |
| местоположение = България ([[Област Ловеч]], [[Област Габрово]]) |
||
| част-от = [[Предбалкан]] |
| част-от = [[Предбалкан]] |
||
| връх = |
| връх = Пашаалан |
||
| височина = |
| височина = 874,9 |
||
| вид = |
| вид = |
||
| възраст = |
| възраст = |
||
Версия от 13:31, 29 януари 2015
| Микренски височини | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България (Област Ловеч, Област Габрово) |
| Част от | Предбалкан |
| Най-висок връх | Пашаалан |
| Надм. височина | 874,9 m |
| Подробна карта | |
 | |
Микренските височини са нископланински рид във вътрешната структурна ивица на Средния Предбалкан, области Ловеч и Габрово, на север от реките Калник (десен приток на Вит) и Видима (ляв приток на Росица), с посока запад — изток.
Височини от север и от юг са очертани от надлъжни антиклинални ерозионни понижения, по които протичат следните реки:
- На север долините на реките Лъга (десен приток на Сопотска река, от басейна на Вит), Дрипла (ляв приток на Осъм), Българенска река (десен приток на Осъм) и Крапец (ляв приток на Росица) ги отделят съответно от рида Гагайка, Ловчанските и Севлиевските височини;
- На юг долините на реките Калник (десен приток на Вит), Сухата река (ляв приток на Осъм), Малката река (десен приток на Осъм) и Видима ги отделят съответно от северните разклонения на Васильовска планина, Троянската хълмиста област и Черновръшкия рид;
- На изток склоновете на височините постепенно потъват в Севлиевското поле.
Дължината им от запад на изток е около 55 км, а ширината от север на юг — 7-8 км. Най-издигната е западната им част, където са върховете Пашаалан (874,9 м), Караджова могила (835,8 м), Кръста (802 м), Орлова чука (772 м) и др.
Билото се издига на 750-850 м. В средната си част височините са проломени от река Осъм и се разделят на две части — западна по-висока и източна по-ниска. Западната част от своя страна е надлъжно разчленена от горната долина на Батънска река (Сопотска река) и Ломецка река (ляв приток на Осъм) на две успоредни редици — северна и южна. Изградени са от долнокредни (аптски) варовити и песъчливи огънати пластове на синклинално плато, моделирано в Пашааланската синклинала. Силно са опороени и обезлесени.
Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. Почвите са сиви горски. Обрасли са с букови и габърово-благунови гори.
Във вътрешносттта на Микренските височини са разположени селата Лешница, Ломец и Стефаново, а в подножията им — селата Микре, Голец, Абланица, Българене, Малиново и Ряховците (по северното подножие), Старо село, Борима, Дълбок дол, Добродан, Врабево, Дамяново, Хирево и Сенник (по южното подножие) и село Сопот (в най-западната им част).
През височините и покрай тях преминават три пътя от Държавната пътна мрежа:
- По цялото им северно подножие, от село Сопот до град Севлиево, на протежение от 55,6 км — участък от първокласен път № 4 Ябланица — Велико Търново — Шумен;
- По пролома на река Осъм през височините, от север на юг, на протежение от 11 км — участък от второкласен път № 35 Плевен — Ловеч — Троян — Кърнаре;
- По югозападното им подножие, на протежение от 30,4 км — участък от третокласен път № 402 Василковска махала — Борима — Дълбок дол.
Успоредно на път № 35, през пролома на Осам преминава и участък от трасето на жп линията Левски — Ловеч — Троян.
Вижте още
Топографска карта
Източници
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 315-316. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581