Разградски височини: Разлика между версии
м Замяна на Шаблон:Планина с Шаблон:Планина |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
| местоположение = България (Североизточна България) |
| местоположение = България (Североизточна България) |
||
| част-от = [[Източна Дунавска равнина]] |
| част-от = [[Източна Дунавска равнина]] |
||
| връх = |
| връх = Канарата |
||
| височина = |
| височина = 479.3 |
||
| вид = |
| вид = |
||
| възраст = |
| възраст = |
||
Версия от 13:45, 29 януари 2015
| Разградски височини | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България (Североизточна България) |
| Част от | Източна Дунавска равнина |
| Най-висок връх | Канарата |
| Надм. височина | 479.3 m |
Разградските височини са платовидно възвишение в Североизточна България, Източната Дунавска равнина, области Разград, Търговище и Русе. Името на платото идва от разположеният в североизточните им периферии град Разград.
Разградските височини се издигат в най-югозападната част на Източната Дунавска равнина между долините на реките Черни Лом (на запад и югозапад), която ги отделя от Поповските височини Бели Лом (на север, североизток и изток), която ги отделя от Лудогорското плато и Самуиловските височини. На юг, в района на село Дралфа се свързват с Лилякското плато. Максималната дължина на височините от северозапад на югоизток е 55-60 км, а максималната му ширина от североизток на югозапад — 20-25 км. Максималната височина е връх Канарата (479.3 м) е разположена в южната част на платото, на 2,7 км югоизточно от село Тръстика, Община Попово.
Южните склонове на Разградските височини са по стръмни от северните, които се спускат полегато и са разчленени от десните притоци на река Черни Лом и левите притоци на Бели Лом — Малки Лом, Долапдере (Хлебаровска река) и др. В южната си, най-висока част височините се явяват вододел между басейните на реките Русенски Лом и Камчия. От тази най-висока част, около връх Канарата извират реките Бели Лом (река) и Малки Лом (от басейна на Русенски Лом) и Керизбунар, ляв приток на река Врана (от басейна на Камчия).
Разградските височини имат ерозионно-денудационен релеф, моделиран върху северозападния полегат склон на Севернобългарското сводово издигане. Плоското било е остатък от денудационна повърхнина. Изградено е от долнокредни варовико-песъчливи и мергелни пластове.
Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. Почвите са сиви горски, тук-таме обрасли с редки гори от дъб, цер и габър. Като цяло растителността е силно антропогенно изменена и големи части са заети от обработваеми земи.
В Поповските височини и по тяхната периферия са разположени 32 населени места, в т.ч 2 града и 30 села:
- Област Разград — 2 града (Разград и Цар Калоян) и 14 села;
- Област Търговище — 12 села;
- Област Русе — 4 села.
През Разградските височини преминават 5 пътя от Държавната пътна мрежа:
- В северната, ниска част, от село Писанец до Разград, на протежение от 27,8 км участък от първокласен път № 2 Русе — Разград — Шумен — Варна.
- В източната част, от село Манастирско до Разград, на протежение от 15,3 км участък от второкласен път № 49 Търговище — Разград.
- В най-северозападната част на височините, между селата Нисово и Кацелово, на протежение от 17,6 км, участък от третокласен път № 202 от Държавната пътна мрежа Русе — Опака — Попово.
- В централната, най-висока част на височините от Разград до село Кардам, на протежение от 28,9 км участък от третокласен път № 204 Разград — Попово — Антоново.
- В най-източната част на височините от Разград до село Студенец, на протежение от 15,3 км участък от третокласен път № 206 Разград — Лозница.
Вижте още
Топографска карта
Източници
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 401-402. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581