Владимир Георгиев (езиковед)

Тази статия е за езиковеда академик Владимир Георгиев. За други хора с това име вижте пояснителната страница.

---

Владимир Георгиев
български езиковед
Роден	16 февруари 1908 Габаре, България
Починал	14 юни 1986 София, Народна република България
Учил във	Виенски университет Софийски университет
Работил в	Софийски университет
Семейство
Подпис

Акад. Владимир Иванов Георгиев е български учен, езиковед и съставител на речници и енциклопедии. Главен редактор на сп. „Български език“ и на сп. „Балканско езикознание“ и на „Кратка българска енциклопедия“ и енциклопедия „България А-Я“. Като ръководител на екипа, създал „Правописен речник на българския книжовен език“ през 1945 година, Георгиев е и един от инициаторите за създаването на съвременния български правопис. През 1971-1986 участва в съставянето на три тома от „Български етимологичен речник“.

Биография

Образование

• 1930 — завършва класическа филология в Софийски университет.
• 1933-34 година специализация по индоевропейско, славянско и общо езикознание във Виенския университет, където защитава докторат;
• 1939–1940 — специализации в университетите в Берлин и Флоренция
• 1946–1947 — специализация в Париж.

Кариера

• 1931–1941 — асистент в Софийски университет,
• 1936–1945 — доцент,
• от 1945 — професор,
• 1947–1948 — декан на Историко-филологическия факултет
• 1948–1951 — заместник-ректор
• 1948–1974 — ръководител Катедра по общо и сравнително-историческо езикознание в Историко-филологическия факултет на СУ
• 1951–1956 — ректор на СУ
• 1951–1957 — директор на Института за български език при БАН (1951-1957),
• от 1952 — академик,
• 1956–1963 — секретар на Отделението за езикознание, литературознание и изкуствознание при БАН
• 1959–1972 — заместник-председател на БАН,
• 1962–1969 — главен редактор на „Кратка българска енциклопедия“,
• от 1972 — директор на Единния център по език и литература
• 1974 — главен редактор на енциклопедия „България А-Я“
• 1978 — главен редактор на енциклопедия „България“, том 1.

Членства и председателства

• Международен комитет на славистите (председател 1958-1963; заместник председател от 1963)
• Български национален комитет на славистите (председател от 1955),
• Международна асоциация за изучаване на Югоизточна Европа (председател от 1965-1967; почетен председател от 1967).
• Национален комитет за защита на мира (заместник-председател от 1973).
• Международен комитет по микенология (Член на Бюрото на Управителния съвет).
• Почетен доктор на Хумболтовия университет в Берлин (1960) и на Карловия университет в Прага (1968).
• Член-кореспондент на Френската АН (1967), Финландската АН (1966), Саксонската АН в Лайпциг (1968), Белгийската АН (1971), Атинската АН (1977).

Трудове

• 1932 — „Индоевропейските гутурали“ (монография)
• 1941–1945 — „Предгръцко езикознание“ (монография, в 2 тома)
• 1957 — „Тракийският език“ (монография)
• 1958 — „Въпроси на българската етимология“ (монография)
• 1958 — „Увод в езикознанието“ (учебник в съавторство с Иван Дуриданов)
• 1958 — „Изследвания по сравнително-историческо езикознание“ (монография на руски)
• 1959 — „Езикознание“ (учебник в съавторство с Иван Дуриданов)
• 1960 — „Българска етимология и ономастика“ (монография)
• 1964 — „Вокалната система в развоя на славянските езици“ (монография)
• 1966 — „Увод в историята на индоевропейските езици“ (монография на италиански)
• 1969 — „Основни проблеми на славянската диахронна морфология“ (монография)
• 1977 — „Траките и техният език“ (монография)

Източници

• Биография на Владимир Георгиев