Правителство на Рачо Петров 2: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м →1904: препратка по популярното название |
||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
* 30 март – Краткотраен [[Българо-сръбски договор (1904)|българо-сръбски съюз]] предвижда реформи в [[Македония (област)|Македония]] и обща защита срещу австро-унгарска агресия.{{hrf|Енциклопедия „България“. Том 1|1978|488-489}} |
* 30 март – Краткотраен [[Българо-сръбски договор (1904)|българо-сръбски съюз]] предвижда реформи в [[Македония (област)|Македония]] и обща защита срещу австро-унгарска агресия.{{hrf|Енциклопедия „България“. Том 1|1978|488-489}} |
||
* ноември – Приет е закон за обща митническа тарифа – основа на сключените година по-късно търговски договори с Русия, Германия, Англия и други държави с тарифи, закрилящи българското производство.{{hrf|Стателова|1999|186-191}} |
* ноември – Приет е закон за обща митническа тарифа – основа на сключените година по-късно търговски договори с Русия, Германия, Англия и други държави с тарифи, закрилящи българското производство.{{hrf|Стателова|1999|186-191}} |
||
* ноември – Парламентът ратифицира нов заем за 100 милиона лева от |
* ноември – Парламентът ратифицира нов заем за 100 милиона лева от [[Париба|Банк дьо Пари е де Пеи Ба]] за военни поръчки от Франция и строителство на жп линиите [[Търново]]–[[Трявна]] и [[Радомир]]–[[Кюстендил]].{{hrf|Стателова|1999|188}} |
||
=== 1905 === |
=== 1905 === |
||
Версия от 09:12, 1 февруари 2015
Второто правителство на Рачо Петров управлява Княжество България от 6 май 1903 до 23 октомври 1906 (стар стил).[1]
Събития
1903
- 20 юли – Избухва Илинденско-Преображенското въстание. Въстанието засилва напрежението между България и Османската империя, но българската армия не се намесва в защита на въстаниците.[2]
- 19 септември – Първият дипломатически представител на САЩ в България, Джон Б. Джаксън, връчва акредитивните си писма. Поставено е началото на българо-американските дипломатически отношения.[3]
- 2 октомври – Русия и Австро-Унгария договарят помежду си Мюрцщегската реформена програма за Македония. Програмата е подкрепена от българското правителство.[2]
- 19 октомври – Парламентарни избори, съпроводени с насилие и фалшификации, дават абсолютно мнозинство на Народнолибералната партия (стамболовисти) в XIII Обикновено народно събрание.[2]
- декември – Приет е Закон за устройството на въоръжените сили, основа за подготовката на страната за Балканските войни.[1]
- 19 декември – Народното събрание гласува закон за преустройство на софийското Висше училище в Български университет „Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово“.[4][5]
- 23 декември – Земеделските каси са преобразувани със закон в Българска земеделска банка, която съдейства за модернизирането на селското стопанство и насърчава кооперативното дело през следващите три десетилетия.[6]
1904
- 26 март – Българо-турска спогодба притъпява временно конфликта между двете държави чрез частична амнистия на участниците в Илинденско-Преображенско въстание, репатриране на бежанците и възпиране на върховистките чети.[7]
- 30 март – Краткотраен българо-сръбски съюз предвижда реформи в Македония и обща защита срещу австро-унгарска агресия.[8]
- ноември – Приет е закон за обща митническа тарифа – основа на сключените година по-късно търговски договори с Русия, Германия, Англия и други държави с тарифи, закрилящи българското производство.[9]
- ноември – Парламентът ратифицира нов заем за 100 милиона лева от Банк дьо Пари е де Пеи Ба за военни поръчки от Франция и строителство на жп линиите Търново–Трявна и Радомир–Кюстендил.[10]
1905
- 29 януари – Закон за насърчаване на местната промишленост чрез безмитен внос на суровини, машини и строителни материали, намалени такси за железопътен превоз, отстъпване на държавни и общински терени и пр. води до бум в текстилната, хранителната промишленост, строителството и други отрасли през следващите години.[9]
- 9 юли – Сключен е митнически съюз със Сърбия, който трябва да превърне двете страни в „обща търговска зона“, но изпълнението му е осуетено с икономически и политически натиск от Австро-Унгария.[8]
1906
- януари – Промени в Закона за народното просвещение: въвеждане на безплатен тригодишен курс на основно образование, улеснен достъп до гимназии, увеличаване на учителските заплати.[11]
- 30 юли – Кулминация на антигръцките вълнения в България: населеният предимно с гърци град Анхиало (Поморие) е опожарен.[12]
Състав
Промени от 23-24 август 1903
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| финанси | Лазар Паяков | Народнолиберална партия | |
| търговия и земеделие | Никола Генадиев (управляващ) | Народнолиберална партия | |
Промени от 30 януари 1904
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| правосъдие | Петър Стайков | Народнолиберална партия | |
| търговия и земеделие | Никола Генадиев | Народнолиберална партия | |
Промени от 18 август 1905
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| правосъдие | Константин Панайодов | Народнолиберална партия | |
| обществени сгради, пътища и съобщения | Тодор Гатев | Народнолиберална партия | |
Промени от 23 ноември 1905
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| обществени сгради, пътища и съобщения | Димитър Петков (упр.) | Народнолиберална партия | |
Източници
- Енциклопедия „България“. Том 1. София, Издателство на БАН, 1978.
- Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ а б Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 23.01.2015)
- ↑ а б в Стателова 1999, с. 177 – 179.
- ↑ Посолство на САЩ в България, достъп от 27.01.2015
- ↑ Стателова 1999, с. 195.
- ↑ Годишник на Софийския университет. Том I 1904-1905. София, 1905, стр. 25 (достъп 27.01.2015)
- ↑ Енциклопедия „България“. Том 1 1978, с. 501.
- ↑ Енциклопедия „България“. Том 1 1978, с. 493.
- ↑ а б Енциклопедия „България“. Том 1 1978, с. 488 – 489.
- ↑ а б Стателова 1999, с. 186 – 191.
- ↑ Стателова 1999, с. 188.
- ↑ Стателова 1999, с. 196.
- ↑ Силянов, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Том II. София, „Наука и изкуство“, 1983, стр. 242-243 (достъп 26.01.2015)
Вижте още
| ||||||||||||||
.svg){kind=small}