Христо Иванов – Малкия: Разлика между версии
Преместване на ''роден-дата'' и ''починал-дата'' в Уикиданни |
|||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
| описание= български националреволюционер |
| описание= български националреволюционер |
||
| наставка= |
| наставка= |
||
| роден-дата= [[25 януари]][[1849]] |
|||
| роден-място=[[Сопот]], днес [[България]] |
| роден-място=[[Сопот]], днес [[България]] |
||
| починал-дата= [[30 септември]] [[1904]] |
|||
| починал-място=[[Пловдив]], [[Княжество България]] |
| починал-място=[[Пловдив]], [[Княжество България]] |
||
}} |
}} |
||
Версия от 08:07, 5 февруари 2015
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Иванов.
| Христо Иванов - Малкия | |
| български националреволюционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 30 септември 1904 г.
|
Христо Иванов Хаджикирков - Малкия е български националреволюционер, участник в Ботевата чета.
Биография
Христо Хаджикирков е роден е на 25 януари 1849 г. в Сопот. Произхожда от виден и заможен род, преселници от Македония. Едва единадесетгодишен Христо остава сирак, тъй като дома им е нападнат от турци-разбойници от околните села, при което са убити баща му Иван и още 6-ма съседи, притекли се на помощ срещу грабителите. Така Христо става глава на семейството и волю-неволю, трябва да поеме търговските дела на баща си. Заминава за Букурещ, където постъпва на работа в търговска кантора.
В Букурещ той попада сред политическата емиграция, и макар и твърде млад е сред най-изявените й дейци. Тук Христо се запознава с Левски и съименника си Христо Иванов-Големия, наречен Големия, тъй като бил с по-едър ръст и по-възрастен, а той получил прозвището Христо Иванов - Малкия, с което име останал в спомените на съвременниците си и историята. Тъй като имал доста добри финансови възможности Христо Иванов-Малкия неведнъж подпомагал материално своите събратя хъшове. Той е един от прототипите на Вазов за изграждането на образа на Никола Странджата в "Немили-недраги". Негови са знаменитите думи, казани от Странджата: „Тук гладни може да стоите, но от глад няма да умрете!“. Пословично добри били връзките му с Христо Иванов-Големия и Васил Левски, когото подпомагал винаги когато и с каквото е нужно. Много тежко изживял смъртта на Дякона.
През 1876 г. се записва в четата на Христо Ботев и преминава дунавския бряг, за да се бие за свободата на Отечеството. Участва във всички битки на четата до разгрома й на Околчица. Заловен е край с. Литаково, но по-късно е амнистиран. Успява да се прехвърли във Влашко и навлиза в България отново с руските войски през 1877 г. Благодарение на високото си образование и владеенето на френски език, започва работа в Съдебното ведомство при Временното руско управление, а по-късно и в Министерство но правосъдието на Княжество България. Заемал е длъжностите на председател на Окръжен съд в Самоков, Шумен, Разград, Пазарджик и др. Пенсионира се през 1895 г. поради влошено здравословно състояние, и през 1904 умира в гр.Пловдив.