Епистоларна литература: Разлика между версии
линк |
мРедакция без резюме |
||
Ред 16: | Ред 16: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://www.slovo.bg/old/lit-mis/199902/mserafimova.htm |
* [http://www.slovo.bg/old/lit-mis/199902/mserafimova.htm Жанрови идентификации на писмото (Проблеми на литературната трансформация)], М. Серафимова, Литературна мисъл. бр. 2 (1999) |
||
литературната трансформация). Литературна мисъл. бр. 2 (1999)] |
|||
[[Категория:Литературни жанрове]] |
[[Категория:Литературни жанрове]] |
Версия от 16:05, 6 февруари 2015
Епистоларната литература (от гръцки epistolé — „писмо“) е жанр на художествената проза, граничещ с белетристиката и есето, чиято основна особеност е, че сюжетното развитие, отношенията между героите и духа на епохата се изразяват посредством размяна на писма.
В основата на епистоларната литература стои утвърдената в миналото традиция идеи и възгледи да се споделят с близките чрез писма и послания. Като литературен жанр тя се развива в епохата на Романтизма и Просвещението, когато рационалният момент на кореспонденцията бива обагрен със силен емоционален заряд и стремеж към саморазкриване.
Спецификата на епистоларната литература е, че ограничава възможността за развитие на сюжета, но дава простор пред героите да разкрият най-съкровените си чувства. Възможно е не цялото, а само част от литературното произведение да е написано във вид на писма.
Видни представители на епистоларната литература са:
- Николай Гогол — „Преписка с приятели“
- Иван Гончаров — „Фрегата Палада“
- Йохан Волфганг фон Гьоте — „Страданията на младия Вертер“
- Алфонс Доде — „Писма от моята мелница“
- Фьодор Достоевски — „Бедни хора“
- Жан-Жак Русо — „Жюли или Нова Елоиза“
- Елза Триоле — „Лунапарк“
- Шодерло дьо Лакло — „Опасни връзки“
Външни препратки
- Жанрови идентификации на писмото (Проблеми на литературната трансформация), М. Серафимова, Литературна мисъл. бр. 2 (1999)