Евтимий Български: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 26: | Ред 26: | ||
}} |
}} |
||
[[Файл:Evtimiy.jpg|thumb]] |
[[Файл:Evtimiy.jpg|thumb]] |
||
[[Файл:Надгробният паметник на Евтимий Сапунджиев.jpg|thumb]] |
|||
'''Св. Евтимий Търновски''' е сред най-великите [[българи]] и личности от [[Средновековие]]то, духовник, книжовник и православен светец, най-известният [[патриарх]] на [[България]] и последният [[предстоятел]] на църквата на [[Второ българско царство|Второто българско царство]]. Той e авторитетна фигура в православния свят. |
'''Св. Евтимий Търновски''' е сред най-великите [[българи]] и личности от [[Средновековие]]то, духовник, книжовник и православен светец, най-известният [[патриарх]] на [[България]] и последният [[предстоятел]] на църквата на [[Второ българско царство|Второто българско царство]]. Той e авторитетна фигура в православния свят. |
||
Версия от 11:57, 8 февруари 2015
- Тази статия е за българския патриарх. За други значения вижте Патриарх Евтимий (пояснение).
Св. Евтимий Търновски | |
Патриарх на България | |
---|---|
Роден | ок. 1325 |
Починал | ок. 1403 |
Почитан в | Източноправославния свят |
Празник | 20 януари |
Св. Евтимий Търновски в Общомедия |
Св. Евтимий Търновски е сред най-великите българи и личности от Средновековието, духовник, книжовник и православен светец, най-известният патриарх на България и последният предстоятел на църквата на Второто българско царство. Той e авторитетна фигура в православния свят.
Повечето сведения за живота му са от текстове на негови ученици и последователи, които го представят в благоприятна светлина. Основен сред тях е „Похвално слово за Евтимий“ на Григорий Цамблак.
Ранни години
Св. Патриарх
Евтимий е роден около 1320–1330 г. и според някои произхожда от знатният род Цамблаковци. [1]. Учи в търновски манастири и приема монашески чин. Привлечен от славата на Теодосий Търновски около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир. Теодосий го определя за свой пръв помощник и през 1363 г. двамата заминават заедно за Цариград[1], където скоро след това Теодосий умира.
Св. Евтимий последователно постъпва в манастира Студион и лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон. Византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на заточение на остров Лемнос[1], а след освобождаването си се връща в българския Зографски манастир в Атон.
Дейност в България
Към 1371 г. Св. Евтимий се връща в България и основава манастира „Света Троица“ край Търново. Там поставя основите на Търновската книжовна школа. Той установява правила за правопис и поправил чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги[2]. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия, използващи църковнославянски език.
През 1375 г., след смъртта на българския патриарх Йоаникий II, Св. Евтимий е избран за негов наследник. Привърженик на исихазма, той се бори с ересите и с упадъка на нравите. Евтимий получава известност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.
Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий — литургични книги, похвални слова, жития и послания. Навярно много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са Киприан, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински и Константин Костенечки.
Падането на Търново
През пролетта на 1393 г. султан Баязид І стоварва огромна войска пред Търново и го подлага на продължителна обсада. Григорий Цамблак разказва в „Похвално слово за Евтимий“: „варварският цар...ненадейно нападна града – не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи.“ Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му. Смята се, че градът издържа тримесечна обсада[3]. На 17 юли 1393 г. турците превземат столицата с щурм.
Видинският митрополит Йоасаф Бдински, съвременник на това събитие, дава следната характеристика за него: „Стана велико агарянско нашествие и се извърши пълно разорение на този град с околностите му“. Според Григорий Цамблак[2] църквите са превърнати в джамии, а свещениците са изгонени и заместени с „учители на безсрамието“. 110 видни търновски граждани и боляри са убити, но патриарх Евтимий е помилван и изпратен на заточение в областта Македония (днешна Тракия), вероятно в Бачковския манастир[4]. Предполага се, че е починал там през 1402-1404 г. От това време Търновската патриаршия престава да съществува, българската църква губи независимостта си и е подчинена от Константинополската патриаршия.
Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на свети Евтимий Велики — 20 януари.
Книжовна дейност
Книжовна школа
Евтимий Търновски ръководи Търновската книжовна школа, основана от него или патриарх Теодосий Търновски. Евтимий извършва правописна и езикова реформа на българския език[5]. Поради голямото културно влияние на България върху славяно-православния свят[6], Евтимиевата реформа се отразява на писмеността в Сърбия, Влахия, Молдова и руските княжества[7]. Значението на Евтимий Търновски за възхода на българската книжовност от втората половина на 14 век е неоценимо.
Писател[8]
- Жития:
- "Житие на Иван Рилски"
- "Житие на Иларион Мъгленски"
- "Житие на Филотея Темнишка" или известна като Филотея Търновска
- "Житие на Петка Търновска"
- Похвални слова:
- "Похвално слово за Михаил Войн"
- "Похвално слово за Йоан Поливотски"
- "Похвално слово за света Неделя"
- "Похвално слово за св.св. Константин и Елена"
- Послания:
- "Послание до Киприан"
- "Послание до митрополит Арсений"
- "Послание до тисменският монах Никодим"
Източници
- "Из старата българска литература"- издателство "Български писател", София 1988 г.(Из „Похвално слово за Евтимий“ от Григорий Цамблак- стр.177- 190).
- ↑ а б в „Из живота и обществено-политическата дейност на патриарх Евтимий Търновски“ , Магда Христодулова — в „Исторически преглед-100 години от Освобождението“, книжка шеста, година 33, 1977 г., стр. 237-249
- ↑ а б „Похвално слово за свети Евтимий“ - Григорий Цамблак
- ↑ „Българските ханове и царе VII-XIV век, Йордан Андреев“,издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1988 г., стр. 206
- ↑ "Гробът на патриарх Евтимий"- Иван Богданов, издателство на Отечествения фронт, София 1987 г.
- ↑ „Езикът и езиковата реформа на Евтимий Търновски“, Иан Харалампиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1990 г.
- ↑ „Страници из историята на Търновската книжовна школа“, издателство „Наука и изкуство“, София, 1983 г. - Общобалканско и общославянско значение на Търновската книжовна школа-продължител на Кирилово-Методиевото дело, стр. 7-15.
- ↑ „Втори международен симпозиум Търновска книжовна школа“, „Старобългарска литература“, книга 4, издателство на БАН, София, 1978 г., стр. 121.
- ↑ „Страници из историята на Търновската книжовна школа“ - Основни черти и тенденции в творчеството на Евтимий Търновски, стр. 16-28.
Външни препратки
- Св. патриарх Евтимий - Църковни жития и духовно наследство
- Св.Патриарх Евтимий - "добрият пастир" на българския народ... - Пламен Павлов
- Национален каталог на академичните библиотеки НАБИС
Съчинения
- Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius (hrsg. E. Kałužniacki). Wien, 1901 [оригинален среднобългарски текст] (вижте също послеслов на Димитър Кенанов към фототипното преиздание на книгата. Велико Търново, 2010)
- Патриарх Евтимий, Съчинения (съст. и ред. Кл. Иванова). С., 1990 [новобългарски превод с обяснителни бележки]
Изследвания
- Иванова, Кл. Патриарх Евтимий. С., 1986.
- Патриарх Евтимий Търновски и неговото време. Материали от националната научна сесия за 600 г. от заточението на св. Евтимий, патриарх Търновски, Велико Търново, 6 октомври 1993 г. Ред. кол. Георги Данчев и др. Велико Търново, 1998 (Проглас).
- Андреев, Й. Патриарх Евтимий.- Бележити българи, т. ІІІ. София, 2012.