Разлика между версии на „Сонет“

Направо към навигацията Направо към търсенето
'''''Западноевропейски представители'''''
 
''''' Данте Алигери, Петрарка, Уилям Шекспир'''''
 
Тъкмо в съдържателната съгласуваност трябва да се търси функция на сюитата на Данте- „Нов живот“, се състои от двадесет и пет сонета в комбинация с още пет разножанрови поетически произведения. Парадигматичният „Песенник“ на Пертрарка съдържа триста тридесет и шест произведения, триста и седемнадесет от които са сонети, а останалите са канцони, секстини, балади и мадригали. Шекспировите сонети са известни от пиратското издание на Томас Торп от 1609г., в което са включени 154 сонета. Очевидно е, че формалните решения на сюитите са неограничени, като особено показателно е, че отсъства дори изискването за „жанрова чистота“ на отделните стихотворения, което говори по-скоро в услуга на становището, че жанрова конвенция е всъщност не самият сонет, а сонетната сюита.
За сонетния сборник е присъщо присъствието на някакъв микросюжет. В ''„Нов живот“'' на Данте е автобиографичният разказ за любовта на поета към Беатриче. ''„Песни за живота и смъртта на Мадона Лаура“ на Петрарка'', макар и по същество поетическа изповед на едно властно и богато любовно чувство, експлатира преди всичко драматичен ефект, който произтича не само и не толкова от отношения между поета и любимата, колкото от напрегнатата рефлексия, която противопоставя поета като автор на поета като субект на любовното изживяване.
 
''Уилям Шекспир. [http://chitanka.info/text/2833 Сонет].''
 
Измежду всепризнатите шедьоври на сонетната сюита с особено сложна и премислена композиция се отличава сборникът на Шекспир. Първите 18 сонета съдържат съвети към младия красив приятел на поета. В тях устойчиво присъства темата за безсмъртие чрез децата. Сонет 18 въвежда новата, основна за цялата сюита тема - за безсмъртието дарено от поезията. Гарант за неувяхващата младост и красота на приятеля стават стиховете, посветени на младия красавец от влюбения в него поет. Обединени от общ мотив са и сонетите от 71-и до 74-и. Смисловата им организация се дели около парадокса, че след физическата смърт на поета душата му ще продължава да живее чрез поезия, но тъй като тази поезия е вдъхновена от любовта към приятеля, по този начин се съхранява вечна и безсмъртна тъкмо тази любов. Друга група от десетина сонета (78-86) обиграва темата за съперника, като съперничеството в поезията и любовта се интерпретира многообразно и - подобно на изграждането в първите седемнадесет сонета- придава на тематичната последователност изразителна градация. Стотният сонет е поставен непосредствено след единственото стихотворение в сюитата, което с удълженият си текст нарушава традиционната си формула, а от него до сонет 106 са представени в резюме всички разработени до този момент теми. Освен очевидните съответствия, сборникът показва и други, сложнопостижими съдържателни съотнесености. Всички позовавания на образи, свързани с времето, месеците и сезоните, са затворени 126-те сонета, посветени на приятеля. Любопитно отклонение от традицията е и обстоятелството- че единствено по отношение на мъжа- приятел е използван метафоричния образ на огледалото, което младият мъж представлява за поета. В кръга на тези сонети са ограничени и обръщенията към Музата. От 127-и сонет започва аферата със Смуглата дама, която влиза в активна противопоставеност със съществуващата конвенция на сонетните сюити, тъй като не само външността и характерът на възпяваната любима, но и отношението към нея са чужди на куртоазния модел, съхраняван и възпроизвеждан от ренесансовите сонети. Традиционната схема на сонетната сюита е била свързана с образите, създадени от Данте и Петрарка.
15

редакции

Навигация