Ставрос (дем Бешичко езеро): Разлика между версии
м Замяна на Шаблон:Селище в РГ инфо с Шаблон:Селище инфо|Гърция |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{към пояснение|Ставрос|Ставрос}} |
{{към пояснение|Ставрос|Ставрос}} |
||
{{Селище |
{{Селище инфо|Гърция |
||
| име |
| име = Ставрос |
||
| име- |
| име-местно = Σταυρός |
||
| вид = |
|||
| ⚫ | |||
| знаме = |
|||
| ⚫ | |||
| герб = |
|||
| ширина= 40.6667 |
|||
| ⚫ | |||
| дължина=23.7000 |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| |
| гео-ширина = 40.6667 |
||
| |
| гео-дължина = 23.7000 |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| дем = Бешичко езеро |
|||
| надморска-височина = 35 |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| |
| площ = |
||
| |
| височина = 35 |
||
| население = 3 285 |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| геообласт-препратка = Халкидически полуостров |
|||
| кмет = |
|||
| основаване = |
|||
| ⚫ | |||
| телефонен-код = 23970-6 |
|||
}} |
}} |
||
'''Ставро̀с''' ({{lang-el|Σταυρός}}, в превод ''кръст'') е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], център на дем [[Бешичко езеро (дем)|Бешичко езеро]] в област [[Централна Македония]] с 3 285 жители (2001). |
'''Ставро̀с''' ({{lang-el|Σταυρός}}, в превод ''кръст'') е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], център на дем [[Бешичко езеро (дем)|Бешичко езеро]] в област [[Централна Македония]] с 3 285 жители (2001). |
||
Версия от 11:49, 10 февруари 2015
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ставрос.
| Ставрос Σταυρός | |
 Панорама на Ставрос | |
  Ставрос  Ставрос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бешичко езеро |
| Географска област | Халкидически полуостров |
| Надм. височина | 35 m |
| Население | 3 285 души (2001) |
| Пощенски код | 570 10 |
| Телефонен код | 23970-6 |
| Ставрос в Общомедия | |
Ставро̀с (Шаблон:Lang-el, в превод кръст) е село в Егейска Македония, Гърция, център на дем Бешичко езеро в област Централна Македония с 3 285 жители (2001).
География
Ставрос е разположено в североизточната част на Халкидическия полуостров на западния бряг на Орфанския залив в подножието на планината Коляни. На склона е разположена старата част на Ставрос - Ано Ставрос (Горно Ставрос).
История
В Османската империя
През 19 век и началото на 20 век, Ставрос е малко селце, числящо се към Лъгадинската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Ставрос (Stavros) живеят 300 гърци.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 100 жители, всички гърци християни.[2]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ставрос (Stavros) има 200 жители гърци.[3]
В 1906 година шефът на руските жандармерийски инструктори в Солунския санджак Николай Сурин посещава Ставрос и по-късно пише:
| „ | Жителите на крайбрежните села Ставрос, Враста и Аспровалта беха смели гръцки рибари, които почти целото време прекарваха в морето и се интересуваха много повече за барбуни, скариди и октоподи, отколкото за политически борби и интриги, които се развиваха на сушата.[4] | “ |
В Гърция
В 1912 година, по време на Балканската война, в Ставрос влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци от малоазийското село Катърли. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 253 бежански семейства и 906 души бежанци.[5]
Личности
- Родени в Ставрос
- Шаблон:GRC-флаг Димитриос Гогос (Δημήτριος Γώγος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, подпомага четата на Димитриос Космопулос - Курбесис между 1907-1908 година[6]
Ставрос днес
Туристически обекти - хотели, вили, лунапарк, дискотека, голям плаж, товарно пристанище. Църква „Света Параскева“ с малък параклис от 1925 година, втора църква „Свети Авксентий“ от 2000 г. В Ано Ставрос е старата църква „Свети Димитър“. Четвъртък е пазарният ден в селото.
Външни препратки
Бележки
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 169.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 196-197.
- ↑ Сурин, Н. Погърчването на българите в Лъгадинско. Спомени от Македония, в: Македонски преглед, 1927, кн. 2, с. 149.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62
| |||||||||||||||||||||||||||||
