Либешево: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Селище в РГ инфо с Шаблон:Селище инфо|Гърция
Ред 1: Ред 1:
{{Селище в РГ инфо
{{Селище инфо|Гърция
| име = Либешево
| име = Либешево
| име-гр = Άγιος Ηλίας
| име-местно = Άγιος Ηλίας
| вид =
| ширина=40.3667
| знаме =
| дължина= 21.1833
| герб =
| изглед= 127 Libeshovo View.jpg
| изглед = 127 Libeshovo View.jpg
| описание_изглед= Изглед към селото зад дърветата
| изглед-описание = Изглед към селото зад дърветата
| област = Западна Македония
| дем = Орестида
| гео-ширина = 40.3667
| население = 42
| гео-дължина = 21.1833
| област = Западна Македония
| население-година = 2001
| дем = Орестида
| надморска-височина = 927
| географска-област = [[Костенария]]
| пощенски-код =
| телефонен-код =
| площ =
| герб =
| височина = 927
| геообласт = Костенария
| население = 42
| население-година = 2001
| геообласт-препратка = Костенария
| кмет =
| основаване =
| пощенски-код =
| телефонен-код =
}}
}}



Версия от 13:19, 10 февруари 2015

Либешево
Άγιος Ηλίας
Изглед към селото зад дърветата
Изглед към селото зад дърветата
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемОрестида
Географска областКостенария
Надм. височина927 m
Население42 души (2001)

Либешево или Либешово или Либишово (Шаблон:Lang-el, Агиос Илиас, до 1927 Λιμπίσοβο, Либисово,[1] до 1949 Αϊλιάς, Айлияс[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Орестида, област Западна Македония. Населението му е 42 души (2001).

География

Селото се намира на 25 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико) в полите на планината Одре (Одрия). Южно от селото е разположен Жиковищкият манастир „Свети Атанасий“.

История

В Османската империя

В края на 19 век Либешево е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Либешово има 350 жители българи.[3]

В началото на 20 век цялото население на Либешево е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[4] Селото пострадва от гръцки андарти, които изгарят първенеца Х. Павел заедно с цялото му семейство, тъй като отказва да се подчини на заплахите да се обяви за грък.[5]

Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Либисово като село с 310 жители гърци.[6] Според Георги Константинов Бистрицки Лебишово преди Балканската война има 40 български къщи,[7] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Либешево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1927 година селото е прекръстено на Айлияс.

В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че в Либешево

населението е славянско... говори се на гръцки и на славянски.[10]

По време на Гражданската война селото пострадва силно и населението му драстично намалява. В 1949 година селото е прекръстено отново на Агиос Илияс.

В 1972 година селото заедно с Жиковища (Спилиос) и Нестиме (Ностимо) е откъснато от ном Кожани и предадено на ном Костур. В църковно отношение трите села продължават да са част от Сисанийската и Сятищка епархия.[11]

По пътя към Жиковищкия манастир е построен параклисът „Свети Илия“.[11]

Преброявания
  • 1913 - 323 жители
  • 1920 - 253 жители
  • 1928 - 247 жители
  • 1940 - 224 жители
  • 1951 - 85 жители
  • 1961 - 90 жители
  • 1971 - 56 жители
  • 1981 - 121 жители
  • 1991 - 88 жители

Личности

Родени в Либешево
Починали в Либешево

Външни препратки

Бележки

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λιμπίσοβο -- Αϊλιάς
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Αϊλιάς -- Άγιος Ηλίας
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.
  4. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.
  5. Жостов, Д. Поп Стамат (Живота в Македония), във: Войнишка сбирка, година ХІІ, книжка VІІІ, август 1905, стр. 722.
  6. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agios Ilias.
  7. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 9.
  8. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 199.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 231 и 859.
  10. Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 236.
  11. а б Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Посетен на 2015-01-03.
  12. а б Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 70.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 231.