Арда (село): Разлика между версии

Арда
	Арда
	; Джамията в Арда
	Арда Координати: 41°27′44.56″ с. ш. 24°38′18.1″ и. д. / 41.462378° с. ш. 24.638363° и. д. Арда
Общи данни
Население	193 души (15 март 2024 г.); 10,8 души/km²
Землище	17,928 km²
Надм. височина	1003 m
Пощ. код	4790
Тел. код	03028
МПС код	СМ
ЕКАТТЕ	00597
Администрация
Държава	България
Област	Смолян
Община; – кмет	Смолян; Николай Мелемов ; (ГЕРБ; 2011)
Кметство; – кмет	Арда; Недко Юруков; (ГЕРБ)
	Арда в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 13:41, 10 февруари 2015

Вижте пояснителната страница за други значения на Арда.

Арда (старо име: Арда баше) е село в Южна България. То се намира в община Смолян, Област Смолян. Село Арда е разположено в малка, но живописна долина в горното течение на река Арда. Трудно може да се издири откъде се е взело името на село Арда. Най-старото сведение е от втората половина на 17 в. когато то се е наричало ”Арда-башъ” което означава глава, началото на река Арда. Преданието говори, че в миналото е било курортно селище на знатни люде от Беломориeто. От тук са минавали два основни пътя – към Беломорието и Чечките села. В селото има кметство, основно училище, детска градина, здравна служба с лекар, фелдшер и стоматолог, читалище, информационен център, църква и джамия. До 1947 г. в селото е имало действаща митница.

В района на кметството и съставните села пътищата са асфалтирани и има покритите на мобилните оператори.

В последните десет години се развива селския туризъм. В селото има частен музей базиран в Маджаровата къща която е на повече от 150 години. За величествения планински връх Ком извисил снага над Арда се разказват много легенди и предания. На върха е открито древно светилище. Няма човек които е изкачил върха да не е категоричен, че мястото е заредено с особена енергия. На разположение на туристите са ТРИ частни хотела и шест къщи за почивка. Туристически пътеки водещи към изворите на река Арда, връх Ком, Лъджата и Светилището.

През цялата година на туристите се предлагат прекрасни възможности за вело или конен туризъм, ски влек. Една от атракциите е преминаването по въжения парк „Градината на Тарзан”. От скоро на една от скалите до църквата се практикува скално катерене.

География

Селото е разположено на 30 км южно от Смолян. Махалите на Арда са Сердарска, Вълчовска, Пазарска, Самарджийска, Стайковска.

История

В османски поименен регистър от 1841 година се посочва, че от Арда (Арда баше) са постъпили в армията 13 войници, което е косвено доказателство, че по това време в селото са живели българи мюсюлмани.^[2] Към 1912-1913 година броят на българите мюсюлмани, живеещи в Арда (Ардабаши) е 200.^[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Арда са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[4]

Религии

В селото има черква и джамия. Българи християни и мюсюлмани живеят в разбирателство.

Културни и природни забележителности

Всяка година лятото около Илинден се провежда селския събор, все там...горе на "салажа" под паметника. Всяка година на Тодоровден се организират празнични игри и кушии.

В близост до село Арда, през село Гудевица и село Алиговска (родното място на Валя Балканска) се стига до изворите на една от най-големите български реки Арда.

В село Гудевица до старата църква, строена през 1882 година се намира и сградата на Народно Читалище "Бъдеще сега" приемник на старото "Пробуда" основано през 1931 година.

Личности

Родени в Арда

Ангел Томов (? - 1951), български публицист и деец на македоно-одринското освободително движение
Валя Балканска (р.1942), българска народна певица
Васил Ангелов (1882 - 1953), български военен и революционер
Дичо Узунов (р.1921 - 2015), български военен, контраадмирал
Асен Василев (1909 - 1987), резбар, народен художник

Бележки

↑ www.grao.bg
↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 91.
↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 105.
↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.827.

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Арда

Шаблон:Мъниче селища в България

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 91.

[3] Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 105.

[4] „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.827.

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 | Уеб сайт: http://www.село-арда.com
 }}
+'''Арда''' (старо име: '''Арда баше''') е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Смолян]], [[Област Смолян]]. Село Арда е разположено в малка, но живописна долина в горното течение на река Арда. Трудно може да се издири откъде се е взело името на село Арда. Най-старото сведение е от втората половина на 17 в. когато то се е наричало ”Арда-башъ” което означава глава, началото на река Арда. Преданието говори, че в миналото е било курортно селище на знатни люде от Беломориeто. От тук са минавали два основни пътя – към Беломорието и Чечките села. В селото има кметство, основно училище, детска градина, здравна служба с лекар, фелдшер и стоматолог, читалище, информационен център, църква и джамия. До 1947 г. в селото е имало действаща митница.
-'''Арда''' (старо име: '''Арда баше''') е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Смолян]], [[Област Смолян]].
+В района на кметството и съставните села пътищата са асфалтирани и има покритите на мобилните оператори.
+В последните десет години се развива селския туризъм. В селото има частен музей базиран в Маджаровата къща която е на повече от 150 години. За величествения планински връх Ком извисил снага над Арда се разказват много легенди и предания.  На върха е открито древно светилище.  Няма човек които е изкачил върха да не е категоричен, че   мястото е заредено с особена енергия.  На разположение на туристите са ТРИ частни хотела и шест  къщи за почивка. Туристически пътеки водещи към изворите на река Арда, връх Ком, Лъджата и Светилището.
+През цялата година на туристите се предлагат прекрасни възможности за вело или конен туризъм,  ски влек.  Една от атракциите е преминаването по въжения парк  „Градината на Тарзан”.  От скоро на една от скалите до църквата се практикува скално катерене.
 == География ==
-Селото е разположено на 30 км южно от [[Смолян]]. Махалите на Арда са Сердарска, Вълчовска, Пазарска, Самарджийска, Стайковска, Гудевица, Гоздевица, Лагът, Билянце и Горна Арда.
+Селото е разположено на 30 км южно от [[Смолян]]. Махалите на Арда са Сердарска, Вълчовска, Пазарска, Самарджийска, Стайковска.
 == История ==
@@ Ред 58: / Ред 64: @@
 == Културни и природни забележителности ==
-Всяка година лятото около [[Илинден]] се провежда селския събор, все там...горе на "салажа" под паметника. В близост до село Арда, през махала Гудевица и махала Лагът (родното място на [[Валя Балканска]]) се стига до изворите на една от най-големите български реки [[Арда]].
+Всяка година лятото около [[Илинден]] се провежда селския събор, все там...горе на "салажа" под паметника. Всяка година на Тодоровден се организират празнични игри и кушии.
+В близост до село Арда, през село Гудевица и село Алиговска  (родното място на [[Валя Балканска]]) се стига до изворите на една от най-големите български реки [[Арда]].
-В махала Гудевица до старата църква, строена през [[1882]] година се намира и сградата на Народно Читалище "Бъдеще сега" приемник на старото "Пробуда" основано през [[1931]] година.
+В село Гудевица до старата църква, строена през [[1882]] година се намира и сградата на Народно Читалище "Бъдеще сега" приемник на старото "Пробуда" основано през [[1931]] година.
 == Личности ==