Любомир Пипков

Любомир Пипков
български композитор
Роден	6 септември 1904 г. (стар стил) Ловеч, България
Починал	9 май 1974 г. София, България
Награди	Димитровска награда Почетно звание „Заслужил“ Почетно звание „Народен“ Герой на социалистическия труд Орден „Народна република България“ Орден „Георги Димитров“
Семейство
Баща	Панайот Пипков
Уебсайт	Страница в IMDb

Любомир Панайотов Пипков е български композитор. Създава богато творчество в почти всички области на музиката.

Биография

Роден е на 6 септември 1904 г. в Ловеч, в семейството на Панайот Пипков. Прави първите си музикални опити през 1918 г. От 1919 г. учи в Музикалното училище в София в класа по пиано при професор Хенрих Визнер и Иван Торчанов.

Любомир Пипков написва първият химн на ПФК Левски през 1921 г. когато е само на 16 години. През 1923 г. написва „22 вариации за пиано“. Заминава за Париж през 1926 г., където учи в Ecole normale de musique: композиция при Пол Дюка, пиано при Ивон Лефебюр. Слуша лекциите по история на музиката на Надя Буланже. През тези години написва „Клавирно трио“, „Соната за цигулка и пиано“, песните „Воденичар“, „Любовта на хамалина“, баладата „Конници“ (1929) и „Първи квартет„“ (1928). Завършва образованито си с отличие и награда (1932).

Творчество

През 1932 г. се завръща в България. Участва в дружеството „Съвременна музика“ и е негов секретар от 1941 г. Работи като корепетитор, хормайстор и директор на Софийската народна опера. В периода 1932-1937 г. пише операта „Янините девет братя“ - първата българска народна музикална драма, изградена върху стара легенда от османското владичество, в която с голяма драматична сила разкрива съдбата на българския народ.

През 1934 г. Любомир Пипков написва вокално-симфоничната поема „Сватба“ по едноименното стихотворение на Никола Фурнаджиев, която пресъздава събитията от Септемврийското въстание. През 1940 г. се появява и неговата „Първа симфония -Героична“, посветена на героите от Гражданската война в Испания. Следва операта „Момчил“, в която идеята за свобода и борба намират ярко въплъщение.

След преврата на 9 септември 1944 г. работи като директор на операта, председател на Съюза на композиторите и професор по вокални ансамбли в Консерваторията. Тогава създава популярните химни „Шумете дебри и балкани“ , „Химн на 9-ти септември“ и „Химн на българските въстаници“.Пише и големи композиции: „Героична увертюра“, „Концерт за пиано и оркестър“, „Втора симфония“, „Симфоничен концерт за виолончело и оркестър“ (1957), „Оратория за нашето време“ (написана през 1959 г. върху Шест писма на поета Владимир Башев), операта „Антигона 43“, „Трета симфония“, „Концерт за кларинет и оркестър“ и „Четвърта симфония“, Втори и Трети струнен квартет, инструменталните си концерти и много други.

Обществена дейност

Председател е на организационния комитет на „Мартенски музикални дни“ (Русе), „Люлякови музикални празници“ (Ловеч) и българската секция на Международната асоциация по музикално възпитание. Концертира в Чехия, Полша, Югославия и др. Основател на списание „Музика“.

Удостоен със Звание Герой на социалистическия труд, Народен артист и е три пъти лауреат на Димитровска награда.

Награди

• Димитровска награда (1950, 1951, 1952)
• Заслужил артист (1950)
• Народен артист (1952)
• Орден „НРБ“ I ст. (1960)
• Герой на социалистическия труд и орден „Георги Димитров“ (1967)
• Почетен гражданин на Ловеч (посмъртно) от 3 май 2001 г. "за принос в културата на Ловеч и България".

Източници

• Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей — Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 55-56. ISBN 978-954-8259-84-2
• Сагаев Л., Книга за операта, Държавно издателство „Музика“, С., 1976