Анастас Янков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
Преместване на ''роден-дата'' и ''починал-дата'' в Уикиданни
BotNinja (беседа | приноси)
Преместване на ''наставка'' в Уикиданни
Ред 4: Ред 4:
| px = 240
| px = 240
| описание= български революционер
| описание= български революционер
| наставка=
| роден-място=[[Загоричани]], [[Османска империя]]
| роден-място=[[Загоричани]], [[Османска империя]]
| починал-място=[[Влахи]], [[Османска империя]]
| починал-място=[[Влахи]], [[Османска империя]]

Версия от 20:19, 10 февруари 2015

Анастас Янков
български революционер

Роден
Починал
15 април 1906 г. (48 г.)

Учил вНационален военен университет
НаградиВоенен орден „За храброст“
Семейство
Братя/сестриЯков Янков
Натанаил Янков
ДецаКоста Янков
Анастас Янков в Общомедия

Анастас Янков Динков[1], наричан Македонския Гарибалди и Янко паша[2], е български опълченец, офицер (полковник) и революционер, виден войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография

Анастас Янков.

Анастас Янков е роден в голямото будно българско костурско село Загоричани, днес Василиада, Гърция. Учи в родното си село, а по-късно в българско училище в Цариград, което завършва с отличен успех през 1875 година. Вкаран е в затвор, но бяга в Одеса.

Участва като доброволец в сръбската армия в Сръбско-турската война (1876), в която е награден със сръбски орден и е повишен в чин младши унтерофицер след битката при Гредетин[3]. През Руско-турската война (1877-1878) е доброволец в V- а дружина на Българското опълчение. Произведен е във военно звание унтерофицер. Сражава при Шипка и Шейново, където е ранен и получава за проявена храброст „Георгиевски кръст“.[4]

Анастас Янков

След войната се установява в новосъздаденото Княжество България, в 1880 година завършва Военното училище и служи като поручик в IX Берковска дружина. Взима участие като офицер в Сръбско-българската война (1885). Бие се при Цариброд и Пирот, като за проявена храброст е удостоен с орден „За храброст“ IV степен. През 1896 година служи последователно като командир на 19 пехотен шуменски полк, 21-и пехотен средногорски полк, а накрая и като ротен командир в Добрич. По-късно същата година напуска военната си служба и влиза в редовете на Върховния македоно-одрински комитет. Прави обиколка в Македония, за да събира сведения за готовността за вдигане на въстание там. Пътуването му е отразено във вестник „Балкански новини“:

Неговото пътешествие беше триумфално шествие по всички македонски центрове, българското население се стичаше на тълпи да види българския воин.[3]
Четата на Анастас Янков.
Файл:Yankov vastanie.jpg
Пощенска картичка за Илинденското въстание с полковник Янков и превземането на Белица

През 1902 година прави поход с чета до родното си Костурско, където негов заместник-войвода е подофицер Петър Гайков, който създава големи проблеми на конкурентната революционна организация ВМОРО, която трудно успява да парира опитите му да вдигне въстание. Според дееца на ВМОРО Ангел Динев в Костурско Янков е подпомогнат от Петър Погончев, Лазар Бицанов, Коте Христов и Христо Силянов[5]. Есента на 1902 година Анастас Янков участва като войвода и в Горноджумайското въстание. Още на 6 юни в писмо пише:

Моето ходение по тези места е триумф за българското население. Аз пътувам във военна форма. Почти всички от честните унтерофицери из България са с форма облечени и с ордени накичени. Хората са толкова въодушевени, щото една моя заповед е достатъчна да пламне Македония и пламъкът да обхване целия Балкански полуостров.[6]

През Илинденското въстание е начело на чета от 400 души, която действа в Пирин, влиза в щаба на въстанието в Разлог и командва нападението на Белица. Тогава негов четник е и Крум Петишев.

На 1 март 1905 година серският консул Атанасиос Стурнарас докладва в Атина, че Янков минава границата към Македония, начело на четите на Давидко Милчев, Юрдан Стоянов и Георги Янакиев.[7]

Полковник Янков загива в сражение с турски войски на път за България при махалата Поляна на село Влахи през април 1906 година.

Върховисткият деец Михаил Думбалаков пише за него:

По едно рядко съчетание в тоя суров и дисциплиниран войник се бе настанил благият и добродушен характер на една душа, чиято простота и безизкуственост се простираше до трогателна наивност, примесена със сляпата вяра в тържеството на правдата...[8]

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

Полковник Янков от село Загоричани, идеален патриот и душата на роба, напуснал любимия си поробен роден край на 1902 г., за да помага на брата-роба другаде - където нуждата от него бе необходима и по-голяма, трагично загина от предателство и без да види свободата на угнетената родина, за която той посвети и младост, и сили, и здраве, и имот - целия си мъченически живот.[9]

Полковник Янков е женен за Мария Атанасова Попгеоргиева - Футекова, сестра на Райна Княгиня, и е баща на дееца на БКП Коста Янков.

Източници

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на полковник Янков (13-и в третата колона).
  • Полковник Анастас Янков. „Моите възспоменания по македоно-одринския въпрос“, в: „От София до Костур“, Синева, София, 2003.

Външни препратки

Бележки

  1. Личното име на Янков може да се срещне и като Атанас, Атанаси, Анастасий.
  2. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.62, 107
  3. а б Михайлов, Димитър, „Полковник Анастас Янков Храбрият македонски войвода“, в. „Трета възраст“, бр. 30, 28.7 - 3.8.10 г., стр.10
  4. Опълченци от Македония
  5. Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.249.
  6. Елдъров, Светозар. Генерал Иван Цончев - Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 104.
  7. Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 2014-12-05. Προς το Υπουργείον Εξωτερικών. Λαμβάνω την τιμήν να φέρω είς γνώσιν της Υμετέρας Εξoχότητος ότι κατ' ειδήσεις εξ Άνω Τζουμαγιάς, τρείς πολυπληθείς Βουλγαρικαί συμμορίαι διήλθον τα τουρκοβουλγαρικά σύνορα εκ διαφόρων σημείων διευθυνόμεναι εις το εσωτερικόν της Μακεδονίας. Αρχηγός των συμμοριών τούτων είναι ο γνωστός Γιάγκωφ, ο Δαβίτκου και ο Γ. Πελτέκης. Μια εκ των συμμοριών τούτων εξ 80 ατόμων ανεφάνη είς το διαμέρισμα Καρσί Γιακά της Πετρίτσης υπό την αρχηγίαν του γνωστού εκ της πρoτριετίας επαναστάσεως της Κρέσνας, λοχαγού του Βουλγαρικού στρατού Στογιάνωφ, κατευθυνόμενη προς το τμήμα Θεσσαλονίκης.
  8. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том І, София, 1933, стр. 179.
  9. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 51.

Открийте още информация за Анастас Янков в нашите сродни проекти: