Индира Ганди: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
Преместване на ''роден-дата'' и ''починал-дата'' в Уикиданни
BotNinja (беседа | приноси)
Преместване на ''наставка'' в Уикиданни
Ред 3: Ред 3:
| портрет= Indira2.jpg
| портрет= Indira2.jpg
| описание= индийски политик
| описание= индийски политик
| наставка= а
| роден-място=[[Аллахабад]], [[Индия]]
| роден-място=[[Аллахабад]], [[Индия]]
| починал-място=[[Делхи]], [[Индия]]
| починал-място=[[Делхи]], [[Индия]]

Версия от 22:07, 10 февруари 2015

Индира Ганди
इन्दिरा प्रियदर्शिनी गान्धी
индийски политик

Родена
Починала
ПогребанаИндия

Религияиндуизъм
ПартияИндийски национален конгрес
НаградиЛенинска награда за мир (1984)
Орден на розата[1]
Семейство
БащаДжавахарлал Неру[2]
СъпругФероз Ганди (26 март 1942 – 8 септември 1960)
ДецаРаджив Ганди
Други родниниСоня Ганди (снаха)

Подпис
Уебсайт
Индира Ганди в Общомедия

Индира Приядаршини Ганди (इन्दिरा गांधी) е индийски политик, министър-председател на Индия от 1966 до 1977 и от 1980 до 1984 година.

Биография

Индира Ганди е родена в град Аллахабад (днес щат Утар Прадеш). Тя е единствената дъщеря на Джавахарлал Неру, първия премиер-министър на Индия и лидер на „Индийски национален конгрес“ (ИНК). Женена за индийския политик и журналист - Фероз Ганди (1913-1960) (няма родствена връзка с другата известна фамилия „Ганди“ — Махатма Ганди).

Индира Ганди и Ричард Никсън (11 април 1971 година).

Политическа кариера

След смъртта на баща си през 1964 е избрана за депутат в Лок Сабха (долна част на парламента) от „ИНК“, работи в правителството на Лал Бахадур Шастри. Когато той умира през 1966 в Ташкент по време на мирни преговори с Пакистан, Индира Ганди става лидер на ИНК и премиер-министър на Индия (втора в света жена — премиер-министър след Сиримаво Бандаранайке). През 1969 година, след вътрешно-политически борби в „ИНК“, Ганди оглавява т.нар. „Независима Партия на Конгреса“, по-късно официално призната от централната избирателна комисия на Индия за правоприемник на „ИНК“. Разколът в партията е породен от желанието на Ганди да провежда по-социално ориентирана политика и затопляне на отношенията със СССР. На парламентарните избори през 1971 печели победа под лозунга за борба с бедността.

В същото това време Индия отново е във война с Пакистан — породена след интервенция на индийски войски в обхванатия от борба за независимост Източен Пакистан и провъзгласената република Бангладеш.

Индира Ганди национализира банките; в годините на нейното управление в страната с бързи темпове се развива промишлеността, в това число тежката; пусната е в експлоатация първата АЕЦ (в щат Махаращра); в селското стопанство протича т.нар. „Зелена революция“, благодарение на която Индия за първи път от много години става независима от външни доставки на хранителни продукти и селскостопанска продукция.

Извънредното положение

През 1975 година Върховният съд в Аллахабад признава Индира Ганди за виновна по обвинения в избирателни нарушения на изборите през 1971 година и нарежда да подаде оставка и забрана за политическа дейност в продължение на шест години. В отговор Ганди, позовавайки се на член 352 от Конституцията, обявява извъредно положение. По време на извъредното положение Индия постига редица успехи, например практически били прекратени тежките религиозни конфликти. Някои мерки не били никак популярни, като наредбата за стерилизация за овладяване на непрекъснатия прираст на населението, закриването на някои вестници и ограничаването на политическите свободи.

Конфликтът

През 1977 г. Ганди надценява собствената си популярност и назначава извънредни избори, които губи. Връща се на власт през 1980 година. Вторият ѝ мандат като премиер бил изпълнен с конфликти със сикхите, живеещи в щат Пенджаб. Лидерът на сикхите Джарнаил Сингх Бхидранвал обявява „Сикхска независима самоуправляема общност“. Сепаратистите поддържат Пакистан в тежкия конфликт между двете страни. През юни 1984 година те превземат светинята на сикхите — „Златният храм“ в Амритсар. В отговор индийското правителство провежда военна операция „Синя звезда“, при която храмът бива освободен, а около 500 негови защитници убити.

Индира Ганди заедно с Махатма Ганди в края на 30-те години на ХХ век

Убийството

Отмъщението на сикхите не закъснява — на 31 октомври 1984 година Индира Ганди е убита от собствените си телохранители. За утрото на 31 октомври премиера имала планирана среща, която очаквала с особено удоволствие - телевизионно интервю с известния английски писател, драматург и актьор Питър Устинов. Тя дълго се подготвя за срещата, поставя завеси с цвят на шафран, които по нейно мнение трябвало да допълват ефекта на екрана. Решава да свали бронираната жилетка за интервюто, смятайки, че я прави пълна, което по-късно се оказва фатално.

Беант Сингх и Сатвант Сингх били от постовете, разположени на пътя, водещ от резиденцията на премиера към личния ѝ кабинет. Оттам преминава и свитата на Индира Ганди. Разминавайки се с охранителите, тя приветливо им се усмихва. Изваждайки пистолет, Беант Сингх три пъти стреля в премиер-министъра. Едновременно и Сатвант Сингх прострелва Индира Ганди. Убийците били застреляни веднага след това от охраната. Беант Сингх извиква преди смъртта си: "Аз направих каквото исках. Сега вие направете каквото искате". Повече не могъл да говори и издъхнал, вторият убиец паднал прострелян, но бил още жив.

В същото време, в което Индира Ганди умира, Питър Устинов и неговата снимачна група очакват премиер-министъра. Един от екипа му казва: "Май чух три единични изстрела, а след това и автоматична стрелба. Явно убийците искали да свършат работата със сто процента сигурност. Те просто не оставиха на жертвата никакъв шанс..."

Взрив от възмущение обхваща Индия след убийството на премиер-министъра. Гневът на народа изригва срещу сикхите. Из цялата страна започват гонения срещу сикхските екстремисти, съпроводени с насилие. Властта се опитва да защити невинните, но в течение на няколко седмици жертви стават стотици жители на Пенджаб. Правителството така и не разбира кой е възложител на убийството на Индира Ганди.

В историята на своята страна Индира Ганди е не само първата жена, заемала премиерския пост, но и умен и енергичен политик, сторила много за укрепване на страната и международния й авторитет. Тя става един от лидерите на „Движението на необвързаните“.

Наследство

След смъртта на Индира Ганди, неин заместник става синът ѝ Раджив Ганди (убит от тамилска терористка през 1991 г.), който оглавява партията и страната. През 2004 г. неговата вдовица Соня Ганди печели изборите начело на партията „ИНК“.

Двете деца на Раджив и Соня Ганди (внуци на Индира Ганди), също са поели по пътя на политиката. Рахул Ганди е член на парламента от ИНК, а Приянка Ганди е част от екипа на Соня Ганди.

Цитати

  • „Истинският път в живота, това е пътят на Истината, Ненасилието и Любовта.“
  • „Историята е най-добрият учител, който има най-лошите ученици.“
  • „Мъченическата смърт не е краят, а едва началото.“
  • „Баща ми беше държавен мъж. Аз съм само жена политик. Баща ми беше светец. Аз не съм.“
  • „Не мисля, че мъжете са освободени в по-голяма степен от жените.“
  • „Не можете да си стиснете ръцете, ако сте със свити юмруци.“
  • „Не можем да говорим за свобода там, където хората гладуват.“

Други

Външни препратки

Шаблон:Link FA

  1. web.archive.org
  2. www.freepressjournal.in // Посетен на 5 юли 2018 г.