Петко Венедиков: Разлика между версии
Преместване на ''роден-дата'' и ''починал-дата'' в Уикиданни |
Преместване на параметри свързани с дата в Уикиданни |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
| роден-място = [[София]], [[България]] |
| роден-място = [[София]], [[България]] |
||
| починал-място = [[София]] |
| починал-място = [[София]] |
||
| починал-години = 89 |
|||
}} |
}} |
||
Версия от 03:43, 11 февруари 2015
Петко Венедиков | |
български юрист | |
Роден |
22 декември 1905 г.
|
---|---|
Починал | 15 февруари 1995 г.
|
Работил в | Софийски университет |
Семейство | |
Баща | Йордан Венедиков |
Братя/сестри | Иван Венедиков |
Деца | Ангел Венедиков |
Петко Венедиков е изтъкнат български юрист, професор по римско и гражданско право, известен с трудовете си по римско право, вещно право, облигационно право, семейно право, наследствено право, граждански процес.
Биография
Роден е през 1905 година в София. Баща му е видният български генерал и военен историк Йордан Венедиков. Брат е на археолога Иван Венедиков. Кръстник на Петко Венедиков е големият български политик Димитър Петков, който е кум на родителите му. Именно Димитър Петков дава името Петко на бъдещия юрист, като това име още носят неговия баща и син - политика Петко Петков. По-късно малкият син на Димитър Петков - земеделеца Никола Петков ще стане негов кум и кръстни на децата му. Негов вуйчо пък е друг виден български политик и юрист - д-р Никола Генадиев.
Завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски“ през 1928 година, а от 1936 година е професор в университета. Декан на Юридическия факултет в периода 1940-1941 г. и 1943-1944 г. Автор е на редица научни трудове в областта на правото, между които:
- "Система на българското вещно право"
- "Увод в правото"
- "Записки по римско право"
- "Ново вещно право" - редактирано и модернизирано издание от 1995г. на "Система на българското вещно право"
- "Съсобственост. Правни въпроси",
- "Ипотеки, залог, привилегии"
- "Запазената част в наследството"
- "Въпроси на съпружеската имуществена общност"
- "Договор за гледане и издръжка"
През 1949 г. му е отнето по болшевишки тертип от новата отечественофронтовска власт правото да преподава по политически причини, но проф. Венедиков продължава да работи на научното поприще. Работи и като адвокат от 1949 г. до 1959 г., като е пенсиониран от адвокатурата отново по политически причини.
Умира след т.нар. демократични промени в България през 1995 година.