Владимир Гоев: Разлика между версии
м + категории |
Преместване на параметри свързани с дата в Уикиданни |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
| портрет = dot.png |
| портрет = dot.png |
||
| описание = български художник |
| описание = български художник |
||
| роден-дата = {{др|1925|3|28|1}} |
|||
| роден-място = [[Бургас]], [[България]] |
| роден-място = [[Бургас]], [[България]] |
||
| починал-дата = {{дсг|2013|5|31|1925|3|28|1}} |
|||
| починал-място = [[София]], [[България]] |
| починал-място = [[София]], [[България]] |
||
}} |
}} |
||
Версия от 04:52, 11 февруари 2015
| Владимир Гоев | |
| български художник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Семейство | |
| Съпруга | Елза Гоева |
Владимир Иванов Гоев (28 март 1925 — 31 май 2013) е български художник — живописец и заслужил художник от 1975 година.
Гоев е роден в Бургас, в семейство на преселници от село Мокрени, Костурско.[1] От 1939 до 1944 година учи в Реалната гимназия в Бургас, където негов класен ръководител е големият бургаски художник и скулптор Петко Задгорски. Именно той го насърчава да продължи да се занимава с рисуване.[2]
През 1952 година Гоев завършва специалност живопис в ВИИИ „Николай Паврович“ в класа на професор Илия Петров.[3] Междувременно учи и при професор Дечко Узунов.[2] По време на следването си, през 1949 година, получава първото си признание — сребърен медал от конкурса „Младежко творчество“.
Владимир Гоев твори в различни жанрове на живописта: пейзаж, морски пейзаж, портрет, натюрморт. Рисува портрети на Васил Левски (1966), Ленин (1967), Георги Димитров (1969), Иван Башев (1972), Николай Райнов, Никола Вапцаров. Известни негови картини са „Разпит на Антон Иванов“ (1952), „Тузлата“ (1961), „Тъкачки“ (1967), „Кърпене на мрежи“ (1969), „Аркутино“ (1969), „Нотър Дам“ (1970), „Кей“, „Лодки“, „Изгрев“, „Нощ край морето“.[3] [4]
От 1953 година Гоев е член на Съюза на българските художници и в продължение на повече от 20 години е член на Управителния му съвет. Взема участие в национални и международни изложби; самостоятелни експозиции организира в София през 1962, 1969, 1972 година и в Унгария през 1972 година.[3] По повод 80-ата си годишнина организира юбилейна изложба в столичната галерия „Райко Алексиев“.[1]
В периода 1975—85 г. заема поста директор на Националната художествена галерия. Журира на различни художествени конкурси. Впоследствие минава на свободна практика. През 1984 година Гоев е удостоен с наградата за живопис на СБХ на името на Владимир Димитров-Майстора.[2]
Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, Бургаската галерия „Петко Задгорски“, други градски галерии и частни сбирки.
Съпруга на Владимир Гоев е художничката Елза Гоева (р. 1928), тяхна дъщеря е художничката Татяна (Нуша) Гоева.
Източници
- ↑ а б Владимир Гоев: „Пейзажът има душа, ако художникът е с душа“, интервю във в-к „Дума“, 8 април 2005.
- ↑ а б в Биографични и творчески данни за Владимир Гоев, сайт на Дирекция „Култура и образование“ към Столична община.
- ↑ а б в Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980.
- ↑ Дочка Кисьова-Гогова, „И поезия и печал в платната на Владимир Гоев“, в-к „Дума“, 29 март 2005.
Външни препратки
- Картини на Владимир Гоев: „Балчик“, „Георги Димитров“, „Пейзаж“, „Портрет на Олга“, „Цвете“, „Цветя“
