Александру Чернат: Разлика между версии
Преместване на ''роден-дата'' и ''починал-дата'' в Уикиданни |
Преместване на параметри от Шаблон:Биография инфо в Уикиданни |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
| px = 150 |
| px = 150 |
||
| описание = румънски генерал |
| описание = румънски генерал |
||
| наставка = |
|||
| роден-място = Върлези, [[Румъния]] |
| роден-място = Върлези, [[Румъния]] |
||
| починал-място = [[Ница]], [[Франция]] |
| починал-място = [[Ница]], [[Франция]] |
Версия от 14:50, 11 февруари 2015
Александру Чернат Alexandru Cernat | |
румънски генерал | |
Роден |
Върлези, Румъния |
---|---|
Починал | 8 декември 1893 г.
|
Погребан | Букурещ, Румъния |
Александру Чернат в Общомедия |
Александру Чернат (Шаблон:Lang-ro) е румънски генерал и политик - 3 пъти е военен министър на Румъния.
Роден е във Върлези, Окръг Галац, Румъния на 28 януари 1834 г. Ориентира се към военна кариера.
По време на Руско-турската война (1877-1878) е командир на IV-та пехотна дивизия.
Румънските въоръжени сили се включват във войната при 3-та атака при Плевен (26 август - 7 септевмри). III-та и IV-та пехотни дивизии под общото командване на генерал Чернат са разположени на пътя Плевен - с. Гривица. През първия ден на атаката овладяват траншеи на Гривицките редути. На следващия ден, с подкрепата на руски части, превземат и задържат редут № 1 Канлъ табия и отразяват успешно опита на Осман паша да си върне редута. На 6 / 18 и 7 / 19 румънските части септември атакуват, превземат и задържат редут № 2 Баштабия.
По време на пълната блокада на Плевен генерал Чернат е началник на I-ви блокаден участък. Активно участва в разгрома на Западната османска армия на 28 ноември / 10 декември, завършил с капитулация.
След войната 3 пъти е военен министър на Румъния (2 април – 19 август 1877, 19 март – 24 ноември 1878, 1881 – 1882). Умира в Ница, Франция на 8 декември 1893 г.
Вижте още
Източници
- Генов Цонко, Освободителната война 1877-1878, Изд. "Наука и изкуство ", София, 1978, с. 35-38
- Георгиев Георги, Освободителната война 1877-1878, ДИ "П.Берон", София, 1986, с. 90, 99-100, 155-156, 160, 168