Сергей Никитин: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
Преместване на ''роден-дата'' и ''починал-дата'' в Уикиданни
BotNinja (беседа | приноси)
Преместване на параметри от Шаблон:Биография инфо в Уикиданни
Ред 5: Ред 5:
| роден-място = [[Москва]], [[Русия]]
| роден-място = [[Москва]], [[Русия]]
| починал-място = [[Санкт Петербург]], [[Русия]]
| починал-място = [[Санкт Петербург]], [[Русия]]
| починал-години = 58
}}
}}



Версия от 20:20, 11 февруари 2015

Сергей Никитин
руски геолог
Роден
Починал
ПогребанСмоленско православно гробище, Санкт Петербург, Русия

Учил вИмператорски Московски университет

Сергей Николаевич Никитин (23 януари (4 февруари) 1851, Москва - 5/18 ноември 1909, Петербург) е руски геолог, палеонтолог.

През 1871 г. завършва естествения отдел на Московския университет и през 1878 г. защитава магистърска степен. След основаването на геоложкия комитет през 1882 г. е избран за старши геолог в това учреждение.

Извършва хидрогеоложки и стратиграфски изследвания на Европейска Русия и Предуралието. През 1880-1882 изследва реките Унжа (426 км) и Ветлуга (889 км) и съставя точна карта на междуречието им, покрито с непроходими иглолистни гори и блата. През 1886 г. той отделя няколко области с различни типове следтретични наслаги. Това е първото геоморфоложко райониране на Европейска Русия.

През 1891-1893 изследва района между реките Волга и Урал – възвишението Общ Сърт, басейните на реките Голям и Малък Узен (638 км), Еруслан (278 км), Чижа и Кушум и части от Прикаспийската низина. Въпреки предишните възгледи, тази територия макар и да представлява низина не е абсолютно равна. Той установява, че Общия Сърт е с височина 150-200 м и има стръмни южни склонове само между реките Урал и Голям Узен. Западната част на възвишението се разпада на редица отделни относително високи плоски височини, пресечени от необичайно широки, неясно очертаните долини на Голям и Малък Узен, Еруслан и техните притоци. На юг от линията Камишин - Уралск Никитин разграничава три области: западна, почти безводна, лишена от реки, изобилстваща от солени езера и засолени блата, издигаща се на 30-40 м над долината на Волга; средна, пресечена от редица пясъчни ридове със северозападно простиране, със солончаци между тях; източна, област на разливите на реките Узен, Чижа, Кушум и Урал, почти абсолютно равна.

От 1894 до 1896 г. извършва хидрогеоложки изследвания в басейните на реките Западна Двина, Днепър и горното течение на Волга. От град Тихвин в югоизточна посока открива дълъг 450 км моренен вал, по който минава част от балтийско-каспийския вододел. Никитин остава за тези възвишения названието Валдайски и доказва, че те се явяват основната част на Средноруските възвишения. В изворната област на река Великая (430 км, от басейна на Псковското езеро) оконтурява Бежаницкото възвишение с височина до 338 м, отделено от Валдайските възвишения с меридионална, заблатена и залесена равнина, по която тече река Ловат. На юг от Валдайските възвишения той открива и проследява по цялото им протежение Смоленско-Московските възвишения (дължина 625 км, до 319 м), а на запад от Днепър – Източно-Беларуските възвишения.

През 1905-1906 изследва планината Мугоджари (до 657 м) на границата между Европа и Азия. Неговите сътрудници, геологът Михаил Михайлович Пригоровски и топографът И. Я. Рибаков, създават изцяло нова карта на планината.

Никитин е един от основоположниците на руската хидрогеология. Той разработва теорията за артезианските води. Почти дведесет години събира сведения за артезианските кладенци (над 1000) в Европейска Русия. На основата на този материал обособява девет артезиански басейна и първи дава широки регионални обобщения по хидрогеология на Източна Европа. Открива огромни източници с питейна вода под Москва, участва в проектирането и строежа на Митищенското водохранилище и водоснабдяването на града. От 1907 г. е председател на геоложкия комитет към Министерството на земеделието и държавното имущество.

Неговото име носи нос Никитин (78°10′ с. ш. 101°42′ и. д. / 78.166667° с. ш. 101.7° и. д.), на южния бряг на остров Болшевик, в архипелага Северна земя.

Публикации

  • "Геологический очерк Ветлужского края" ("Материалы по геологии России", т. XI, 1883);
  • "Общая геологическая карта России. Лист 56, Ярославль" ("Труды Геологического Комитета", т. I, № 2, 1884);
  • "Общая геологическая карта России. Лист 71. Кострома" ("Труды Геологического Комитета", т. II, № 1, 1885);
  • "Пределы распространения ледниковых следов в Восточной России и на Урале" ("Известия Геологического Комитета", т. IV, 1885);
  • "Географическое распространение юрских осадков в России" ("Горный Журнал", 1886, № 10);
  • "Заволжье в обл. 92 листа геологической карты России" ("Труды Геологического Комитета", VII, № 2, 1888);
  • "Общая геологическая карта России" (лист 57, там же, 1890, т. V, № 1);
  • "Каменноугольные отложения подмосковного края и артезианские воды" (там же, 1890, т. V, № 5);
  • "Геологические и гидрологические исследования" ("Известия Геологического Комитета", 1894 - 95);
  • "Гидрогеологические исследования в бассейне реки Оки" (Санкт-Петербург, 1896).

Източници