Никола Бъчваров: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Преместване на параметри от Шаблон:Биография инфо в Уикиданни |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
| px = 240 |
| px = 240 |
||
| описание = български свещеник и революционер |
| описание = български свещеник и революционер |
||
| наставка = |
|||
| роден-дата = [[1853]] |
|||
| роден-място = [[Карахадър]], [[Османска империя]] |
| роден-място = [[Карахадър]], [[Османска империя]] |
||
| починал-дата = [[25 април]] [[1917]] |
|||
| починал-място = [[Созопол]], [[България]] |
| починал-място = [[Созопол]], [[България]] |
||
}} |
}} |
Версия от 12:11, 13 февруари 2015
Никола Бъчваров | |
български свещеник и революционер | |
Роден |
1853 г.
|
---|---|
Починал | |
Никола Бъчваров в Общомедия |
Никола Янев Бъчваров е български свещеник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Никола Янев Бъчваров е роден в 1853 година в лозенградското село Карахадър (днес в Турция). Произхождащ от родолюбиво българско семейство. Негови синове са войводите Яни Попов и Димитър Попниколов. Бащата на Никола Бъчваров, Яни Бъчваров приютява Васил Левски в дома си и участва в изграждането на първия нелегален комитет в лозето на хайдук Вълкан.[1] Никола Бъчваров влиза във ВМОРО и е първият войвода на Лозенградския революционен участък. Той също така е вторият революционер, осъден на 5 години строг тъмничен затвор и третият пунктов началник. Бъчваров е осъден от властите на 7 години години заточение в Мала Азия, в крепостта Паяс кале. Като свещеник служи в родното си село и в Созопол, където бяга след въстанието. Умира в Созопол на 25 април 1917[2] или 1918 година.[3]
Бележки
- ↑ Спомени на Яни Попов, в: „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр. 363-366
- ↑ Попниколов, Димитър. Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1982, стр.64-65
- ↑ Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие, Издателство "П&П Славейкови", София, 1998, стр. 25.