Исай Макриев: Разлика между версии
Василев → Василиев |
Преместване на параметри от Шаблон:Биография инфо в Уикиданни |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
| портрет = dot.png |
| портрет = dot.png |
||
| описание = зограф от Дебърската художествена школа |
| описание = зограф от Дебърската художествена школа |
||
| роден-дата = [[1843]] |
|||
| роден-място = [[Галичник]], [[Османска империя]] |
| роден-място = [[Галичник]], [[Османска империя]] |
||
| починал-дата = [[1881]] |
|||
| починал-място = [[Кочански манастир]], [[Османска империя]] |
| починал-място = [[Кочански манастир]], [[Османска империя]] |
||
}} |
}} |
||
Версия от 13:19, 13 февруари 2015
| Исай Макриев | |
| зограф от Дебърската художествена школа | |
 | |
| Роден |
1843 г.
|
|---|---|
| Починал | 1881 г.
|
Исай (Исая, Исак) Макриев Фръчковски е български зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.
Биография
Роден е в голямата мияшка паланка Галичник в 1843 година. Син е на резбаря и зограф Макрий Негриев. Тримата братя на Исай също са зографи - Христо Макриев (1841 - 1893), Кузман Макриев (1844 - 1899) и Серафим Макриев (1845 - 1869).[1] Заедно с братята си работи в Охрид, Дойранско, Солунско, Серско, Драмско, в селата Белица и Либяхово и други. Братята изписват фреските и иконите за иконостаса в църквата „Света Богородица“ в Петрич в 1871 година. След това работят в 1872 година в църквата „Свети Георги “ в Струга, а по-късно из Вранско, след което се разделят.[2][3]
Автор на иконите на северната и южната врата на иконостаса в църквата „Свети Атанасий“ в Оризари е Исай Макриев от 1875 - 1876 година при обновяването на църквата.[4]
След това Христо се завръща и събира тайфата си и заедно с някои от синовете им работят в Пловдивско, където ги заварва Освобождението на България в 1878 година. Христо заедно с Исай и Кузман рисува в църквите „Свети Георги“ и „Света Петка“ в Пловдив и по околните села. Работят в църквите в Куклен и Катуница, Пловдивско. По-късно Исай заминава за Кочанския манастир „Свети Пантелеймон“, където умира в 1881 година.[2][3]
Бележки
- ↑ Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 217.
- ↑ а б Голяма енциклопедия България, Том 7. София, БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 2681.
- ↑ Проблеми на изкуството, томове 37–38. БАН, 2004. с. 49.
