Стоян Омарчевски: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
Преместване на параметри от Шаблон:Биография инфо в Уикиданни
Ред 3: Ред 3:
| портрет=
| портрет=
| описание= български политик
| описание= български политик
| роден-дата= {{дата на раждане|1885|12|23}}
| роден-място= [[Нова Загора]], [[България]]
| роден-място= [[Нова Загора]], [[България]]
| починал-дата= {{дата на смърт и години|1941|3|10|1885|12|23}}
| починал-място= [[София]], [[България]]
| починал-място= [[София]], [[България]]
| още=
| още=

Версия от 18:05, 13 февруари 2015

Стоян Омарчевски
български политик
Роден
Починал
10 март 1941 г. (55 г.)

Учил вСофийски университет
Народен представител в:
XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XX ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   XXIV ОНС   XXV ОНС   
Стоян Омарчевски в Общомедия

Стоян Омарчевски e български политик от БЗНС, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски (1920-1923).

Биография

Стоян Омарчевски завършва в СУ философия през 1912 г. и право през 1917 г. През 1905 г. става член на БЗНС. Арестуван е след деветоюнския преврат, но на 9 април 1924 г. е освободен. От 1925 до 1926 г. е член на ПП на БЗНС. През декември 1926 г. съюза се разцепва, а Омарчевски преминава на страната на БЗНС „Оранжев“ (Константин Томов). През 1929 г. се включва в редиците на БЗНС „Врабча-1“. Между 1935 и 1938 г. членува в дясната земеделска група „Орач“[1].

Министър на просвещението

В периода 1920 - 1923 г. е министър на просвещението, като заменя на поста Цанко Церковски от същата партия:

  • въвежда задължителното основно образование;
  • строи 1115 нови училища в малките селища;
  • освобождава от данъци детската литература.

Негов е и законопроектът за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина. Откриват се медицинския, ветеринарния, агрономическия и богословския факултети на Софийския университет.

Ден на народните будители

През 1922 г. Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на народните будители. Датата 1 ноември (по Григорианския календар) е изведена от Деня на покровителя на българите св. Иван Рилски - 19 октомври (стар стил). Според някои източници идеята му била подсказана от обикновен селянин, който му написал в писмо, че трябва да отдаваме почит на "големите българи" - Левски, Ботев, Каравелов... "Те са ни спасили и направили народ, тях трябва да почитаме, от тях само ще се научим как да се оправяме сега и утре, ако дотрябва..."

Правописна реформа, 1921

Правописната реформа е предложена от акад. Александър Теодоров-Балан и внесена в Народното събрание от Омарчевски.

Източници

  1. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 331.

Външни препратки