Разлика между версии на „Епистоларна литература“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
редакция без резюме
No edit summary
мNo edit summary
 
Първият
същински епистоларен роман е ''„[[MediaWiki:Badtitletext]]”„Затвор на любовта”'' ([[MediaWiki:Badtitletext]]), 1485г., създаден от испанския автор [[Диего де Сан Педро]]. В този роман са вкарани
голям брой писма, които доминират като начин за разкриване на сюжета. Друг пример за ранен епистоларен
роман е произведението „[[Писма до Бабет]]”
сборника „Писма за уважението, благодарността и любовта” ''[[Lettres de respect, d'obligation et d'amour]] ''от 1669г. на същия автор. Други известни ранни
епистоларни романи са „Писма на португалската монахиня”'', ''(1669)
приписвано на  [[MediaWiki:Badtitletext]]Gabriel-Joseph de La Vergne.
 
За основател на епистоларен роман на английската литература се смята,
 [[Джеймс Хауел]] ([[MediaWiki:Badtitletext]] ) (1594-1666)
с произведението си ''"[[Familiar Letters]]"''  (1645-50).
Епистоларният роман като жанр става популярен през 18 век с трудовете на автори като [[Самюел Ричардсън]],
с изключително успешните
си романи ''„[[Памела]]”'' (1740) ''[[Pamela]] '' и ''„[[Клариса]]”
([[Clarissa]])''  (1749). Във Франция 
[[Монтескьо]] пише ''„[[MediaWiki:Badtitletext]]”„Персийски писма”'' (1721), последвано
от ''[[MediaWiki:Badtitletext]]''"Жули или новата Елоиз" (''Julie, ou la nouvelle Héloïse)'' (1761) на [[Жан-Жак Русо]], и "Опасни връзки"''[[MediaWiki:Badtitletext]] ''(1782) от [[Шодерло дьо Лакло]]. В Германия [[MediaWiki:Badtitletext]]Гьоте пише  ''„[[Страданията на младия Вертер]]”''(1774). Първият северноамерикански епистоларен роман е
 ''„[[Историята на Емили Монтегю]]”''
(1769) от [[MediaWiki:Badtitletext]]Франсис Брук.
В началото на 18-ти век, епистоларенепистоларната форма е
била обект и на подигравки, което
води до редица пародийни текстове. Един от  най-забележителните
примери е ''„Шамел''а” (''[[Shamela]])'' 
от [[Хенри Филдинг]] (1741), написана
като пародия на ''„Памела”.'' Отот Ричардсън. Постепенно,
в края на 18в., епистоларен роман се използва като жанр все по-рядко, но епистоларната
форма все пак продължава
да се употребява отчасти и в романи през 19в. Пример за такива творби
са ''„[[Франкенщайн]]” ''(1818) от [[Мери Шели]];
''„[[Тайнствената непозната]]”(''1848) от [[MediaWiki:Badtitletext]]Ан Бронте. В края на 19 век, [[Брам Стокър]] създава един
от най-успешните романи в епистоларна форма
– ''„[[Дракула]]”''(1897) Романът е
* [[Шодерло дьо Лакло]] — ''[[Опасни връзки (роман)|„Опасни връзки“]]''
* [[Джон Клеланд]] ''„[[Fanny Hill]]”'' 
* [[MediaWiki:Badtitletext]]София Бриско ''„Госпожица Мелмот...„ и „The Fine Lady...” ''
* [[Ан Бронте]] ''„Тайнствената непозната”''
* [[Самюел Ричардсън]] „''[[Памела]]”, „[[Клариса]]''”
15

редакции

Навигация