Разлика между версии на „Пикиращ бомбардировач“

Направо към навигацията Направо към търсенето
→‎История: Нещо не ми звучеше добре така. +оправени детайли и препратки
(→‎История: Зенитна артилерия, инженерни войски)
(→‎История: Нещо не ми звучеше добре така. +оправени детайли и препратки)
С нарастването през годините на здравината и товароподемността на самолетите, тази тактика става високо ценена. В началото на [[1930-те]] пикиращото бомбопускане ясно е фаворитизирано в тактическите доктрини, особено срещу цели, които са твърде малки, за да бъдат точно поразени от [[хоризонтален бомбардировач]].
 
Докато ВВС на САЩ залагат на обширни атаки от много големи бомбардировачи, ВМС на САЩ поръчват '''първия пикиращ бомбардировач''' — бипланът[[биплан]]ът Къртис F8C (''Curtiss F8C „Hell-Diver“'') (да не се бърка с моноплана[[моноплан]]а ''Дъглас SBD „Dauntless“'' или ''SB2C „Helldiver“'').
 
[[Картинка:Junkers Ju87.jpg|мини|вдясно|Германски ''Юнкерс Ju-87 „Щука“'' в полет]]
В началото на [[1930-те]] [[Ернст Удет]] на посещение в САЩ успява да закупи четири самолета F8C и да ги превози до '''Германия'''. Там те предизвикват малка революция. Тактиката на пикиращия бомбардировач позволява малки самолети на [[Луфтвафе]] да играят успешна роля като [[тактическо оръжие|тактическото оръжие]], което е било нужно. Скоро са сключени договори за проектирането на собствени пикиращи бомбардировачи, в резултат на които се появява самолетът [[Ju-87|Юнкерс Ju-87 „Щука“]] (съкратено от немското ''Sturzkampfflugzeug'', буквално „пикиращ боен самолет“).
 
За времето си Щуката е най-добрият пикиращ бомбардировач. Използването на „въздушна артилерия“ решава един от големите проблеми на [[блицкриг]]а: атакуването на добре окопани защитни позиции, които иначе би трябва да бъдат обстрелвани с трудноподвижна [[артилерия]], а бързите танкове[[танк]]ове през това време да чакат. Ефектът от тази тактика е доказан при нашествието в [[Полша]] и [[Ниските страни]] (особено при бомбардирането на [[Ротердам]] през [[1940]] г.) В един от случаите [[Британските експедиционни сили]] изграждат силни защитни позиции на западния бряг на река [[Ойре]] точно пред фронта на светкавично настъпващите германски танкове. Атаките на Щуките бързо правят пробив в отбраната и немските инженерни войски успяват да осигурят пресичането на реката достатъчнодоста преди пристигнетода напристигне артилерията.
 
Щуките бързо остаряват морално и многократните опити да бъдат заменени с по-нов и усъвършенстван самолет неизменно се провалят. При започването на [[Битката за Британия]] те вече са превъзхождани от КВС и търпят огромни загуби.
 
[[Картинка:Midway dauntless.jpg|мини|вдясно|Американски ''Дъглас SBD „Dauntless“'' в атака]]
За разлика от Япония, '''САЩ''' разполагат с Дъглас SBD „Dauntless“, който постига резултати като ''D3A'', а по-късно е заменен с по-бързия и по-сложен CurtissКъртис SB2C „Helldiver“. И от двата вида са произведени големи количества.
 
Един от най-известните случаи на успешна пикираща атака е в [[Мидуей (битка)|битката при атола Мидуей]] през [[юни]] [[1942]] г. когато американски самолети ''Dauntless'' нанасят фатални попадения на три отделни Японски самолетоносачи от първа линия в рамките на шест минути.

Навигация