Ново Паничарево: Разлика между версии

Ново Паничарево
	Ново Паничарево
	; Църквата „Св. Троица“ в Ново Паничарево
	Ново Паничарево Координати: 42°17′14.95″ с. ш. 27°33′17.68″ и. д. / 42.287488° с. ш. 27.554912° и. д. Ново Паничарево
Общи данни
Население	1003 души (15 март 2024 г.); 10,8 души/km²
Землище	92,974 km²
Надм. височина	68 m
Пощ. код	8152
Тел. код	05504
МПС код	А
ЕКАТТЕ	52129
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община; – кмет	Приморско; Иван Гайков ; (ГЕРБ; 2023)
Кметство; – кмет	Ново Паничарево; Яна Жекова; (ГЕРБ)
	Ново Паничарево в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 20:46, 20 февруари 2015

Ново Панича̀рево е село в Югоизточна България. То се намира в община Приморско, Област Бургас.

География

Селото е разположено в долината покрай река Ропотамо.

История

Неговото основно ядро от заселници след Освобождението идва от с.Паничарево (днешната местност "Старо село", 6 км южно от селото), което преди това е било заселено от жители на с.Чинакчи (днешна местност "Юртя", 5 км източно от "Старо село"), на югоизток - 6 км от с.Ново Паничарево. От това следва, че основателите на с.Ново Паничарево са потомци на дедите и прадедите от с.Чинакчи.

Според исторически източници и предания става известно, че заселниците на с.Чинакчи и региона са дошли от с.Рупките - Родопите през 16-17 век - по време на масовото подтисничество на българския народ от турските поробители. В борбата си да запазят своята националност и религия, голяма част от българите там намират спасение в дебрите на Странджа планина. Тъй като основната група преселници идват от с.Рупките, биват назовавани рупци и третирани от местните в региона като етнически групи.

Село Чинакчи е било малко по територия и население. Наброявало е около 30-40 къщи - едноетажни, дървени, измазани с глина, покрити с ръжанка, с малки прозорчета. Някои от тях били направени от дъски, а гредите и другия дървен материал били изработени с длабове. Имайки предвид изобилието от вековна дъбова гора наоколо, хората са секли, дялали греди и бичили дъски на самото място. Единствено църквата ("Св.Троица") е била изградена от високи каменни стени, покрита с керемиди, а вътре измазана с вар.

Основният поминък на хората бил скотовъдство и земеделие. Отглеждали са овце, свине, говеда, биволи и др. животни. Сеели са изключително ръж, ечемик, фий, пшеница и царевица, но почвата била слабопродуктивна, добивът нисък, а изхранването трудно. Занимавали се също с добив на въглища и дървосекачество. Изсеченият дървен материал извозвали по скелите на Черноморското крайбрежие Атлиман, където го продавали на търговци. Превозването извършвали с биволски и волски дървени коли при много трудни условия.

По поречието на река Дуденска още се намират очертания на вади и язове от воденици, където са мелили брашно. Имало е построена бичкиджийница за бичене на дъски, както и тепавица за тупане на шаяци, аби, кебета и други домашно тъкани изделия, с които са се обличали и обзавеждали. Това ни дава сведение, че жителите тук са използвали водата като енергиен източник, макар и само през зимата, тъй като през лятото реката пресъхвала. По тази причина напояването на добитъка и отглеждането на летни растителни култури било доста трудно^[2].

Забележителности

Редовни събития

Панаир на селото - седмица след Спасовден.

Други

Източници

↑ www.grao.bg
↑ История на село Ново Паничарево - събрана и записана от Сотир Райков Стоилов, от с. Ново Паничарево, мой дядо, а също така голям патриот и родолюбец.

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Ново Паничарево.

Външни препратки

Снимки от язовира до Ново Паничарево

Шаблон:Мъниче селища в България

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] История на село Ново Паничарево - събрана и записана от Сотир Райков Стоилов, от с. Ново Паничарево, мой дядо, а също така голям патриот и родолюбец.

[1]

[2]

@@ Ред 20: / Ред 20: @@
 == История ==
-Неговото основно ядро от заселници след Освобождението идва от с. Паничарево (днешната местност Старо село) на 6 км на юг от от селото, коото от своя страна е било заселено от жители преди това на с. Чинакчи (днешна местност Юртя), на 5 км източно от Старо село, на югоизток - 6 км от с. Ново Паничарево. От това произтича, че основателите на с. Ново Паничарево са потомците на дедите и прадедите от с. Чинакчи.
+Неговото основно ядро от заселници след Освобождението идва от с.Паничарево (днешната местност "Старо село", 6 км южно от селото), което преди това е било заселено от жители на с.Чинакчи (днешна местност "Юртя", 5 км източно от "Старо село"), на югоизток - 6 км от с.Ново Паничарево. От това следва, че основателите на с.Ново Паничарево са потомци на дедите и прадедите от с.Чинакчи.
-От исторически източници и от предания от поколение на поколение е известно, че заселниците на с. Чинакчи и околните села са дошли от с. Рупките - [[Родопи]]те, през 16-17 век по време на масовото подтисничество на българския народ от турските поробители. Българите в борбата си да запазят своята националност и религия, да се спасят от помехамеданчване, голяма част от тях намират спасение в дебрите на Странджа планина. Основното ядро от преселници в този край са дошли от с. Рупките и от там остава името на населяващите в този край хора като етническа група [[рупци]].
+Според исторически източници и предания става известно, че заселниците на с.Чинакчи и региона са дошли от с.Рупките - [[Родопи]]те през 16-17 век - по време на масовото подтисничество на българския народ от турските поробители. В борбата си да запазят своята националност и религия, голяма част от българите там намират спасение в дебрите на Странджа планина. Тъй като основната група преселници идват от с.Рупките, биват назовавани [[рупци]] и третирани от местните в региона като етнически групи.
-Село Чинакчи е било малко, наброявало е 30-40 къщи, които били едноетажни, дървени, измазани с глина, покрити с ръжанка, с малки прозорчета. Някои от тях били направени от дъски, а гредите и другия дървен материал бил направен на длабове - били  сглобяеми. Предвид голямата и хубава вековна дъбова гора наоколо, хората са сякли, дялали греди и бичили дъски на самото място. Само църквата е била изградена с високи каменни стени, покрита с керемиди, а вътре измазана с вар.
+Село Чинакчи е било малко по територия и население. Наброявало е около 30-40 къщи - едноетажни, дървени, измазани с глина, покрити с ръжанка, с малки прозорчета. Някои от тях били направени от дъски, а гредите и другия дървен материал били изработени с [http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/%D0%B4%D0%BB%D0%B0%D0%B1 длабове]. Имайки предвид изобилието от вековна дъбова гора наоколо, хората са секли, дялали греди и бичили дъски на самото място. Единствено църквата ("Св.Троица") е била изградена от високи каменни стени, покрита с керемиди, а вътре измазана с вар.
-Основният поминък на хората бил скотовъдството и земеделието. Отглеждали са овце, свине, говеда, [[бивол]]и и др. животни. Сеели са изключително [[ръж]], [[ечемик]], [[фий]], [[пшеница]] и царевица. Почвата била слабопродуктивна, добивът нисък и хората едва осигурявали изхранването си. Занимавали се и с дърварство, отсечените дърва возели по скелите на Черноморското крайбрежие Атлиман, където ги продавали на търговци. Занимавали се и с въглищарство. Превозването извършвали с биволски и волски дървени коли при много трудни условия. По поречието на река Дуденска още се намират очертания на вади и язове от воденици където са мелели брашно.Имало също построена бичкижийница за бичене на дъски, а също така и тепавица за тупане на шаяци, аби, кебета и др. домашно тъкани изделия с които се обличали и обзавеждали.Това обстоятелство подсказва, че хората били напредничави и ползвали водата като енергиен източник макар и само през зимата, тъй като през лятото реката пресъхвала, та дори нямало вода за водопой на добитъка<ref>''История на село Ново Паничарево'' - събрана и записана от Сотир Райков Стоилов, от с. Ново Паничарево, мой дядо, а също така голям патриот и родолюбец.</ref>.
+Основният поминък на хората бил скотовъдство и земеделие. Отглеждали са овце, свине, говеда, [[бивол]]и и др. животни. Сеели са изключително [[ръж]], [[ечемик]], [[фий]], [[пшеница]] и царевица, но почвата била слабопродуктивна, добивът нисък, а изхранването трудно. Занимавали се също с добив на въглища и дървосекачество. Изсеченият дървен материал извозвали по скелите на Черноморското крайбрежие Атлиман, където го продавали на търговци. Превозването извършвали с биволски и волски дървени коли при много трудни условия.
+По поречието на река Дуденска още се намират очертания на вади и язове от воденици, където са мелили брашно. Имало е построена бичкиджийница за бичене на дъски, както и тепавица за тупане на шаяци, аби, кебета и други домашно тъкани изделия, с които са се обличали и обзавеждали. Това ни дава сведение, че жителите тук са използвали водата като енергиен източник, макар и само през зимата, тъй като през лятото реката пресъхвала. По тази причина напояването на добитъка и отглеждането на летни растителни култури било доста трудно<ref>''История на село Ново Паничарево'' - събрана и записана от Сотир Райков Стоилов, от с. Ново Паничарево, мой дядо, а също така голям патриот и родолюбец.</ref>.
 == Забележителности ==