Кемп Дейвид: Разлика между версии
Премахната редакция 6520120 на 95.43.2.72 (б.) |
кор.; камп не е бг дума; форматиране: 19x кавички, 5x интервали, 5x тире, 2x дв. интервал, 6lokavica, А|А (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Картинка:Camp_David.jpg|мини|300п|дясно|Кемп Дейвид по време на управлението на [[Ричард Никсън]] |
[[Картинка:Camp_David.jpg|мини|300п|дясно|Кемп Дейвид по време на управлението на [[Ричард Никсън]]]] |
||
'''Кемп Дейвид''' (неофициално име {{lang-en|Presidential Retreat |
'''Кемп Дейвид''' (неофициално име {{lang-en|Presidential Retreat „Camp David“}}, официално име {{lang-en|Naval Support Facility Thurmont}}) е [[планина|планинска]] почивна станция ({{lang-en|camp}} – лагер, в случая: извънградска къща, място за уединение, почивка) на [[Президент на САЩ|президента на САЩ]], заемащо 0,5 km². Намира се в щата [[Мериленд]], на 97 km северно от [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]]. Първоначално е бил построен като лагер за правителствени чиновници и техните семейства, но през [[1942]] г. е превърнат в президентска почивна станция от президента [[Франклин Рузвелт]], който му дава името [[Шангри-Ла]]. Сегашното си име получава от президента [[Дуайт Айзенхауер]] в чест на внука му Дейвид Айзенхауер<ref name=white>[http://www.whitehouse.gov/about/camp-david/ Кемп Дейвид на страницата на Белия дом] Отворен на 18.05.2012</ref>. |
||
Кемп Дейвид в по-новата си история се превръща от ваканционен дом на президента на САЩ и неговото семейство в място за формални и неформални преговори между САЩ и държавни и правителствени глави на други страни. Може би най-известното подписано споразумение е Кемп Дейвид I ({{lang-en|Camp David I}}), което през 1979 при управлението на [[Джими Картър]] води до мирен договор между [[Израел]] и [[Египет]].<ref>[http://www.mfa.gov.il/MFA/Peace%20Process/Guide%20to%20the%20Peace%20Process/Camp%20David%20Accords Информация за договорите на страницата на Израелското външно министерство.] Отворен на 18.05.2012</ref> |
Кемп Дейвид в по-новата си история се превръща от ваканционен дом на президента на САЩ и неговото семейство в място за формални и неформални преговори между САЩ и държавни и правителствени глави на други страни. Може би най-известното подписано споразумение е Кемп Дейвид I ({{lang-en|Camp David I}}), което през 1979 г. при управлението на [[Джими Картър]] води до мирен договор между [[Израел]] и [[Египет]].<ref>[http://www.mfa.gov.il/MFA/Peace%20Process/Guide%20to%20the%20Peace%20Process/Camp%20David%20Accords Информация за договорите на страницата на Израелското външно министерство.] Отворен на 18.05.2012</ref> |
||
== История == |
== История == |
||
[[Файл:Nixon-Cuffs-CampDavid.jpg|ляво|мини|Копчета за ръкавели на [[Ричард Никсън]] с дизайн |
[[Файл:Nixon-Cuffs-CampDavid.jpg|ляво|мини|Копчета за ръкавели на [[Ричард Никсън]] с дизайн „Кемп Дейвид“]] |
||
Катоктин Маунтън Парк ({{lang-en|Catoctin Mountain Park}}) е било парче неизползваема земя, което е трансформирано през 1936 |
Катоктин Маунтън Парк ({{lang-en|Catoctin Mountain Park}}) е било парче неизползваема земя, което е трансформирано през 1936 г. от правителството на САЩ в почивна станция. Целта е била да се покаже как неплодородна и неизползваема земя може да стане икономически печеливша. Името на първия лагер на това място е „Мисти Маунт“ ({{lang-en|Misty Mount}}) и е бил използван от организация за деца инвалиди в продължение на година преди да се премести в съседен лагер, който е бил по-удобен за инвалидни колички. Друг съседен лагер, „Хай Катоктин“({{lang-en|Hi-Catoctin}}), от 1938/1939 г. е бил използван в продължението на три години като почивна станция на администрацията.<ref name=history>[http://www.infoplease.com/spot/campdavid1.html#ixzz1vDrOaQBD Jonson, David: „History of Camp David. A brief history of the Presidential mountain retreat and its famous guests.“] Отворен на 18.05.2012 </ref> |
||
Тогавашният президент [[Франклин Делано Рузвелт]] често почивал на борда на яхтата си в Хайд Парк в щата [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]]. Когато през 1942 след нападението на Япония при [[ |
Тогавашният президент [[Франклин Делано Рузвелт]] често почивал на борда на яхтата си в Хайд Парк в щата [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]]. Когато през 1942 г. след нападението на Япония при [[Пърл Харбър]] и навлизането на немски подводници в [[Атлантически океан|Атлантическия океан]] положението става опасно, администрацията почва да търси сигурно и прохладно планинско убежище за президента в радиус от 100 мили от [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]]. |
||
След огледа на няколко местоположения и посещението на Рузвелт в |
След огледа на няколко местоположения и посещението на Рузвелт в станция „Хай Катоктин“, на 22 април 1942 г. се взима решение станцията да стане почивен дом за президента. Разходите по преустройството възлизат на около 20 000 щатски долара. Един от основните аргументи е, че средната температура тук е десет градуса по-ниска в сравнение с Вашингтон, което се отразило добре на засегнатите дихателни пътища на президента. Рузвелт кръщава станцията [[Шангри-Ла]], вдъхновен от романа „Изгубеният хоризонт“ на Джеймс Хилтън.<ref name=history/> |
||
След края на [[Втора световна война|Втората световна война]] почват дискусии относно бъдещето на Шангри-Ла. Въпросът е бил дали |
След края на [[Втора световна война|Втората световна война]] почват дискусии относно бъдещето на Шангри-Ла. Въпросът е бил дали станцията да бъде върната на дирекцията на националния парк, да се запази като национален музей или да се преобрази пак в примерен модел за култивирана земя. |
||
1959 президентът [[Хари С. Труман|Труман]] сключва компромис, като земята северно на път 77 се връща на националния парк, а земята на юг се предава на правителството. Официалното прехвърляне става през 1954 |
През 1959 г. президентът [[Хари С. Труман|Труман]] сключва компромис, като земята северно на път 77 се връща на националния парк, а земята на юг се предава на правителството. Официалното прехвърляне става през 1954 г. Президентът [[Дуайт Айзенхауер]] кръщава новоорганизираната станция на внука си Дейвид. <ref name=history/> |
||
Освен исторически и |
Освен исторически и медийно известните израелско-палестински преговори, в Кемп Дейвид са се състояли редица други важни срещи в спокойна, интимна обстановка – планирането на [[Десант в Нормандия|Десанта в Нормандия]], срещата на Айзенхауер с [[Никита Хрушчов]], преговорите по [[Операцията в Залива на прасетата|Операция в Залива на прасетата]] и [[Виетнамска война |Виетнамската война]]. <ref name=nps>[http://www.nps.gov/cato/historyculture/retreat.htm Представяне на „Кемп Дейвид“ на страницата на парковата администрация на САЩ] Отворен на 18.05.2012</ref> |
||
[[Десант в Нормандия|Десанта в Нормандия]], срещата на Айзенхауер с [[Никита Хрушчов]], преговорите по [[Операцията в Залива на прасетата|Операция в Залива на прасетата]] и [[Виетнамска война |Виетнамската война]]. <ref name=nps>[http://www.nps.gov/cato/historyculture/retreat.htm Представяне на "Кемп Дейвид" на страницата на парковата администрация на САЩ.] Отворен на 18.05.2012</ref> |
|||
Кемп Дейвид не е достъпен за обществеността поради съображения за сигурност и защита на личната сфера на президента и гостите.<ref name=nps/> |
|||
== База на военноморските сили == |
== База на военноморските сили == |
||
Както подсказва официалното име |
Както подсказва официалното име, „Кемп Дейвид“ е всъщност база „Търмонт“ на [[Военноморски сили на Съединените американски щати |Военноморските сили на САЩ]]. Управлява се от майор ([[капитан III ранг]]). Повечето от разположените там моряци са членове на батальона [[w:en:Seabee|Seabees]], който е строителната част на военноморския флот. Задачата им е да поддържат сградния фонд. <ref>Nelson, W. Dale (1995): „The President Is at Camp David“. Syracuse University Press. стр. 129 и 145</ref> |
||
Всеки моряк трябва да получи индивидуална авторизация за сигурност с кодово име |
Всеки моряк трябва да получи индивидуална авторизация за сигурност с кодово име „Yankee White“ (една от високите пропускателни степени), за да бъде командирован в база „Търмонт“<ref>[http://www.dtic.mil/whs/directives/corres/pdf/521087p.pdf Критерии за допускане на цивилни и военни кандидати на позиции, обслужващи президента] М-во на отбраната: Instruction No. 5210.87 (November 30, 1998).</ref> |
||
Сигурността на обекта |
Сигурността на обекта е поверена на елитен екип от военноморските сили, наречен „Marine Security Company, Camp David (MSC-CD)“. |
||
== Галерия == |
== Галерия == |
||
<center><gallery perrow=9> |
<center><gallery perrow=9> |
||
Image:Jimmy Carter meets with members of the Israeli delegation at Camp David. |
Image:Jimmy Carter meets with members of the Israeli delegation at Camp David. - NARA - 181229.tif|Джими Картър се среща с членове на израелска делегация в Кемп Дейвид. 12 септември 1978 г. |
||
Image:Camp David 29-0054a.gif|Джордж Буш се среща със съвета по сигурност в конферентната зала на Лавровата |
Image:Camp David 29-0054a.gif|Джордж Буш се среща със съвета по сигурност в конферентната зала на Лавровата ложа, 4 август 1990 г. |
||
Image:CAMPDAVIDIRAQ.jpg|Дик Чейни в |
Image:CAMPDAVIDIRAQ.jpg|Дик Чейни в „Кемп Дейвид“ участва в телеконференция с Джордж Буш-младши в Багдад, 21 юли 2007. |
||
Image:Georgebushjuly2007campdavid.jpg|Джордж Буш-младши и началникът на щаба му Джош Болтън разходат Барни, кучето на президента |
Image:Georgebushjuly2007campdavid.jpg|Джордж Буш-младши и началникът на щаба му Джош Болтън разходат Барни, кучето на президента, 21 юли 2007 г. |
||
Image:NIXONSCAMPDAVIDwithdogs.jpg|Ричърд и Пат Никсън разходат кучетата си. |
Image:NIXONSCAMPDAVIDwithdogs.jpg|Ричърд и Пат Никсън разходат кучетата си. |
||
Image:Sadat Carter Begin, Camp David 1978.gif|Менахем Бегин, Джими Картър и Анвар Садат в |
Image:Sadat Carter Begin, Camp David 1978.gif|Менахем Бегин, Джими Картър и Анвар Садат в „Кемп Дейвид“ през 1978 г. |
||
Image:President Reagan and Prime Minister Margaret Thatcher at Camp David 1986.jpg|Маргарет Тачър и Роналд Рейгън се разходат в |
Image:President Reagan and Prime Minister Margaret Thatcher at Camp David 1986.jpg|Маргарет Тачър и Роналд Рейгън се разходат в „Кемп Дейвид“ през 1986 г. |
||
File:JFK & Kids with horse at Camp David, 1963.png|Джон Кенеди и децата му в |
File:JFK & Kids with horse at Camp David, 1963.png|Джон Кенеди и децата му в „Кемп Дейвид“, 1963 г. |
||
File:David Eisenhower in Camp David.jpg|Дейвид |
File:David Eisenhower in Camp David.jpg|Дейвид Айзенхауер, внук на Дуайт Айзенхауер, и табелката на станцията, кръстена на него, 1960 г. |
||
</gallery></center> |
</gallery></center> |
||
Версия от 09:06, 21 февруари 2015
Кемп Дейвид (неофициално име Шаблон:Lang-en, официално име Шаблон:Lang-en) е планинска почивна станция (Шаблон:Lang-en – лагер, в случая: извънградска къща, място за уединение, почивка) на президента на САЩ, заемащо 0,5 km². Намира се в щата Мериленд, на 97 km северно от Вашингтон. Първоначално е бил построен като лагер за правителствени чиновници и техните семейства, но през 1942 г. е превърнат в президентска почивна станция от президента Франклин Рузвелт, който му дава името Шангри-Ла. Сегашното си име получава от президента Дуайт Айзенхауер в чест на внука му Дейвид Айзенхауер[1].
Кемп Дейвид в по-новата си история се превръща от ваканционен дом на президента на САЩ и неговото семейство в място за формални и неформални преговори между САЩ и държавни и правителствени глави на други страни. Може би най-известното подписано споразумение е Кемп Дейвид I (Шаблон:Lang-en), което през 1979 г. при управлението на Джими Картър води до мирен договор между Израел и Египет.[2]
История
Катоктин Маунтън Парк (Шаблон:Lang-en) е било парче неизползваема земя, което е трансформирано през 1936 г. от правителството на САЩ в почивна станция. Целта е била да се покаже как неплодородна и неизползваема земя може да стане икономически печеливша. Името на първия лагер на това място е „Мисти Маунт“ (Шаблон:Lang-en) и е бил използван от организация за деца инвалиди в продължение на година преди да се премести в съседен лагер, който е бил по-удобен за инвалидни колички. Друг съседен лагер, „Хай Катоктин“(Шаблон:Lang-en), от 1938/1939 г. е бил използван в продължението на три години като почивна станция на администрацията.[3]
Тогавашният президент Франклин Делано Рузвелт често почивал на борда на яхтата си в Хайд Парк в щата Ню Йорк. Когато през 1942 г. след нападението на Япония при Пърл Харбър и навлизането на немски подводници в Атлантическия океан положението става опасно, администрацията почва да търси сигурно и прохладно планинско убежище за президента в радиус от 100 мили от Вашингтон.
След огледа на няколко местоположения и посещението на Рузвелт в станция „Хай Катоктин“, на 22 април 1942 г. се взима решение станцията да стане почивен дом за президента. Разходите по преустройството възлизат на около 20 000 щатски долара. Един от основните аргументи е, че средната температура тук е десет градуса по-ниска в сравнение с Вашингтон, което се отразило добре на засегнатите дихателни пътища на президента. Рузвелт кръщава станцията Шангри-Ла, вдъхновен от романа „Изгубеният хоризонт“ на Джеймс Хилтън.[3]
След края на Втората световна война почват дискусии относно бъдещето на Шангри-Ла. Въпросът е бил дали станцията да бъде върната на дирекцията на националния парк, да се запази като национален музей или да се преобрази пак в примерен модел за култивирана земя.
През 1959 г. президентът Труман сключва компромис, като земята северно на път 77 се връща на националния парк, а земята на юг се предава на правителството. Официалното прехвърляне става през 1954 г. Президентът Дуайт Айзенхауер кръщава новоорганизираната станция на внука си Дейвид. [3]
Освен исторически и медийно известните израелско-палестински преговори, в Кемп Дейвид са се състояли редица други важни срещи в спокойна, интимна обстановка – планирането на Десанта в Нормандия, срещата на Айзенхауер с Никита Хрушчов, преговорите по Операция в Залива на прасетата и Виетнамската война. [4]
Кемп Дейвид не е достъпен за обществеността поради съображения за сигурност и защита на личната сфера на президента и гостите.[4]
База на военноморските сили
Както подсказва официалното име, „Кемп Дейвид“ е всъщност база „Търмонт“ на Военноморските сили на САЩ. Управлява се от майор (капитан III ранг). Повечето от разположените там моряци са членове на батальона Seabees, който е строителната част на военноморския флот. Задачата им е да поддържат сградния фонд. [5]
Всеки моряк трябва да получи индивидуална авторизация за сигурност с кодово име „Yankee White“ (една от високите пропускателни степени), за да бъде командирован в база „Търмонт“[6]
Сигурността на обекта е поверена на елитен екип от военноморските сили, наречен „Marine Security Company, Camp David (MSC-CD)“.
Галерия
-
Джими Картър се среща с членове на израелска делегация в Кемп Дейвид. 12 септември 1978 г.
-
Джордж Буш се среща със съвета по сигурност в конферентната зала на Лавровата ложа, 4 август 1990 г.
-
Дик Чейни в „Кемп Дейвид“ участва в телеконференция с Джордж Буш-младши в Багдад, 21 юли 2007.
-
Джордж Буш-младши и началникът на щаба му Джош Болтън разходат Барни, кучето на президента, 21 юли 2007 г.
-
Ричърд и Пат Никсън разходат кучетата си.
-
Менахем Бегин, Джими Картър и Анвар Садат в „Кемп Дейвид“ през 1978 г.
-
Маргарет Тачър и Роналд Рейгън се разходат в „Кемп Дейвид“ през 1986 г.
-
Джон Кенеди и децата му в „Кемп Дейвид“, 1963 г.
-
Дейвид Айзенхауер, внук на Дуайт Айзенхауер, и табелката на станцията, кръстена на него, 1960 г.
Източници
- ↑ Кемп Дейвид на страницата на Белия дом Отворен на 18.05.2012
- ↑ Информация за договорите на страницата на Израелското външно министерство. Отворен на 18.05.2012
- ↑ а б в Jonson, David: „History of Camp David. A brief history of the Presidential mountain retreat and its famous guests.“ Отворен на 18.05.2012
- ↑ а б Представяне на „Кемп Дейвид“ на страницата на парковата администрация на САЩ Отворен на 18.05.2012
- ↑ Nelson, W. Dale (1995): „The President Is at Camp David“. Syracuse University Press. стр. 129 и 145
- ↑ Критерии за допускане на цивилни и военни кандидати на позиции, обслужващи президента М-во на отбраната: Instruction No. 5210.87 (November 30, 1998).