Простагландин: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[File:11-epi-Prostaglandin F2alpha.svg|thumb|250px|11-епи-Простагландин-F<sub>2</sub>α]]
'''Простагландините''' са [[биологично активни вещества]] от групата на [[липид]]ите. Синтезират се в организма по [[ензим]]ен път от незаменими [[мастни киселини]]. Основното им предназначение е да регулират отпускането и свиването на гладката [[мускул]]атура.
'''Простагландините''' са [[биологично активни вещества|биологично активни]] ейкозаноиди от групата на [[липид]]ите. Всеки простагландин съдържа 20-атомна въглеродна верига с 5-атомен алицикличен пръстен. Простагландините се синтезират в организма по [[ензим]]ен път от незаменими [[мастни киселини]]. Основното им предназначение е да регулират контракциите (отпускането и свиването) на гладката [[мускул]]атура.


Простагландините не са [[хормон]]и, а локално действащи [[молекула|молекулни]] медиатори (посредници). Те се образуват в много части на човешкия и животинския организъм, а клетките, върху които простагландините действат, обикновено са много близо до мястото, където се синтезират простагландините. В резултат от тяхното дествие настъпва свиване или разширяване гладката мускулатура в кръвоносните съдове, изменя се вътреочното налягане, настъпва агрегация и разпад на тромбоцитите. Простагландините участват в развитието на възпалителните процеси, раждането, контрола на хормоналната регулация и растежа на клетките. Веднъж синтезирани, простагландините съществуват много кратко в свободно състояние. Те имат важно значение за човешкия и животинския организъм.
Простагландините не са [[хормон]]и, а локално действащи [[молекула|молекулни]] медиатори (посредници). Те се образуват в много части на човешкия и животинския организъм, а [[клетка|клетките]], върху които простагландините действат, обикновено са много близо до мястото, където се синтезират простагландините. В резултат от тяхното дествие настъпва свиване или разширяване гладката мускулатура в [[кръвоносен съд|кръвоносните съдове]], изменя се [[вътреочно налягане|вътреочното налягане]], настъпва агрегация и разпад на [[тромбоцит]]ите. Простагландините участват в развитието на [[възпаление|възпалителните процеси]], [[раждане]]то, контрола на [[хормон]]алната регулация и растежа на клетките. Веднъж синтезирани, простагландините съществуват много кратко време в свободно състояние. Те имат важно значение за човешкия и животинския организъм.


{{биохимия-мъниче}}
{{биохимия-мъниче}}

== Източници ==
{{cite book |title=The Eicosanoids |last=Curtis-Prior |first=Peter (Editor) |authorlink= |coauthors= |year=2004 |publisher=Wiley |location= |isbn=978-0-471-48984-9 |pages=654 |url= |accessdate=}}

== Външни препратки ==
{{commonscat|Prostaglandins}}




[[Категория:Липиди]]
[[Категория:Липиди]]

Версия от 10:38, 23 февруари 2015

11-епи-Простагландин-F2α

Простагландините са биологично активни ейкозаноиди от групата на липидите. Всеки простагландин съдържа 20-атомна въглеродна верига с 5-атомен алицикличен пръстен. Простагландините се синтезират в организма по ензимен път от незаменими мастни киселини. Основното им предназначение е да регулират контракциите (отпускането и свиването) на гладката мускулатура.

Простагландините не са хормони, а локално действащи молекулни медиатори (посредници). Те се образуват в много части на човешкия и животинския организъм, а клетките, върху които простагландините действат, обикновено са много близо до мястото, където се синтезират простагландините. В резултат от тяхното дествие настъпва свиване или разширяване гладката мускулатура в кръвоносните съдове, изменя се вътреочното налягане, настъпва агрегация и разпад на тромбоцитите. Простагландините участват в развитието на възпалителните процеси, раждането, контрола на хормоналната регулация и растежа на клетките. Веднъж синтезирани, простагландините съществуват много кратко време в свободно състояние. Те имат важно значение за човешкия и животинския организъм.

Шаблон:Биохимия-мъниче

Източници

Curtis-Prior, Peter (Editor). The Eicosanoids. Wiley, 2004. ISBN 978-0-471-48984-9. с. 654.

Външни препратки