Простагландин: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
Простагландините не са [[хормон]]и, а локално действащи [[молекула|молекулни]] медиатори (посредници). Те се образуват в много части на човешкия и животинския организъм. [[клетка|Клетките]], върху които простагландините действат, обикновено са много близо до мястото, където се синтезират простагландините. В резултат от тяхното дествие настъпва свиване или разширяване гладката мускулатура в [[кръвоносен съд|кръвоносните съдове]], изменя се [[вътреочно налягане|вътреочното налягане]], настъпва агрегация и разпад на [[тромбоцит]]ите. Простагландините участват в развитието на [[възпаление|възпалителните процеси]], [[раждане]]то, контрола на [[хормон]]алната регулация и растежа на клетките. Веднъж синтезирани, простагландините съществуват много кратко време в свободно състояние, в организма. |
Простагландините не са [[хормон]]и, а локално действащи [[молекула|молекулни]] медиатори (посредници). Те се образуват в много части на човешкия и животинския организъм. [[клетка|Клетките]], върху които простагландините действат, обикновено са много близо до мястото, където се синтезират простагландините. В резултат от тяхното дествие настъпва свиване или разширяване гладката мускулатура в [[кръвоносен съд|кръвоносните съдове]], изменя се [[вътреочно налягане|вътреочното налягане]], настъпва агрегация и разпад на [[тромбоцит]]ите. Простагландините участват в развитието на [[възпаление|възпалителните процеси]], [[раждане]]то, контрола на [[хормон]]алната регулация и растежа на клетките. Веднъж синтезирани, простагландините съществуват много кратко време в свободно състояние, в организма. |
||
В края на [[полов цикъл|половия цикъл]] [[лигавица]]та на [[матка]]та синтезира простагландин-F<sub>2</sub>α. Той се резорбира в [[кръв]]та и достига до [[яйчник|яйчниците]]. Там простагландин-F<sub>2</sub>α предизвиква лизис на [[жълто тяло|жълтото тяло]]. То се разпада и резорбира, с което се прекратява синтеза и освобождаването в [[кръв]]та на [[прогестерон]]. Така започва следващия [[полов цикъл]]. |
|||
{{биохимия-мъниче}} |
{{биохимия-мъниче}} |
Версия от 11:07, 23 февруари 2015
Простагландините са биологично активни ейкозаноиди от групата на липидите. Всеки простагландин съдържа 20-атомна въглеродна верига с 5-атомен алицикличен пръстен. Простагландините се синтезират в организма по ензимен път от незаменими мастни киселини. Основното им предназначение е да регулират контракциите (отпускането и свиването) на гладката мускулатура.
Простагландините не са хормони, а локално действащи молекулни медиатори (посредници). Те се образуват в много части на човешкия и животинския организъм. Клетките, върху които простагландините действат, обикновено са много близо до мястото, където се синтезират простагландините. В резултат от тяхното дествие настъпва свиване или разширяване гладката мускулатура в кръвоносните съдове, изменя се вътреочното налягане, настъпва агрегация и разпад на тромбоцитите. Простагландините участват в развитието на възпалителните процеси, раждането, контрола на хормоналната регулация и растежа на клетките. Веднъж синтезирани, простагландините съществуват много кратко време в свободно състояние, в организма.
В края на половия цикъл лигавицата на матката синтезира простагландин-F2α. Той се резорбира в кръвта и достига до яйчниците. Там простагландин-F2α предизвиква лизис на жълтото тяло. То се разпада и резорбира, с което се прекратява синтеза и освобождаването в кръвта на прогестерон. Така започва следващия полов цикъл.
Източници
Curtis-Prior, Peter (Editor). The Eicosanoids. Wiley, 2004. ISBN 978-0-471-48984-9. с. 654.