Простагландин: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[File:Prostaglandin H2.png|thumb|300px|Синтез на простагландин-Н<sub>2</sub> от простагландин-G<sub>2</sub> (с ензима [[пероксидаза]]), който се получава от [[арахидонова киселина]] (с ензима [[циклооксигеназа]])]] |
[[File:Prostaglandin H2.png|thumb|300px|Синтез на простагландин-Н<sub>2</sub> от простагландин-G<sub>2</sub> (с ензима [[пероксидаза]]), който се получава от [[арахидонова киселина]] (с ензима [[циклооксигеназа]])]] |
||
'''Простагландините''' са [[биологично активни вещества|биологично активни]] ейкозаноиди от групата на [[липид]]ите. Синтезират се в организма по [[ензим]]ен път от незаменими [[мастни киселини]]. Всеки простагландин съдържа 20-атомна въглеродна верига с 5-атомен алицикличен пръстен.<ref>{{cite book |title=The Eicosanoids |last=Curtis-Prior |first=Peter (Editor) |authorlink= |coauthors= |year=2004 |publisher=Wiley |location= |isbn=978-0-471-48984-9 |pages=654 |url= |accessdate=}}</ref> |
'''Простагландините''' са [[биологично активни вещества|биологично активни]] ейкозаноиди от групата на [[липид]]ите. Синтезират се в организма по [[ензим]]ен път от незаменими [[мастни киселини]]. Всеки простагландин съдържа 20-атомна въглеродна верига с 5-атомен алицикличен пръстен.<ref>{{cite book |title=The Eicosanoids |last=Curtis-Prior |first=Peter (Editor) |authorlink= |coauthors= |year=2004 |publisher=Wiley |location= |isbn=978-0-471-48984-9 |pages=654 |url= |accessdate=}}</ref> |
||
== История == |
|||
Простагландините са изолирани за пръв път от [[Швеция|шведския]] [[физиология|физиолог]] и [[Нобелова награда|Нобелов лауреат]] [[Улф фон Ойлер]] през [[1935]], от [[сперма|семенна течнос]]т. Той ги наименува „простагландини“ от [[латински език|латинското]] название на [[простата|простатната жлеза]] – ''glandula prostatica''.<ref>Von Euler US. Über die spezifische blutdrucksenkende Substanz des menschlichen Prostata- und Samenblasensekrets. Klin Wochenschr 1935;14:1182-1183.</ref> |
|||
== Функции на простагландините == |
== Функции на простагландините == |
Версия от 12:58, 23 февруари 2015
Простагландините са биологично активни ейкозаноиди от групата на липидите. Синтезират се в организма по ензимен път от незаменими мастни киселини. Всеки простагландин съдържа 20-атомна въглеродна верига с 5-атомен алицикличен пръстен.[1]
История
Простагландините са изолирани за пръв път от шведския физиолог и Нобелов лауреат Улф фон Ойлер през 1935, от семенна течност. Той ги наименува „простагландини“ от латинското название на простатната жлеза – glandula prostatica.[2]
Функции на простагландините
Простагландините се образуват в много части на човешкия и животинския организъм. Клетките, върху които действат, обикновено са много близо до мястото, където се синтезират простагландините. Те не са хормони, а локално действащи молекулни медиатори (посредници). Една от основните им функции е да регулират контракциите (отпускането и свиването) на гладката мускулатура. В резултат от тяхното дествие настъпва свиване или разширяване гладката мускулатура в кръвоносните съдове (което води до повишаване или понижаване на кръвното налягане), изменя се вътреочното налягане, настъпва агрегация и разпад на тромбоцитите. Простагландините участват в развитието на възпалителните процеси, раждането, контрола на хормоналната регулация и растежа на клетките. Веднъж синтезирани, простагландините съществуват много кратко време в свободно състояние, в организма.
Простагландин-F2α
В края на половия цикъл лигавицата на матката синтезира простагландин-F2α. Той се резорбира в кръвта и достига до яйчниците. Там простагландин-F2α предизвиква лизис на жълтото тяло. То се разпада и резорбира, с което се прекратява синтеза и освобождаването в кръвта на прогестерон. Така започва следващия полов цикъл.[3] Един от основните методи за лечение на лутеални яйчникови кисти е чрез препарати на основата на простагландин-F2α или чрез вещества, които имитират неговата структура, например клопростенол.[4]
Инхибиране синтеза на простагландини
Основният механизъм на действие на нестероидните противовъзпалителни средства е чрез инхибиране синтеза на простагландини. Мурин-простагландин-ендопероксидаза (PGH) синтетаза-1 и PGH-синтетаза-2 избирателно се блокират от общите нестероидни противовъзпалителни средства в cos-1-клетки. Аспиринът напълно блокира двойното окисление на арахидоновата киселина от PGH-синтетаза-1.[5]
Подтискането на синтеза на простагландини в лигавицата на стомаха от нестероидни противовъзпалителни средства (като аспирина), може да доведе до възникване на стомашна язва.[6]
Източници
- ↑ Curtis-Prior, Peter (Editor). The Eicosanoids. Wiley, 2004. ISBN 978-0-471-48984-9. с. 654.
- ↑ Von Euler US. Über die spezifische blutdrucksenkende Substanz des menschlichen Prostata- und Samenblasensekrets. Klin Wochenschr 1935;14:1182-1183.
- ↑ B. B. Pharriss, L. J. Wyngarden. The Effect of Prostaglandin F2α on the Progestogen Content of Ovaries from Pseudopregnant Rats // Experimental Biology and Medicine 130 (1). January 1969. DOI:10.3181/00379727-130-33495. с. 92-94. Посетен на 23.02.2015.
- ↑ A.N. McDOUGALL, FELICITY M. MAULE WALKER and J. WATSON. THE EFFECT OF CLOPROSTENOL ON HUMAN LUTEAL STEROID AND PROSTAGLANDIN SECRETION in vitro // British Journal of Pharmacology 60 (3). July 1977. DOI:10.1111/j.1476-5381.1977.tb07518.x. с. 425–431. Посетен на 23.02.2015.
- ↑ E A Meade, W L Smith and D L DeWitt. Differential inhibition of prostaglandin endoperoxide synthase (cyclooxygenase) isozymes by aspirin and other non-steroidal anti-inflammatory drugs // Journal of Biological Chemistry 268 (9). March, 25 1993. с. 6610-6614. Посетен на 23.02.2015.
- ↑ Peter Malfertheiner, Francis KL Chan, Kenneth EL McColl. Peptic ulcer disease // The Lancet 374 (9699). Octomber, 24 2009. DOI:10.1016/S0140-6736(09)60938-7. с. 1449–1461. Посетен на 23.02.2015.