Солунско поле: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Makedonets (беседа | приноси) Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
Разположено е в центъра на [[Егейска Македония]] и е обградено от юг от [[Солунски залив|Солунския залив]], от запад от планината [[Каракамен]] (Вермио), от север от планината [[Паяк (планина)|Паяк]] (Пайко) и от изток от планините [[Круша (планина)|Круша]] (Крусия) и [[Хортач]] (Хортиатис). |
Разположено е в центъра на [[Егейска Македония]] и е обградено от юг от [[Солунски залив|Солунския залив]], от запад от планината [[Каракамен]] (Вермио), от север от планината [[Паяк (планина)|Паяк]] (Пайко) и от изток от планините [[Круша (планина)|Круша]] (Крусия) и [[Хортач]] (Хортиатис). |
||
През Солунското поле протичат реките [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмонас), [[ |
През Солунското поле протичат реките [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмонас), [[Колудей]] (Лудиас), [[Вардар]] (Аксиос) и [[Галик]] (Галикос).<ref>Γκλαβέρης, Θεόδωρος Αθ., “Ο κάμπος της Θεσσαλονίκης”, Θεσσαλονίκη, 1998.</ref> |
||
В 1898 година историкът [[Уилям Милър (историк)|Уилям Милър]] пише за Солунско: |
В 1898 година историкът [[Уилям Милър (историк)|Уилям Милър]] пише за Солунско: |
||
Версия от 18:32, 25 февруари 2015
Солунското поле (Шаблон:Lang-el) е измежду най-големите равнини в Гърция.
Разположено е в центъра на Егейска Македония и е обградено от юг от Солунския залив, от запад от планината Каракамен (Вермио), от север от планината Паяк (Пайко) и от изток от планините Круша (Крусия) и Хортач (Хортиатис).
През Солунското поле протичат реките Бистрица (Алиакмонас), Колудей (Лудиас), Вардар (Аксиос) и Галик (Галикос).[1]
В 1898 година историкът Уилям Милър пише за Солунско:
| „ | Дори в това пристанище [Солун], може би най-малко българския от всички македонски градове, има 5000 българи, докато повечето от селяните извън града, които обработват чифлиците на турските собственици, принадлежат към същата трудолюбива раса. Нагоре в страната се наблюдава същият български прогрес.[2] | “ |
Бележки
- ↑ Γκλαβέρης, Θεόδωρος Αθ., “Ο κάμπος της Θεσσαλονίκης”, Θεσσαλονίκη, 1998.
- ↑ Miller, William. Travels and Politics in the Near East. 1898. с. 376. Посетен на 2015-01-21.
