Борислав Геронтиев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м + Нормативен контрол
Ред 62: Ред 62:
'''За него'''
'''За него'''
* Никола Иванов, [http://liternet.bg/publish2/nivanov/podrezhdane_2/kalta.htm „Калта под ноктите, с нея сме живи (Поезията на Борислав Геронтиев)“], LiterNet, 16.04.2009
* Никола Иванов, [http://liternet.bg/publish2/nivanov/podrezhdane_2/kalta.htm „Калта под ноктите, с нея сме живи (Поезията на Борислав Геронтиев)“], LiterNet, 16.04.2009

{{Нормативен контрол|TYP=p|LCCN=n85257087|VIAF=259596|ISNI=0000 0001 1735 8998|BNF=cb14594923j}}


{{СОРТКАТ:Геронтиев, Борислав}}
{{СОРТКАТ:Геронтиев, Борислав}}

Версия от 20:32, 26 февруари 2015

Борислав Геронтиев
Роден12 август 1943 г. (1943-08-12) (80 г.)
Националност България
Жанрстихотворение, повест, мемоари

Борислав Геронтиев е български писател, поет и публицист.

Биография

Борислав Геронтиев е роден на 12 август 1943 г. в село Градище, Шуменско. Завършва българска филология в Софийския университет. Трудовата му биография започва през 1963 г. като стругар в завода за товарни автомобили „Мадара“ в Шумен. Година по-късно започва работа като журналист във в. „Шуменска заря“. През 1969 г. става редактор в националното радио. Развитието му продължава във в. „Студентска трибуна“, където преминава през постовете завеждащ отдел, заместник-главен и главен редактор от 1970 до 1978 г. В продължение на дванайсет години е и зам.-главен и главен редактор на младежкия вестник за литература и изкуство „Пулс“. През 1990 г. той става директор на програма „Христо Ботев“ в БНР, а година по-късно оглавява магазинното списание „Модева“.[1]

Геронтиев е на работа в БНТ от 1995 г. като ръководител на направления „Художествени програми“, „Фолклор“ и „Култура“. Програмен директор (2004-2011).[2]

Автор и водещ на предаване в поп фолк радиото на Кеворк Кеворкян „Сигнал плюс“. Прави предаване и в музикалната телевизия „Планета“, за което през 2004 медията го награждава. Той е и член на журитата на много от поп фолк фестивалите, организирани от компанията „Пайнер мюзик“.[2]

Изпълнителен директор на Националния фонд „Култура“ към Министерството на културата.[3]

Женен е, има дъщеря и син, който е спортен журналист във в. „24 часа“.[1]

Библиография

Автор е на над 20 книги с поезия, проза и публицистика, сред тях:

  • „Име на песен” (1970)
  • „Спомени за вино“ (1981)
  • „Кладенец в двора“ (1985)
  • „Бродове“ (1978)
  • „Песните на моя народ“ (1987)
  • „И става все по-страшно“ (1993)
  • „Ти ли си оня, който…“ (1994)

Бележки

Външни препратки

За него