Гърчище: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Sherpa (беседа | приноси)
Ботове
98 290 редакции
м Замяна на Шаблон:Селище в РМ инфо с Шаблон:Селище инфо|Република Македония
Ред 1: Ред 1:
{{Селище в РМ инфо
{{Селище инфо|Република Македония
| име = Гърчище
| име = Гърчище
| име-мк = Грчиште
| име-местно = Грчиште
| ширина = 41.2569
| вид =
| дължина = 22.4986
| знаме =
| регион = Югоизточен
| герб =
| община = Валандово
| изглед =
| изглед-описание =
⚫
| община-препратка = Валандово (община)
| област = Тиквеш
| гео-ширина = 41.2569
| гео-дължина = 22.4986
⚫
| област-препратка = Тиквеш
| население = 255
| регион = Югоизточен
⚫
| община = [[Валандово (община)|Валандово]]
⚫
| население-година = 2002
⚫
| област = [[Тиквеш]]
| надморска-височина = 129
| пощенски-код =
| площ =
| телефонен-код =
| височина = 129
| мпс-код =
| население = 255
⚫
| население-година = 2002
| герб =
| кмет =
| подравняване-карта = ляво
| основаване =
| телефонен-код =
}}
}}


Версия от 12:42, 27 февруари 2015

Гърчище
Грчиште
41.2569° с. ш. 22.4986° и. д.
Гърчище
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаВаландово
Географска областТиквеш
Надм. височина129 m
Население255 души (2002)
Пощенски код2460
Гърчище в Общомедия

Гърчище или Гърчища (Шаблон:Lang-mk) е село в община Валандово, Република Македония.

География

Намира се северно от град Валандово на левия бряг на Вардар.

История

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним * Грьчишти, който произхожда от прозвището Грькъ.[1] Според Йордан Заимов името произхожда от личното име * Гърчо или * Гърдчо.[2]

В края на 19 век Гърчище е българско село в Тиквешка каза на Османската империя. Църквата „Свети Архангел Михаил“ е от 1849 година. На два километра южно от селото, в местността Долни лозя, край пътя за Гявато и Богданци, се намират развалините на манастирската църква „Св. св. Петър и Павел“.[3][4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Гърчища има 500 жители българи християни.[5]

В селото в 1895 - 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[6] На 18 ноември 1899 година Андон Кьосето, Михаил Апостолов, Атанас Бабата и Душо Желев убиват гъркоманския свещеник в селото Дельо Николов Юрганджиев, като отявлен враг на българщината.[7]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[8] Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гърчище (Gartchichte) има 680 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Гърчище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

Преброявания

В Гърчище има 66 домакинства в 2002 година, като жителите му, според преброяванията, са:[11]

  • 1994 - 285
  • 2002 - 255

Личности

Родени в Гърчище
Христо Андонов.
  • Шаблон:BGR-флаг Андрей Мицев Караманов (Андрея Мицов, 1883 - ?), български революционер, деец на ВМОРО[6] македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 14 воденска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[12]
  • Шаблон:BGR-флаг Атанас Таборов и синът му Панде, български революционери, дейци на ВМОРО[6]
  • Шаблон:BGR-флаг Димо Попмицов (Дине, 1889 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Коста Христов Попето, четата на Ичко Димитров, 4 рота на 14 воденска дружина[13]
  • Шаблон:BGR-флаг Иван Андонов Ангов, македоно-одрински опълченец, 29 (30)-годишен, четата на Ичко Димитров, 3 рота на 13 кукушка дружина[14]
  • Шаблон:BGR-флаг Илия К. Трайков (1884 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[15]
  • Шаблон:BGR-флаг Илия Николов (Колев, 1882/1883 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, четата на Коста Христов Попето[16]
  • Шаблон:BGR-флаг Каме Димитров Парцаков, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Шаблон:BGR-флаг Леонид Стойков (1883 или 1890 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, четата на Коста Христо Попето, 4 рота на 14 воденска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[17]
  • Шаблон:BGR-флаг Толе и Атанас Пемпови, български революционери, дейци на ВМОРО[6]
  • Шаблон:BGR-флаг Христо Андонов Ушинов (1887 - 1928), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, гевгелийски и дойрански войвода на ВМРО
  • Шаблон:BGR-флаг Христо Атанасов Таборов, български революционер, деец на ВМОРО[18]
  • Шаблон:BGR-флаг Христо Митрев, македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров[19]
  • Шаблон:BGR-флаг Христо Трайков Даскалов, български революционер, деец на ВМОРО[6]

Бележки

  1. ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 172.
  2. ↑ Zaimov, J. Die bulgarischen Ortsnamen auf -išt- aus –itj- und ihre Bedeutung für die Siedlungeschichte der Bulgaren in den Balkanländern, Linguistique balkanique, IX/2, 34.
  3. ↑ Цркви во Валандовско // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  4. ↑ За парохијата // Валандовска парохија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  5. ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 151.
  6. ↑ а б в г д е „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 51, ISBN 9549514560
  7. ↑ „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 63 - 64, ISBN 9549514560
  8. ↑ Силянов, Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  9. ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 194-195.
  10. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.
  11. ↑ Население в община Валандово.
  12. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 463.
  13. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 578.
  14. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 35.
  15. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 725.
  16. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 504 - 505.
  17. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 657.
  18. ↑ „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 9549514560
  19. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 454.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гърчище&oldid=6530479“.