Видин Даскалов: Разлика между версии
Преместване на параметри свързани с дата в Уикиданни |
м категория |
||
Ред 35: | Ред 35: | ||
[[Категория:Български оперетни певци]] |
[[Категория:Български оперетни певци]] |
||
[[Категория:Български режисьори]] |
[[Категория:Български режисьори]] |
||
[[Категория:Възпитаници на НМА]] |
|||
[[Категория:Хора от Област Кюстендил]] |
[[Категория:Хора от Област Кюстендил]] |
||
[[Категория:Починали в София]] |
[[Категория:Починали в София]] |
Версия от 09:57, 3 март 2015
Видин Даскалов | |
оперетен певец | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Национална музикална академия |
Видин Борисов Даскало̀в е български оперетен артист и режисьор.[1]
Биография
Роден е на 8 март 1929 г. в село Горна Козница, община Бобов Дол. Завършва теоретичен факултет на Държавната музикална академия в София, клас по цигулка през 1953 г. Учи пеене при Мара Цибулка.[1]
Притежава ярък комедиен талант, изразен предимно в намиране на ефектни актьорски решения. Един от основателите на съвременната българска оперета.
Житейският му път приключва в София на 28 август 2001 г. след сърдечно заболяване.
Творчество
Актьорска дейност
В творческия си път пресъздава над 120 роли[2], сред които най-характерни са Менелай в “Хубавата Елена”, Хитър Петър от “Имало едно време”, Бони в “Царицата на чардаша” и още десетки незабравими образи като например в „Службогонци“, „Графиня Марица“, „Лелята на Чарли“ и „Сирано дьо Бержерак“. Незабравими са дългогодишните му дуети с оперетната певица Лиляна Кисьова.
Режисьорска дейност
Режисира постановки на „Прилепът“, „Веселата вдовица“, „Време за любов“ и други.
Поставя за първи път на сцената на Музикалния театър мюзикъла „Ах, този джаз“.
Бележки
- ↑ а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1685. (на български)
- ↑ Видин Даскалов стъпи на необятната небесна сцена
Външни препратки
- „Царицата на чардаша“ (спектакъл на ДМТ „Стефан Македонски“ - 12.05.1995 г.), YouTube, публикувано от Арон Аронов на 14.01.2012 г.