Бранимир Орманов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Файлът „1973_Adm_Ormanov.jpg“ е изтрит от Общомедия от потребител Fastily поради: No permission since 20 February 2015: If you are the copyright holder/author and/or ha
Файлът „1950_ktradm_Ormanov.jpg“ е изтрит от Общомедия от потребител Fastily поради: No permission since 20 February 2015: If you are the copyright holder/author and/or
Ред 69: Ред 69:


==== В Черноморския флот, 1948-1950 год. ====
==== В Черноморския флот, 1948-1950 год. ====

[[Image:1950 ktradm Ormanov.jpg|мини|Контраадмирал Орманов, [[1950]] г.]]
През 1947 год. флотът получава от Съветския Съюз значителна бойна сила<ref>Статията "Военноморски сили на България" във Facebook - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F</ref> – старият, но изпитан в боевете [[ескадрен миноносец]] „Железняков“, 12 [[преследвача на ПЛ]] от 3 проекта, [[полк]] [[торпедоносна авиация]] ТУ-2 (в състава на [[ВВС]], но оперативно подчинена на ВМФ). В [[Одеса]] се подготвят [[екипаж|екипажите]] за получаване на [[подводница|ПЛ]] тип „М“ и [[торпеден катер|ТК]] тип ТМ-200. Толкова бойни кораби не са съществували и в мечтите на морските офицери. И в началото на [[1948]] год. кап. II ранг Орманов е назначен за началник [[щаб]] и първи заместник на командира на Черноморския военен флот на Република България. Орманов е удовлетворен от доверието, че му е предоставена възможността да се реализира като морски специалист, за което дълги години упорито се е готвил.
През 1947 год. флотът получава от Съветския Съюз значителна бойна сила<ref>Статията "Военноморски сили на България" във Facebook - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F</ref> – старият, но изпитан в боевете [[ескадрен миноносец]] „Железняков“, 12 [[преследвача на ПЛ]] от 3 проекта, [[полк]] [[торпедоносна авиация]] ТУ-2 (в състава на [[ВВС]], но оперативно подчинена на ВМФ). В [[Одеса]] се подготвят [[екипаж|екипажите]] за получаване на [[подводница|ПЛ]] тип „М“ и [[торпеден катер|ТК]] тип ТМ-200. Толкова бойни кораби не са съществували и в мечтите на морските офицери. И в началото на [[1948]] год. кап. II ранг Орманов е назначен за началник [[щаб]] и първи заместник на командира на Черноморския военен флот на Република България. Орманов е удовлетворен от доверието, че му е предоставена възможността да се реализира като морски специалист, за което дълги години упорито се е готвил.



Версия от 15:39, 4 март 2015

Бранимир Иванов Орманов
Адмирал Бранимир Орманов
Мемориална плоча пред последния дом на адмирал Орманов във Варна
Мемориална плоча пред последния дом на адмирал Орманов във Варна

ЗваниеБългарски военноморски офицер, адмирал
Служи наСССР
КомандванияВоенноморски Флот
ОбразованиеВоенна академия на Генералния щаб на Русия
Военна академия „Фрунзе“

Дата и място на раждане
30 септември 1914 г.(1914-09-30)
Дата и място на смърт
19 август 1985 г. (на 70 г.)
Друга дейностПредседател на Националния Океанографски комитет

Бранимир Иванов Орманов е български военноморски офицер, адмирал, командващ Военноморския флот, по-късно началник на Генералния щаб, а след това заместник-министър Министерството на народната отбрана и началник на Гражданската отбрана на Народна Република България. След излизането му в запас става председател на Националния океанографски комитет.

Биография

Родители и детски години, 1914-1930 год.

Бранимир Орманов е роден на 30 септември 1914 г. в град Омуртаг. [1] Родителите му са Иван Орманов и Ружа Орманова, Бранимир е третото дете, има брат Пламен и сестра Искра.

Ранното си детство прекарва в село Стражица (сега град), Великотърновско, където родителите му са учители.

Баща му Иван Орманов е бил всестранно надарена личност, голям педагог за своето време, от рано прегъща социалистическата идея и е виден функционер на БКП(т.с.). Той е основател на партията в Стражица и е председател на кооперация „Освобождение“, чрез която се изпращат храни за гладуващите в Поволжието, Съветския съюз. За да организира предаването на храните на съветското правителство заминава за Одеса, където посреща корабите. За революционната си дейност е уволнен от учителска длъжност за цяла България. И след превратът през 1923 год. става политически емигрант в СССР. Започва живот на професионален революционер, публицист, кооперативен деятел, научен работник – крупен специалист по аграрните въпроси, доктор на икономическите науки в Съветския съюз, чийто гражданин става под името Михаил Горов. В България се пази паметта за Иван Орманов – в Стражица[2] и Омуртаг[3] са изградени негови паметници, а училището в Стражица до м. септември 1990 год. носеше неговото име[4].

9 годишния Бранимир с майка си Ружа и сестра му Искра също емигрират в СССР през 1923 год., като пътуват с параход от Истанбул за Одеса. По-късно пристига и по-големият брат Пламен, завършвайки образованието си в Германия.

В Съветския Съюз, 1923-1946 год.

Обучение във ВВМУ „Фрунзе“, Ленинград, 1930-1936 год.

През м. октомври 1930 год. под името Бранимир Михайлович Горов, след като е учил в техникум по електротехника, е приет в подготвителните курсове на Висшето Военноморско училище „Фрунзе“ в Ленинград (сега Санкт Петербург), което е приемник на Морския кадетски корпус, възпитал много видни моряци, в това число и българи. По това време в училището цари атмосферата на елитно военно учебно заведение. Високо се ценят високата обща и професионална култура, знаенето на чужди езици, преди всичко английски, познаване на морската практика.

През м. май 1936 год. Горов завършва военноморското училище като отличник и предсрочно е произведен в първо офицерско звание.

Офицер в Балтийския флот, 1936 год.

Бранимир Горов започва офицерската си служба в Балтийския ВМФ, Кронщат, назначен за щурман на подводница тип „Л“. В дивизиона подводни лодки инженер-механик е друг голям българин – Гечо Кокилев (в СССР с името Георгий Кокулев[5]), учил в Морското машинно училище и завършил Военноморската академия[6] в Ленинград, при когото младият Горов е чест гост. Кокилев има бурна революционна биография – механик на партийната яхта „Иван Вазов“, участник в септемврийското въстание 1923-та год., един от организаторите на бунта и бягството на 43-та от о-в Св. Анастасия. През втората половина на 1936 год. подводницата, на която служи щурманът Горов, е изпратена да помага на републиканското правителство на Испания. Но е върната от района на Балтийските проливи, понеже изходът на войната в Испания е бил вече предрешен.

Репресиран от НКВД, 1936-1937 год.

Когато вълната на недоверието и сталинските репресии обхваща и военните специалисти, Гечо Кокилев, спасил се от полицейските куршуми в България, ще загине от куршум на КГБ. На 10 септември 1937 год. и ст.лейт. Бранимир Горов е арестуван като „враг на народа[7]. Вината му е била, че имал приятел евреин, чиито родители са в лагер, а и той също по-късно е арестуван. И офицера Бранимир Горов е арестуван, защото имал приятел „изменник на родината“ и го посещавал в дома му. И по кратката процедура Горов е осъден на смърт от „тричленката“. Половин година е в килията на смъртниците, но след това ненадейно е пуснат на свобода. Има различни версии за освобождаването му. Най-вероятната е, че за това е изиграла роля намесата на Георги Димитров, който е бил близък с родителите на Бранимир Горов. Към този момент баща му вече е бил починал, но среща с Димитров си е извоювала майка му Ружа.

Връщане във ВМФ-СССР, 1938-1946 год.

Случайна среща с негов бивш командир от Ленинград, състояла се в Москва през 1938 год., връща Бранимир Горов в строя като офицер от съветския военноморски флот. На 27 юни 1939 год. той е назначен за преподавател по навигация и мореходна астрономия в Каспийското Военноморско Училище[8] в Баку. В този град Бранимир Горов се среща с жената, с която той ще бъде до края на дните си – Евгения, тук се ражда и дъщеря им Елена.

На тази длъжност го заварва началото на войната с Германия. Рапортите му за изпращане в действащия флот остават без последици. Той продължава да обучава офицери за корабите. През 1942 год. е изпратен на курсове в Самарканд, където се подготвя за изпълнение на задачи, свързани с посрещането и съпровождането на американските корабни конвои, които доставят през Тихия океан помощи по договора „заем-наем“ за воюващия Съветски Съюз. След курсовете той заминава за Далечния изток, където изпълнява такава задача.


През 1943 год. се завръща в Баку и продължава преподавателската си дейност в КВВУ. След вдигане на блокадата на Ленинград в началото на 1944 год. и възстановяването на занятията във Висшето Военноморско Училище „Фрунзе“, неговата популярност на високо ерудиран, с подчертани качества на преподавател и педагог го отвеждат в това елитно училище за преподавател по навигация и астрономия[9]. Но през 1945 год. е принуден по семейни причини да напусне Ленинград и да се премести да работи в Одеса – отново преподавател в съществувалото тогава Одеско военно-морско училище.

Завръщане в България, 1946-1947 год.

През 1946 год. на кап.лейт. Бранимир Горов му е предложено, както и на много други българи-политемигранти, да се завърне в България за продължаване на службата си в Българските военноморски сили. Макар 23 години да е далеч от своята родина България, тя е оставила незаличими спомени в съзнанието му. И той не престава да мечтае да се завърне в нея. Животът му в емиграция в продължение на 16 години е изпълнен с непрестанен стремеж да израсне и се реализира в избрания от него път като добре подготвен морски командир и специалист. И затова той посреща с голяма радост разрешението да се завърне в България. И в началото на 1947 год. той се връща в България.

В България,1947-1985 год.

В Народното Военноморско училище,1947-1948 год.

Със завръщането му той е изпратен във Варна, присвоено му е званието „капитан II ранг“ и под неговото си име Бранимир Иванов Орманов на 10 април 1947 год. е назначен за инспектор на класовете в Народното Военноморско училище[10]. Осемте години преподавателска и командирска работа в трите съветски висши военноморски училища изиграват своята роля. Със знанията си и опитът си той се включва активно в работата на колектива офицери в НВМУ. И веднага кап. II ранг Орманов констатира отсъствието на съвременна организация на учебния процес, учебните програми са общи без разчет на часовете, липсват каквито и да е било планове. Орманов се заема активно с решаването на тази задача, където опитът му като преподавател му помага изключително много. Въпреки съпротивата на по-голямата част от преподавателите се въвежда планирането на учебния процес. Едновременно с това кап. II ранг Орманов е особено е взискателен към бъдещите офицери и е особено строг при прояви на нарушение на дисциплината. Кап. II ранг Орманов влиза в конфликт с някои от по-буйните кадети и много строго наказва няколко бивши партизани за самоволно напускане на училището[11]. Но той се налага и в Морско училище се възстановява воинската дисциплина. Неговите знания и опит не остават незабелязани и през есента на същата година е назначен за временно изпълняващ длъжността Началник на НВМУ. Тук се ражда и синът на Бранимир Орманов – Чавдар.

В Черноморския флот, 1948-1950 год.

През 1947 год. флотът получава от Съветския Съюз значителна бойна сила[12] – старият, но изпитан в боевете ескадрен миноносец „Железняков“, 12 преследвача на ПЛ от 3 проекта, полк торпедоносна авиация ТУ-2 (в състава на ВВС, но оперативно подчинена на ВМФ). В Одеса се подготвят екипажите за получаване на ПЛ тип „М“ и ТК тип ТМ-200. Толкова бойни кораби не са съществували и в мечтите на морските офицери. И в началото на 1948 год. кап. II ранг Орманов е назначен за началник щаб и първи заместник на командира на Черноморския военен флот на Република България. Орманов е удовлетворен от доверието, че му е предоставена възможността да се реализира като морски специалист, за което дълги години упорито се е готвил.

Файл:1954 Ormanov Parad VMF.jpg
Контраадм. Орманов на катер „Свобода“, 1954 г.

През есента на 1948 год. кап. II ранг Орманов е изпратен като експерт[13] по морските въпроси от албанска страна в международния съд в Хага, където се гледа дело за вината на Албания при подривяването на мини през октомври 1946 год. на 2 ескадрени миноносеца на Великобритания в пролива до остров Корфу („Saumarez“ G-12 и „Volage“ R-41) В продължение на половин година кап. II ранг Орманов защитава блестящо интересите на Република Албания, въпреки че се среща с непознати за него до този момент неща: непозната страна, морското международно право, досега непознати немски морски мини и ред други неща, които затрудняват работата му. Съгласно думите на Орманов делото има благоприятен ход за Албания, „защото и аз като албанците бях честен.“ Неговата работа дава решителен принос за удовлетворителното решението на съда за Албания. Професионализмът на българския експерт е оценен от французина Пиер Кот (съдебен експерт, професор в правния факултет на Франция, помощник на албанския официален представител в съда)[14], който заявява, „...това е първата победа на българският флот над флота на Великобритания...“. Заслугата му за благоприятния изход от процеса е оценена от Албания и албанското правителство награждава кап. II ранг Орманов с високия орденСкендербег“. Тази командировка продължава до пролетта на 1949 год.


След завръщането си кап. II ранг Орманов заварва извършването на реорганизация на военноморските сили, при която длъжността началник щаб на Черноморския флот е закрита. Той е назначен за командир на бригадата надводни кораби от Черноморския военен флот[15]. По думите на адм. Орманов за него това е било поредното сериозно изпитание – без да е командвал кораб, в този момент му се поверява да ръководи бойната подготовка и да отговаря за бойната готовност не само на един кораб, а за цяло съединение бойни кораби. Тогава се поставя началото на водене на бойната подготовка по нови методи, което за командира на съединението изисква прелом в съзнанието и психиката му. И той преустроява дейността и мисленето си от офицер-изпълнител в офицер-ръководител.


В края на 49 год. НЩ на ВМФ кап. I ранг Валентин Паспалеев е наклеветен и арестуван. И след поредната реорганизация на военноморския флот на 12 декември 1949 год. Орманов е назначен за ВРИД началник щаб и през февруари 1950 год. му е присвоено званието капитан I ранг. Длъжността началник щаб е важен етап в изграждането му като бъдещ командващ. По това време в щаба на флота се формират отделите и службите, създават се условия за неговото нормално функциониране, поставя се началото на водене на бойната подготовка по нови методи. Но не достигат подготвени кадри. В основните отдели и служби на щаба на флота получават назначения на отговорни длъжности наред с по-опитни офицери и току-що завършили НВМУ, чиято подготовка далеч не съответства на високите изисквания към длъжностите, които заемат. Наред с усилената работа в щаба и в поделенията на флота, те заедно със своя началник се учат и усвояват военно-морската наука и изкуство. И след първата голяма „чистка“ през 1946 год. в цялата армия, във флота не уволняват веднага останалите „царски офицери“, те са били добре подготвени специалисти, те са уволнени последни в сравнение с другите видове Въоръжени сили. Голяма роля за това играе и началника на щаба на ВМФ, кап. I ранг Орманов, който разбира че не е достатъчна верността към Партията за да се управляват кораби и сложното военно-морско оръжие. По-късно Орманов казва, че освен всичко друго, той се е учел и на обноски от тях. Неоценима тогава и в следващите години е помощта, която оказват съветските военно-морски специалисти – „съветниците“. Орманов не се стеснява да се учи и от своите подчинени, но и от своя командващ, участника в испанската гражданска война кап. I ранг Кирил Халачев.


Командващ Военноморския флот, 1950-1962 год.

Но в култовските времена кап. I ранг Халачев е наклеветен, проверен от поредната комисия и снет от длъжност. И през юли 1950 год. Орманов приема изпълнението на длъжността командващ Военноморските сили на България, като е назначен на тази длъжност на 08 август с.г. Един месец по-късно му е присвоено званието контраадмирал. Това събитие се посреща с радост и задоволство от офицерския корпус на флота. Той е негов флагман в продължение на 10 години. Контраадмирал Орманов поема с присъщото си чувство на висока отговорност новите задължения и съдбите на целия флот. За повишаване на своята подготовка за този висок пост адм. Орманов заминава в началото на декември 1954 год. във ВАК на Военноморската академия „Ворошилов“ в Ленинград (днес Санкт Петербург), който завършва в края на януари 1956 год.


Като командващ ВМФ той счита за най-важни задачи укрепването му по пътя на нарастването на количествения и качествен състав на корабите, запазването на най-добрите специалисти, независимо от това, че е критикуван за „недостатъчен класово партиен подход“. Но Орманов продължава да настоява за работа с така наречените „царски офицери“. Основно внимание адм. Орманов обръща на професионализма и високата подготовка на офицерите, старшините и матросите. През тези години ВМФ се попълва с нови кораби: новия ескадрен миноносец „Георги Димитров“, 2 бр. стражеви кораби, нови противолодъчни кораби, 3 бр. подводници тип „М“, торпедни катери ТМ-200 и други. През 1957 год. са доставени нови 8 бр. торпедни катери пр. 123-К „Комсомолец“, а през 58 год. подводниците са заменени с 2 бр. подводници пр. 613, като по този начин се възстановяват традициите на първите български подводничари. След получаването в българския ВМФ на най-големия и модерен за времето си кораб – ЕМ „Г. Димитров“, Орманов го посещава често и заедно с екипажа на кораба започва да го изучава. Той е бил изключително удовлетворен от присъствието на есминеца във ВМФ, защото само на кораб от такъв клас е възможно да се въплъти в пълна степен организацията на кораба в съответствие с Корабния устав, това е мястото за пълно изграждане на морските офицери – строеви и механици, това е средата за изграждане и съхраняване на морските традиции. И кораб от такъв ранг е пригоден за „демонстрацията на флага“ на една морска държава.


През 1957 год. е начело на групата офицери на ЕМ „Г. Димитров“ при похода му до Албания с правителствената делегация, водена от министър-председателя Антон Югов. През 1958 год. на Бранимир Орманов му е присвоено званието вицеадмирал. Младият командващ твърдо отстоява интересите на флота, за неговото изграждане като боеспособен и балансиран вид ВС. Особено внимание се отделя на подготовката на военно-морските кадри, за тяхното изграждане, развитие, усъвършенстване на подготовката им в курсове и военни академии. Под негово ръководство се изгражда нов съвременен военен флот, способен да посрещне достойно предизвикателствата на тогавашното време.


През септември 1960 год. е изпратен да учи в академията на Генералния щаб на Съветската армия в Москва. Завършва я през 1962 год. със златен медал, като блестящо защитава дипломната си работа. В нея той демонстрира отличните си познания не само по въпросите за провеждане на морските операции, но също и в управлението на взаимодействащите с ВМФ сухопътни войски. Ръководството на Академията му предлага да разшири работата си и да защити научна степен. Но от ГЩ-БНА не му дават разрешение за това.

Заместник началник на ГЩ-БНА, 1962-1973 год.

След завръщането си той е назначен за заместник началник на Генералния щаб на БНА. На тази длъжност са му възлагани редица отговорни сектори от работата на ГЩ, една от които е военно-научната и научно-техническата дейност в Българската армия. Но всичките тези сектори са достатъчно далече от ВМФ, което не му дава възможност за пълно прилагане на опита и знанията си. Неизбежно това го тревожи и не позволява да изпитва пълно удовлетворение от своята дейност. И той винаги търси задачи, свързани с ВМФ.

Заместник министър на МНО и Началник на Гражданска отбрана, 1973-1983 год.

През 1973 год. е назначен за Заместник Министър в МНО и Началник на „Гражданска отбрана“, отговорна работа и все пак още по-далеч от флота. Присвоено му е званието адмирал. Независимо от всичко той се залавя с жар да работи в новото направление, със свойствената си енергия той започва да усвоява новата за него специалност. Изучава националния опит, но усвоява и опита на други страни за опазване живота на хората при екстремни ситуации и по време на война. Завършва с отличие специален курс към Академията за Гражданска отбрана на СССР през 1974 год. Полага огромни усилия за да подобри разяснителната работа за ролята и мястото на Гражданската отбрана на страната не само във военно, но и в мирно време. По негово предложение се изгражда съвременна оперативна служба на щаба на Гражданска отбрана и са формирани щатните подразделения – първите редовни роти и батальони на гражданска отбрана, за обучението на които полага големи грижи. Адм. Орманов отдели голямо внимание и на изграждането на развита комуникационна система за оповестяване. Голямо внимание отделя на формированията на гражданска отбрана в промишлените предприятия[16]. Лично присъства при ликвидацията на разрушенията в Свищов при земетресението във Вранча през 1977 год. и отделя голямо внимание на извършването на анализ на причините, довели до разрушенията в града с привличане на специалисти от различни институти. Въз основа на този опит са направени анализи и разработени препоръки за допълнителни изисквания към строителството на сгради.

Председател на Националния океанографски комитет, 1983-1985 год.

През 1983 год. адм. Орманов получава предложение от председателя на ДКНТП Начо Папазов да поеме поста председател на Националния океанографски комитет. Той подава рапорт, излиза в запас и веднага получава назначението. Независимо от това, че тази длъжност е на обществени начала, той се захваща за работа с особено желание и стръв, защото най-после неговата служебна дейност отново е свързана с морето. Прави огромни усилия за сплотяване на всички институти и организации, свързани с морето, за обединяване на усилията им и постигане на най-добри резултати. Работи за установяване на контакти с други океанографски организации извън пределите на страната, за издигане престижа на българската океанографска наука. В същото време издава статии по въпросите на международното морско право. Негова заслуга е приемането на България за редовен член на Международната морска организация (IMO). През този период адм. Орманов работи активно за издигане нивото и статута на националните институти, работещи в областта на изследване на морето. Постоянните му връзки с Института по океанология и Геологическия институт на БАН, Института по рибни ресурси, Софийския университет, ВМФ, Министерството на транспорта с Параходство БМФ и други морски организации дава възможност да се концентрират усилията им за издигане на авторитета на България като морска държава и получаване на максимална изгода за икономиката на страната от използването на морските ресурси.

В това време адм. Орманов успява да постигне договореност с норвежката фирма “GECO“ за продажба на България на научно-изследователския кораб “Geco Kappa”, брегови изчислителен център и методика за провеждане на морски геофизични изследвания на световно ниво за символичната сума от 3 милиона долара. Тази фирма в началото на 80-те години провежда около 60% от световните морски геофизични изследвания. Изгодната за страната оферта не се осъществява поради неразбиране от страна на ръководството на страната. Въпреки всичко по настояването и със съдействието на адм. Орманов е закупен и преустроен през 1984 год.[17] за научна работа един кораб – научно-изследователския кораб „Академик“ на Института по океанология на БАН, който плава и до днес. С неговото съдействие е започнато търсене и на изследователска подводница за нуждите на института, но такава подводница е закупена и въведена в действие през 1987 год.[18]

Памет за адмирал Бранимир Орманов

Файл:2014 Орманов пам.плоча.jpg
Паметна плоча на адм. Орманов, монтирана на вхо- да на дома, където е живял в периода 1950-1960 г.

Редицата проблеми, създавани през целия му живот в работата на Бранимир Орманов, нанасят сериозни удари по здравословното му състояние. След тежко боледуване на 19 август 1985 год. адм. Бранимир Орманов почива, малко преди неговия 71-ви рожден ден.

За съжаление той напуска този свят твърде рано. А е бил личност, човек с главна буква, достоен да се помни, да се пише и говори за него. В паметта на поколения военни моряци, командири и редови остава светлият образ на флотоводеца, първият адмирал, получил заслужено висше военно звание от народнодемократичната власт.

Силно привързан към семейството си, заедно със съпругата си Евгения отглеждат три деца: Елена – артистка и кинорежисьор, Чавдар – офицер и учен и Мирослава – художничка. Синът им продължава делото на баща си, което носи някаква утеха на адмирала: съветският гражданин Чавдар Орманов (покрай майка си) учи във Висшето военноморско училище по радиоелектроника „А.С. Попов“ в Ленинград, завършва го през 1970 год. и става офицер от съветския Черноморски флот – плава 3 години на БПК пр. 61 (големи противолодъчни кораби)[19], два пъти излиза в Средиземно море на бойна служба. В края на 1973 с активната намеса на баща си и връзките му с командващия съветския ВМФ адмирал Горшков и министрите маршал Гречко и арм.ген. Джуров ст.лейт. Чавдар Орманов със същото звание се завръща в България и продължава службата си като дивизионен специалист в дивизион подводни лодки. Завършва военната си кариера като научен работник – отначало в научния институт на ВМФ (филиал на ВНТИ-София), по-късно в „Института за перспективни изследвания на отбраната“. Сега доц. д-р кап. I ранг (р) Чавдар Орманов е преподавател и ръководител на катедра в Техническия университет във Варна[20].

Основната ценност, която адмирал Орманов най-много е уважавал в хората е била добросъвестността. По негови думи тя е израз на преданост и вярност, на честност и трудолюбие, на справедливост и отговорност да формира човешкото достойнство. Не по-малко той е ценял професионализма и всеотдайността в работата. Ценял е много и доверието, което е израз на доброжелателност и на вяра в доброто начало у човека, подбужда към всеотдайност, енергична дейност, поражда добросъвестност и оптимизъм. Адм. Орманов винаги се е придържал към максимата, че всеки командир е длъжен да възпитава подчинените си преди всичко по принципа „Прави като мен“. Той е вярвал в хората, въпреки преживяното от него в СССР, често е повтарял „Който е изгубил доверие, той няма повече какво да губи.“ В течение на 10 години той е Командващ на ВМФ и единственият адмирал на България. Забележим отдалече със своята осанка, забележителен с вечната си доброжелателна усмивка, авторитетен, достъпен, достоен и уважаван. Начетеността му е била известна на всички негови колеги, всички знаят, че той чете много, но и е обичал да споделя прочетеното.

За адмирал Бранимир Орманов могат да се кажат още много добри неща. Той е бил и ще остане в паметта ни като един високо подготвен военно-морски специалист, командир, вечно търсещ новатор, отдал целия си живот в служба на Военноморския ни флот и Родината ни. Изпълнил достойно своя служебен, граждански и патриотичен дълг към България. И ничия ръка не ще може да заличи тази памет и това светло име.

Източници

  1. Тук, и за много други текстове: Биография на Бранимир Орманов, предоставена от сина му - Чавдар Орманов.
  2. "Протокол на Политбюро на ЦК на БКП № 81 от 26 март 1963 г. " - http://archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1960-1969/3888---81--26--1963--
  3. Документ на Общинска администрация гр. Омуртаг "„Първа копка” по проект „Разширяване на административен център гр.Омуртаг ІІ-ри етап”" от 06.08.2014 г. - http://www.omurtag.bg/bg/aktualno_/parva_kopka_proekt_rzshiryavane_administrativen_centar
  4. "ОБРАЗОВАНИЕТО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ" - http://www.soustrajica.hit.bg/istoria.html
  5. "Подводники – жертвы «Большого террора» конца 1930-х гг." - http://wap.warsubmarine.forum24.ru/?1-6-0-00000076-000-0-0
  6. Статията "Гечо Кокилев" във Facebook - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%87%D0%BE_%D0%9A%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2
  7. "Подводники – жертвы «Большого террора» конца 1930-х гг." - http://wap.warsubmarine.forum24.ru/?1-6-0-00000076-000-0-0
  8. "Апшеронский меридиан" от Курочкин А. П., Татаренко В. Т., ГЛАВА 1 "У ИСТОКОВ" - http://www.kvvmku.ru/index.php?go=Page&id=16
  9. "Подводники – жертвы «Большого террора» конца 1930-х гг." - http://wap.warsubmarine.forum24.ru/?1-6-0-00000076-000-0-0
  10. "В дните след деветосептемврийската победа", спомен на адм. Орманов в юбилейното издание по случай 100 години Морско училище "Огнище на морска наука и култура" - http://www.naval-acad.bg/100godini-MU/slides/MU100-str104.html
  11. "Стихия морска ни призва", мемоарна книга на кап. I ранг Йото Йотов - http://www.naval-acad.bg/avmu/Vip-43-48/index.html
  12. Статията "Военноморски сили на България" във Facebook - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F
  13. "THE CORFU CHANNEL CASE, REPORTS OF JUDGMENTS, ADVISORY OPINIONS AND ORDERS, APRIL 9th, 1949" - http://www.icj-cij.org/docket/files/1/1645.pdf
  14. "THE CORFU CHANNEL CASE, REPORTS OF JUDGMENTS, ADVISORY OPINIONS AND ORDERS, APRIL 9th, 1949" - http://www.icj-cij.org/docket/files/1/1645.pdf
  15. "Хора, пагони, лампази", книга от Рангел Златков, военен журналист
  16. "90 години от рождението - Пример за всеотдайна служба на Отечеството", всп. "Военен глас" № 10/2004 год
  17. "„Академик”: ЧЕТВЪРТ ВЕК ФЛАГМАН НА БЪЛГАРСКАТА МОРСКА НАУКА", в сайта Морски Вестник - http://morskivestnik.com/compass/news/2009/062009/062009_59.html
  18. В сайта на Института по океанология „Фритьоф Нансен“: "Изследователска Подводница РС-8" - http://www.io-bas.bg/submursible_bg.html
  19. Спомен на Мандель В.Е. «О службе на БПК «Комсомолец Украины» - http://cruiser.patosin.ru/story/mandel/index.html
  20. Резюме на данните за Чавдар Орманов в сайта на ТУ-Варна - http://www.tu-varna.bg/tu-varnakut/index.php?option=com_content&task=view&id=37&Itemid=29