Атанас Шопов (дипломат): Разлика между версии

Атанас Шопов
	Атанас Шопов
български книжовник и дипломат
Роден	18 януари 1855 г. Панагюрище, Османска империя
Починал	7 април 1922 г. (67 г.) София, България
Семейство
Подпис
	Атанас Шопов в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 09:55, 6 март 2015

Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Шопов.

Атанас Петров Шопов е изтъкнат български дипломат, учен, публицист и преводач.

Биография

Роден е в Панагюрище през 1855 година. Завършва местното класно училище и учи във Военномедицинското училище в Цариград. След Априлското въстание от 1876 година прекъсва учението. Като екзархийски представител посещава засегнатите въстанически селища в ІV революционен окръг, като публикува във вeстник „Стара планина” подробно изложение на турските зверства. После емигрира в Русия. Взема участие в Руско-турската освободителна война (1877-1878). Награден е с лента за храброст на Александрийския кръст.

След Освобождението завършва право в Санкт Петербург, а след това специализира и в Парижката Сорбона. Става член на софийския апелативен съд, а по-късно работи като главен секретар на Българската екзархия в Цариград (1884 - 1897), български търговски агент (1897 - 1908) и генерален консул в Солун (1909 - 1913).

През 1884 година е избран за редовен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). В 1885 година издава книгата „Македония във време на хилядагодишнината на Св. Методия“, в която описва развитието на българското църковно и просвтено дело в областта.^[1]

В 1887 и 1891 година предприема пътувания из Тракия и Македония и след тях издава следните трудовете: „Народността и езикът на македонците“ (1888) и „Из живота и положението на българите във вилаетите“ (1893). Негови съчинения са и „Десетдневно царуване. Из българското въстание в 1876 г. Дневници на един бунтовник“ (1881), „Из новата история на българите в Турция“ (1895), „Македония от етнографско, историческо и езиково гледище“, „Сръбските претенции над Скопската епархия“, „Истината върху конституционния режим на младотурците“ и други. Редактира и сътрудничи на редица периодични издания. Пише статии по педагогически въпроси, публикува стихотворения, превежда от гръцки и френски език.^[2]^[3]

След края на Първата световна война е избран от Министерски съвет заедно с Тодор Павлов да участват в комисия по изработването на мемор върху националните искания на България^[4]. Умира през 1922 година.

Съчинения

Външни препратки

Материал за Атанас Шопов от електронното списание „Либерален преглед“

Бележки

↑ Офейков. Македония във време на хилядагодишнината на Св. Методия, Пловдив, Печатница на Ед. Дионне, 1885.
↑ А. Шопов, Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, 1995
↑ Щрихи от живота и дейността на Атанас Шопов (1855-1922). Пазарджик, 1998
↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр.36.

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Атанас Шопов (дипломат).

Портал „Македония“

[1] Офейков. Македония във време на хилядагодишнината на Св. Методия, Пловдив, Печатница на Ед. Дионне, 1885.

[2] А. Шопов, Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, 1995

[3] Щрихи от живота и дейността на Атанас Шопов (1855-1922). Пазарджик, 1998

[4] Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр.36.

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 15: / Ред 15: @@
 [[Файл:Atanas Shopov Plaque.JPG|ляво|мини|250п|Паметна плоча на Атанас Шопов в родното му Панагюрище.]]
-След [[Освобождение на България|Освобождението]] завършва право в [[Санкт Петербург]], а след това специализира и в Парижката [[Сорбона]]. Става член на софийския апелативен съд, по-късно работи като главен секретар на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в [[Цариград]] (1884 - 1897), български търговски агент (1897 - 1908) и генерален консул в [[Солун]] (1909 - 1913).
+След [[Освобождение на България|Освобождението]] завършва право в [[Санкт Петербург]], а след това специализира и в Парижката [[Сорбона]]. Става член на софийския апелативен съд, а по-късно работи като главен секретар на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в [[Цариград]] (1884 - 1897), български търговски агент (1897 - 1908) и генерален консул в [[Солун]] (1909 - 1913).
 През 1884 година е избран за редовен член на [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]] (днес Българска академия на науките). В 1885 година издава книгата „Македония във време на хилядагодишнината на Св. Методия“, в която описва развитието на българското църковно и просвтено дело в областта.<ref>Офейков. Македония във време на хилядагодишнината на Св. Методия, Пловдив, Печатница на Ед. Дионне, 1885.</ref>
-В 1887 и 1891 година предприема пътувания из [[Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]] и след тях издава следните трудовете: „Народността и езикът на македонците“ (1888) и „Из живота и положението на българите във вилаетите“ (1893). Негови съчинения са и „Десетдневно царуване. Из българското въстание в 1876 г. Дневници на един бунтовник“ (1881), „Из новата история на българите в Турция“ (1895), „Македония от етнографско, историческо и езиково гледище“, „Сръбските претенции над Скопската епархия“, „Истината върху конституционния режим на младотурците“ и други.<ref>А. Шопов, Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, 1995</ref><ref>Щрихи от живота и дейността на Атанас Шопов (1855-1922). Пазарджик, 1998</ref>
+В 1887 и 1891 година предприема пътувания из [[Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]] и след тях издава следните трудовете: „Народността и езикът на македонците“ (1888) и „Из живота и положението на българите във вилаетите“ (1893). Негови съчинения са и „Десетдневно царуване. Из българското въстание в 1876 г. Дневници на един бунтовник“ (1881), „Из новата история на българите в Турция“ (1895), „Македония от етнографско, историческо и езиково гледище“, „Сръбските претенции над Скопската епархия“, „Истината върху конституционния режим на младотурците“ и други. Редактира и сътрудничи на редица периодични издания. Пише статии по педагогически въпроси, публикува стихотворения, превежда от гръцки и френски език.<ref>А. Шопов, Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, 1995</ref><ref>Щрихи от живота и дейността на Атанас Шопов (1855-1922). Пазарджик, 1998</ref>
 [[Файл:Narodnostta i Ezika na Makedontsite.JPG|дясно|мини|„Народността и езикът на македонците“, Пловдив, 1888]]