Григор Шопов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
кирилско І → латинско I
Ред 77: Ред 77:


=== Последни години ===
=== Последни години ===
Григор Шопов е удостоен със званието „[[Герой на социалистическия труд]]“, орден „НРБ” І-степен и със съветския орден - „Червено знаме”, „Почетен знак на МВР“ и редица други ордени и медали. Признат за [[Активен борец против фашизма и капитализма]].
Григор Шопов е удостоен със званието „[[Герой на социалистическия труд]]“, орден „НРБ” I-степен и със съветския орден - „Червено знаме”, „Почетен знак на МВР“ и редица други ордени и медали. Признат за [[Активен борец против фашизма и капитализма]].


Семейство Шопови живее в т. нар. „Генералска кооперация“ срещу [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричния театър]]. След пенсионирането си през [[1989]] г. се преместват до зала „Универсиада“, където през [[1994]] г. ген.-полк. Григор Шопов умира след прекарани няколко инфаркта и инсулт, а малко след това умира и съпругата му Лилия Кацарска.
Семейство Шопови живее в т. нар. „Генералска кооперация“ срещу [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричния театър]]. След пенсионирането си през [[1989]] г. се преместват до зала „Универсиада“, където през [[1994]] г. ген.-полк. Григор Шопов умира след прекарани няколко инфаркта и инсулт, а малко след това умира и съпругата му Лилия Кацарска.

Версия от 00:01, 7 март 2015

Григор Велков Стоянов Шопов
Член на ЦК на БКП, Зам.-министър на МВР
Роден
Починал
27 май 1994 г. (78 г.)
ПартияБългарска комунистическа партия (1936 г.)[1]
Народен представител в:
VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Григор Велков Стоянов Шопов в Общомедия

Григор Велков Стоянов Шопов (1 юли 1916 - 27 май 1994) е български офицер, генерал-полковник от МВР, член на ЦК на БКП, една от ключовите фигури на репресивния апарат на Държавна сигурност, отговорен за отвличането и убийството на Борис Арсов - български емигрант в Дания.[2] Борис Арсов е убит през 1974 г. в пазарджишкия затвор.[3][4][5]

Биография

Почетен знак на Комитета за Държавна Сигурност 1963-1968

Детство и ученически години

Григор Велков Стоянов Шопов е роден на 17 януари 1916 г. в софийското село Герман. Баща му е Велко Стоянов, а майка му – Лина Велкова.[6] Произхожда от заможно семейство, което му дава възможност да запише престижната Търговска гимназия в столицата, от където е изключен заради левите си убеждения. Завършва средното си образование като частен ученик.

Политическа кариера преди 9 септември 1944 г.

На 18 годишна възраст става член на РМС, а през 1936 г. – на БКП. Активен участник в партизанското движение, арестуван няколко пъти.[7] На 6 май 1935 г. е задържан от конната стража в село Панчарево, и предаден за разпит на Никола Гешев - началник на отделение „А“ в отдел „Обществена безопасност“.[8]

След 9 септември 1944 г.

След 9 септември 1944 г. става първи секретар на околийския комитет и секретар на окръжния комитет на БКП в София. Той е един от кадрите, които Живков изтегля в близкото си обкръжение именно от окръжния комитет на БКП, където самият той работи през 1945.[9] През 1951 г. Григор Шопов е изпратен на работа в МВР където отговаря за промишлеността и селското стопанство в едно от управленията. През 1953 г. заминава за две години, за да учи във „Висшата школа на КГБ“ в Москва. След завръщането си в България последователно работи като зам.-началник на различни управления в МВР.

Възход след 1956 г.

Издигането на Тодор Живков за първи секретар на БКП през 1956 г. бележи и възхода на Григор Шопов. През 1958 г. е изваден от МВР и назначен за председател на Софийския окръжен народен съвет. Същата година е избран и за кандидат-член на ЦК на БКП. Изваждането му от МВР е за кратко и през 1960 г. е назначен за зам.-министър на вътрешните работи.[10]

С решение на Политбюро на ЦК на БКП № 153 от 18 юни 1963 г. в рамките на министерството на вътрешните работи е създаден „Комитет за държавна сигурност“, който да обединява и ръководи всички поделения на ДС в страната. Със същата заповед зам.-министърът на ВР ген.-майор Григор Шопов е назначен за Директор на „Народната милиция“. [11] С протокол на Политбюро на ЦК на БКП № 178 от 19 юли 1965 г. МВР е разделено на МВР и КДС при МС. С разпореждане на Министерски съвет № 155 от 21 юли 1965 г. Григор Шопов е назначен за зам.-председател на „Комитета за Държавна сигурност“ при Министерски съвет. [12]

През 1966 г. е избран за член на ЦК на БКП, какъвто остава до декември 1989 година. През 1971 г. му е присъдено висше военно зване генерал-полковник. През 1973 г. ген.-полк. Мирчо Спасов е изваден от МВР, а ген.-полк. Григор Шопов поема поста първи зам.-министър на вътрешните работи, ресорен за ДС. На практика той е дясната ръка на първия секретар на БКП в МВР и ДС през следващите 17 години до оттеглянето му на 10 ноември 1989 г.[13]

Случаят с Борис Арсов

Трябва да се спомене, че под много от делата за оперативна разработка на инакомислещи лица, стои подписът на Григор Шопов. Показателен е случаят с българския емигрант в Дания Борис Арсов, отвлечен от дома си в гр. Орхус от органите на ДС, по лично разпореждане и с подписа на Григор Шопов. След като категорично отказва да сътрудничи за пропагандата на Държавна сигурност е въдворен в затвора в Пазарджик, където не след дълго е убит.[14][4]

Другите за него

Председателят на КДС ген.-полк. Ангел Солаков го характеризира като човек „безпределно предан на партията, на ЦК и лично на другаря Т. Живков“, много работлив и полезен заместник, но също така и „много потаен“.[15]

Последни години

Григор Шопов е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“, орден „НРБ” I-степен и със съветския орден - „Червено знаме”, „Почетен знак на МВР“ и редица други ордени и медали. Признат за Активен борец против фашизма и капитализма.

Семейство Шопови живее в т. нар. „Генералска кооперация“ срещу Сатиричния театър. След пенсионирането си през 1989 г. се преместват до зала „Универсиада“, където през 1994 г. ген.-полк. Григор Шопов умира след прекарани няколко инфаркта и инсулт, а малко след това умира и съпругата му Лилия Кацарска. Има двама сина – Любомир Шопов, е бивш дипломат в МВнР а Иван Шопов (починал), кадрови служител на ДС до 1990 г.

Малко известно

Григор Шопов е бил запознат с предстоящите промени в политическата ситуация в България, според "Блиц".[16]

Източници

  1. ↑ Държавна сигурност: предимство по наследство.
  2. ↑ Петко Огойски. Да се ликвидира! Спомен за Борис Арсов // 05.03.2008. Посетен на 2012-08-17.
  3. ↑ Досие на Г. Шопов в Дирекция на полицията, ЦДА
  4. ↑ а б Христо Христов. Мократа поръчка на ДС срещу българската емиграция // в. "Демокрация", 4-16 октомври 1999, бр. 262, 263, 264, 265, 266, 267, 269; decommunization.org. Посетен на 2013-12-10.
  5. ↑ Христо Христов. Планът за убийството на емигранта Борис Арсов от ДС и неговото отвличане от Дания // публикувано в desebg.com, 2013-04-21. Посетен на 2013-07-10.
  6. ↑ Досие на Г. Шопов в Дирекция на полицията, ЦДА
  7. ↑ Христо Христов, Тодор Живков - Биография
  8. ↑ Досие на Г. Шопов в Дирекция на полицията, ЦДА
  9. ↑ Христо Христов, Тодор Живков - Биография
  10. ↑ Христо Христов, Тодор Живков - Биография
  11. ↑ Решение на Политбюро на ЦК на БКП № 153 от 18 юни 1963г., ЦДА, ф. Б1
  12. ↑ Протокол на Политбюро на ЦК на БКП № 178 от 19 юли 1965г., ЦДА ф. Б1
  13. ↑ Христо Христов. Поредица: Господарят на Държавна сигурност. Част 2: Мирчо Спасов и Григор Шопов – десните ръце на Живков в ДС // desebg.com, 2011-02-12. Посетен на 2013-12-10.
  14. ↑ Сценарист: Христо Христов; Оператор-режисьор: Стефан Христов. Филм: Държавна сигурност срещу българската емиграция // Документален филм на БНТ от 2000г., 2011-02-13. Посетен на 2013-12-10.
  15. ↑ Ангел Солаков, „Председателя на КДС разказва“
  16. ↑ Блиц: ГРИГОР ШОПОВ ЗНАЕЛ ЗА ПРЕВРАТА НА 10 НОЕМВРИ
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Григор_Шопов&oldid=6545391“.