Окончание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
много повече от това вероятно няма да стане, ми поне да не мине под ножа |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
⚫ | |||
{{микромъниче|18:50, 18 февруари 2015}} |
|||
Окончанието е и начин на завършване на [[поезия|поетичния]] [[стих]] в [[метрично стихосложение|метричното]], [[тонично стихосложение|тоничното]] и [[силаботонично стихосложение|силаботоничното]] [[стихосложение|стихосложения]]. Видът на окончанието на края на групата срички в края на римувания стих, наречена [[клаузула]], обуславя вида на [[рима]]та: мъжка, женска, дактилна или хипердактилна.<ref>„Енциклопедичен речник на литературните термини“, Иван Богданов, Издателство „Петър Берон“, София, 1993</ref> |
|||
⚫ | |||
== Вижте също == |
|||
⚫ | |||
* [[Нервно окончание]] |
|||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
[[Категория:Морфема]] |
[[Категория:Морфема]] |
||
⚫ |
Версия от 19:14, 8 март 2015
Окончанието като термин от езикознанието означава морфема, която показва някои от граматическите признаци (род, число, лице, време) на думата.
Окончанието е и начин на завършване на поетичния стих в метричното, тоничното и силаботоничното стихосложения. Видът на окончанието на края на групата срички в края на римувания стих, наречена клаузула, обуславя вида на римата: мъжка, женска, дактилна или хипердактилна.[1]
Вижте също
Източници
- ↑ „Енциклопедичен речник на литературните термини“, Иван Богданов, Издателство „Петър Берон“, София, 1993