Руска литература: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 15:02, 10 март 2015

Руската литература е книжнината, издадена в Русия или от руски емигранти, както и рускоезичната литература, написана от няколко независими нации по времето на Руската империя или на Съветския съюз. С разпадането на СССР някои нации и култури излизат със становище, че различни съветски писатели, които са писали на руски език, принадлежат към етно-културни общности, различни от руската.

Ранна история

Староруската литература се състои от няколко разпръснати произведения, написани на староруски език (известен още като древноруски). Анонимни творби от този период включват Слово о Полку Игореве и Моление Даниила Заточника. Т.нар. жития святых (жития на светците) са често срещан жанр в староруската литература. Житие Александра Невского е един от примерите за това.

Други руски литературни писмени паметници включват Задонщина, Физиолог и др. В билините (устни народни епически поеми) се смесили християнските и езическите традиции. Средновековната руска литература има преобладаващ религиозен характер и използва адаптирана форма на старобългарския с много южнославянски елементи. Първото произведение на разговорен руски е автобиографията на протойерей Аввакум, написана през средата на 17 век.

Епохата на цар Петър Велики

Вестернизацията на Русия, свързвана най-често с имената на цар Петър Велики и царица Екатерина Велика, съвпада с обновяването на руската азбука и на увеличена търпимост към идеята за използването на народния език за общи литературни цели. В началото на 18 век автори като Дмитрий Кантемир, Василий Тредяковски и Михаил Ломоносов положили основата на пътя, по който по-късно щели да минат поети като Гаврила Романович Державин, драматурзи като Александър Петрович Сумароков и Денис Фонвизин и прозаици като Николай Карамзин и Александър Радищев.

XIX век

Александър Пушкин
(портрет от Василий Тропинин)

Основна статия: Руска класическа литература

Романтизмът благоприятства за процъфтяването на поезията: имената на Василий Жуковски и Александър Пушкин идват на преден план, последвани от това на Михаил Лермонтов.

През XIX век се внасят нововъведения в руската литература и списъка на някои от най-значимите личности от този период включва преводача на басните на Лафонтен и баснописец Иван Крилов; авторите на документална и историческа литература Висарион Белински и Александър Херцен; драматурзите Александър Грибоедов и Александър Островски; поетите Евгений Баратински, Константин Батюшков, Николай Некрасов, Алексей Толстой, Фьодор Тютчев и Афанасий Фет; Козма Прутков (псевдоним, използван от няколко сатирици); както и световноизвестни романисти като Николай Гогол, Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Николай Лесков, Иван Тургенев, Михаил Салтиков-Шчедрин и Иван Гончаров.

В края на века твори Антон Чехов, оказал огромно влияние върху развитието на разказа и драмата в световен мащаб.

Сребърният век

Началото на 20 век е известно като „Сребърният век на руската поезия“. Известни писатели от този период са Анна Ахматова, Инокентий Аненски, Андрей Бели, Александър Блок, Валерий Брюсов, Марина Цветаева, Сергей Есенин, Николай Гумильов, Даниил Хармс, Велимир Хлебников, Осип Манделщам, Владимир Маяковски, Борис Пастернак, Фьодор Сологуб и Максимилиан Волошин.

Съветски период

Съветизацията на Русия оказва влияние върху литературата след 1917. Максим Горки, нобеловият лауреат Михаил Шолохов, Валентин Катаев, Алексей Толстой, Владимир Маяковски, Илф и Петров стават известни като автори на съветска литература. Първите години след революцията се характеризират с много оживено авнгардистко творчество, но със стабилизацията си съветската власт започва да преследва този тип писане. Докато социалният реализъм, наричан официално социалистически реализъм се ползва с държавна подкрепа, някои автори като Михаил Булгаков, Борис Пастернак, Андрей Платонов, Осип Манделщам, Исак Бабел и Василий Гросман тайно продължават класическата традиция на руската литература, пишейки „под масата“, като в ред случаи за тях е невъзможно да издадат такива творби приживе. "Серапионовите братя" настояват на правото да творят литература, която да бъде независима от политическата идеология, и това води до конфликт между тях и правителството. Властта не толерира и експерименталното изкуство на групата Обериу. Междувременно емигранти като нобеловия лауреат Иван Бунин, Александър Куприн, Марина Цветаева и Владимир Набоков продължават да творят успешно в чужбина.

В Следсталинова Русия социалният реализъм остава единственият разрешен стил. Александър Солженицин и Варлам Шаламов публикуват някои свои творби в края на 60-те години. Според някои, Социалният критицизъм става известен когато братя Стругацки започват да го използват. Развива се и т.нар. бардова поезия.

Малко преди разпадането на Съветския съюз автори като Йосиф Бродски и майсторът на разказите Сергей Довлатов се радват на успех на запад, но славата им в СССР се ограничава само до самиздат.

Вижте още

Категория:Руски писатели

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Руска литература.

Пророческият дар на руската литература, Юрий Мамлеев

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 Староруската литература се състои от няколко разпръснати произведения, написани на [[староруски език]] (известен още като [[древноруски език|древноруски]]). Анонимни творби от този период включват ''Слово о Полку Игореве'' и ''Моление Даниила Заточника''. Т.нар. ''жития святых'' ([[житие|жития]] на [[светец|светците]]) са често срещан жанр в староруската литература. ''Житие Александра Невского'' е един от примерите за това.
 Други руски литературни писмени паметници включват [[Задонщина]], [[Физиолог]] и др. В [[Билина|билините]] (устни народни епически поеми) се смесили [[християнство|християнските]] и [[езичество|езическите]] традиции. [[Средновековие|Средновековната]] руска литература има преобладаващ религиозен характер и използва адаптирана форма на [[старобългарски език|старобългарския]] с много южнославянски елементи. Първото произведение на разговорен руски е автобиографията на [[протойерей]] [[Аввакум]], написана през средата на [[17 век]].
 == Епохата на цар Петър Велики ==
 [[Вестернизация]]та на Русия, свързвана най-често с имената на цар [[Петър Велики]] и царица [[Екатерина Велика]], съвпада с обновяването на руската азбука и на увеличена търпимост към идеята за използването на народния език за общи литературни цели. В началото на [[18 век]] автори като [[Дмитрий Кантемир]], [[Василий Тредяковски]] и [[Михаил Ломоносов]] положили основата на пътя, по който по-късно щели да минат [[поезия|поети]] като [[Гаврила Романович Державин]], [[драматург|драматурзи]] като [[Александър Петрович Сумароков]] и [[Денис Фонвизин]] и [[проза]]ици като [[Николай Карамзин]] и [[Александър Радищев]].
-== [[ХІХ век]] ==
+== [[XIX век]] ==
 [[Image:AleksandrPushkin.jpg|right|thumb|[[Александър Пушкин]] <br /><small>(портрет от [[Василий Тропинин]])</small> ]]
 {{Основна|Руска класическа литература}}
 [[Романтизъм|Романтизмът]] благоприятства за процъфтяването на поезията: имената на [[Василий Жуковски]] и [[Александър Пушкин]] идват на преден план, последвани от това на [[Михаил Лермонтов]].
-През [[ХІХ век]] се внасят нововъведения в руската литература и списъка на някои от най-значимите личности от този период включва преводача на басните на [[Лафонтен]] и [[басня|баснописец]] [[Иван Крилов]]; авторите на документална и историческа литература [[Висарион Белински]] и [[Александър Херцен]]; драматурзите [[Александър Грибоедов]] и [[Александър Островски]]; поетите [[Евгений Баратински]], [[Константин Батюшков]], [[Николай Некрасов]], [[Алексей Толстой]], [[Фьодор Тютчев]] и [[Афанасий Фет]]; [[Козма Прутков]] (псевдоним, използван от няколко [[сатира|сатирици]]); както и световноизвестни романисти като [[Николай Гогол]], [[Лев Толстой]], [[Фьодор Достоевски]], [[Николай Лесков]], [[Иван Тургенев]], [[Михаил Салтиков-Шчедрин]] и [[Иван Гончаров]].
+През [[XIX век]] се внасят нововъведения в руската литература и списъка на някои от най-значимите личности от този период включва преводача на басните на [[Лафонтен]] и [[басня|баснописец]] [[Иван Крилов]]; авторите на документална и историческа литература [[Висарион Белински]] и [[Александър Херцен]]; драматурзите [[Александър Грибоедов]] и [[Александър Островски]]; поетите [[Евгений Баратински]], [[Константин Батюшков]], [[Николай Некрасов]], [[Алексей Толстой]], [[Фьодор Тютчев]] и [[Афанасий Фет]]; [[Козма Прутков]] (псевдоним, използван от няколко [[сатира|сатирици]]); както и световноизвестни романисти като [[Николай Гогол]], [[Лев Толстой]], [[Фьодор Достоевски]], [[Николай Лесков]], [[Иван Тургенев]], [[Михаил Салтиков-Шчедрин]] и [[Иван Гончаров]].
 В края на века твори [[Антон Чехов]], оказал огромно влияние върху развитието на [[разказ]]а и [[драма]]та в световен мащаб.
 == Сребърният век ==
 Началото на [[20 век]] е известно като „[[Сребърен век|Сребърният век]] на руската поезия“. Известни писатели от този период са [[Анна Ахматова]], [[Инокентий Аненски]], [[Андрей Бели]], [[Александър Блок]], [[Валерий Брюсов]], [[Марина Цветаева]], [[Сергей Есенин]], [[Николай Гумильов]], [[Даниил Хармс]], [[Велимир Хлебников]], [[Осип Манделщам]], [[Владимир Маяковски]], [[Борис Пастернак]], [[Фьодор Сологуб]] и [[Максимилиан Волошин]].
 == Съветски период ==
 Съветизацията на Русия оказва влияние върху литературата след [[1917]]. [[Максим Горки]], [[Нобелова награда за литература|нобеловият лауреат]] [[Михаил Шолохов]], [[Валентин Катаев]], [[Алексей Толстой]], [[Владимир Маяковски]], [[Илф и Петров]] стават известни като автори на съветска литература. Първите години след революцията се характеризират с много оживено [[авангардизъм|авнгардистко]] творчество, но със стабилизацията си съветската власт започва да преследва този тип писане. Докато [[социален реализъм|социалният реализъм]], наричан официално [[социалистически реализъм]] се ползва с държавна подкрепа, някои автори като [[Михаил Булгаков]], [[Борис Пастернак]], [[Андрей Платонов]], [[Осип Манделщам]], [[Исак Бабел]] и [[Василий Гросман]] тайно продължават класическата традиция на руската литература, пишейки „под масата“, като в ред случаи за тях е невъзможно да издадат такива творби приживе. "Серапионовите братя" настояват на правото да творят литература, която да бъде независима от политическата идеология, и това води до конфликт между тях и правителството. Властта не толерира и експерименталното изкуство на групата [[Обериу]]. Междувременно емигранти като нобеловия лауреат [[Иван Бунин]], [[Александър Куприн]], [[Марина Цветаева]] и [[Владимир Набоков]] продължават да творят успешно в чужбина.
@@ Ред 37: / Ред 35: @@
 {{commonscat|Russian literature}}
 * [http://www.pravoslavie.bg/Есеистика/Пророчествата-на-руската-литература Пророческият дар на руската литература], Юрий Мамлеев
 [[Категория:Руска литература| ]]