Генадий Скитник: Разлика между версии
Преместване на параметри от Шаблон:Биография инфо в Уикиданни |
м Премахване на Категория:Личности (Ихтиман); Добавяне на Категория:Родени в Ихтиман, ползвайки HotCat |
||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
[[Категория:Български духовници]] |
[[Категория:Български духовници]] |
||
[[Категория:Дейци на ВРО]] |
[[Категория:Дейци на ВРО]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Родени в Ихтиман]] |
||
Версия от 07:39, 12 март 2015
| Генадий Скитник | |
| Български духовник | |
 | |
| Роден |
1832 г.
|
|---|---|
| Починал | 1900 г.
|
Генадий Скитник (Иван Стоянов Караиванов (Ихтимански), е български националреволюционер, възрожденец, духовник, йеромонах.[1]
Биография
Генадий Скитник е роден през 1832 г. вероятно в град Ихтиман. Участва на младини в националреволюционното движение. Четник в четата на Ильо войвода. Участва в Първата българска легия на Георги Раковски.
Замонашва се и като йеродякон е игумен на Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка“.
Приятел и съратник на Васил Левски в основаването на комитетите и революционната работа в Софийско. Съосновател и член на Софийския частен ревеволюционен комитет (1870). Пренася и комитетската поща. Често крие Васил Левски в манастира и прави там заседания на комитета. Наред с игуменството на Драгалевския надзирава и Шияковския манастир „Свети Архангел Михаил“ при Костинброд. Тук с Васил Левски основават през 1871 г. Костинбродския частен революционен комитет и правят заседания. Ползва във ВРО псевдоним Риза ефенди от Ихтиман.
След ареста на Васил Левски емигрира в Сърбия. Среща се с Панайот Хитов и планират изпращане на чети и бунт в България. По-късно се оттегля в манастир в Света гора на Атон, където умира около 1900 г.
Улица в софийския квартал Драгалевци е наименувана „Отец Генадий“.