Васка Емануилова: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
DivineAlpha (беседа | приноси)
59 редакции
Премахната редакция 6552446 на 78.83.73.196 (б.) possible opinion
смяна шаблон
Ред 1: Ред 1:
{{Художник
{{Биография инфо
| име = Васка Емануилова
| име = Васка Емануилова
⚫
| характеристика = българска скулпторка
| портрет = dot.png
| картинка =
⚫
| описание = българска скулпторка
| описание =
⚫
| роден-място = [[Комщица]], [[България]]
| наставка = а
⚫
| починал-място = [[София]], [[България]]
⚫
| роден-място = [[Комщица]], [[България]]
⚫
| починал-място = [[София]], [[България]]
| националност = {{BUL}}
| стил =
| учител = [[Иван Лазаров]], [[Цено Тодоров]]
| академия = [[Национална художествена академия|Държавната художествена академия]]
| направление =
| патрон =
| работил = скулптор
| творби =
| повлиян =
| повлиял =
| избран =
| награди =
| подпис =
| уебсайт =
| общомедия =
}}
}}
'''Васка Емануилова Игова''' е известна българска скулпторка. Тя е първата жена, оставила трайна диря в [[българска скулптура|българската скулптура]].<ref>[http://www.cult.bg/ind_varts_exhib_full.php?id=3567 Васка Емануилова - животът на формата], cult.bg</ref><ref name="novinar">[http://novinar.org/?act=news&act1=det&mater=MjEzMDs0MA== Галерията на Васка Емануилова отново отваря врати], в-к „Новинар“, 21 декември 2006</ref>
'''Васка Емануилова Игова''' е известна българска [[скулптор]]ка. Тя е първата жена, оставила трайна диря в [[българска скулптура|българската скулптура]].<ref>[http://www.cult.bg/ind_varts_exhib_full.php?id=3567 Васка Емануилова - животът на формата], cult.bg</ref><ref name="novinar">[http://novinar.org/?act=news&act1=det&mater=MjEzMDs0MA== Галерията на Васка Емануилова отново отваря врати], в-к „Новинар“, 21 декември 2006</ref>


== Биография и творчество ==
Родена е през 1905 година в село Комщица, Годечко. През 1927 година завършва [[Национална художествена академия|Държавната художествена академия]], където нейни преподаватели са професор [[Иван Лазаров]] по [[скулптура]] и професор [[Цено Тодоров]] по [[рисуване]]. Тъй като първоначално няма собствено ателие, до 1931 година остава да работи в академията в ателието на проф. [[Марин Василев]].<ref>[http://veg.cult.bg/site/?m=200802 Васка Емануилова - Животът на формата], Слава Иванова</ref> През 1939 година провежда тримесечна специализация по скулптура в [[Париж]].
Родена е през 1905 г. в село Комщица, Годечко. През 1927 година завършва [[Национална художествена академия|Държавната художествена академия]], където нейни преподаватели са професор [[Иван Лазаров]] по [[скулптура]] и професор [[Цено Тодоров]] по [[рисуване]]. Тъй като първоначално няма собствено ателие, до 1931 година остава да работи в академията в ателието на проф. [[Марин Василев]].<ref>[http://veg.cult.bg/site/?m=200802 Васка Емануилова - Животът на формата], Слава Иванова</ref> През 1939 година провежда тримесечна специализация по скулптура в [[Париж]].


Още от момента на завършването си Емануилова взема участие в изложби на жени-художнички. През 1931 година става съосновател и член на [[Дружество на новите художници|Дружеството на новите художници]] и участва в много от организираните от него колективни художествени изложби.
Още от момента на завършването си Емануилова взема участие в изложби на жени-художнички. През 1931 година става съосновател и член на [[Дружество на новите художници|Дружеството на новите художници]] и участва в много от организираните от него колективни художествени изложби.


Емануилова работи с [[гипс]], [[бронз]] и [[теракота]] (печена глина), основно в областта на [[малка пластика|малката пластика]] в жанровете [[голо тяло]], историческа и битова композиция и най-вече [[портрет]]. Създава скулптурни портрети на свои колеги и съвременници: поета [[Николай Хрелков]] (1932), художниците [[Илия Петров]] (1924), [[Георги Машев]] (1928), [[Борис Елисеев]] (1934), [[Васил Стоилов]] (1937), [[Стоян Венев]], [[Иван Ненов]], [[Ненко Балкански]], керамика [[Стефан Димитров (керамик)|Стефан Димитров]] (1931).<ref name="novinar" /><ref name="eiib">Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.</ref> Известна е и със своите женски и детски портрети и еротични серии.
Емануилова работи с [[гипс]], [[бронз]] и [[теракота]] (печена глина), основно в областта на [[малка пластика|малката пластика]] в жанровете [[голо тяло]], историческа и битова композиция и най-вече [[портрет]]. Създава скулптурни портрети на свои колеги и съвременници: поета [[Николай Хрелков]] (1932), художниците [[Илия Петров]] (1924), [[Георги Машев]] (1928), [[Борис Елисеев]] (1934), [[Васил Стоилов]] (1937), [[Стоян Венев]], [[Иван Ненов]], [[Ненко Балкански]], керамика [[Стефан Димитров (керамик)|Стефан Димитров]] (1931).<ref name="novinar" /><ref name="eiib">Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.</ref> Известна е и със своите женски и детски портрети и еротични серии.
Ред 18: Ред 36:
През 1961 година е наградена с орден „Червено знаме на труда“.<ref name="eiib" />
През 1961 година е наградена с орден „Червено знаме на труда“.<ref name="eiib" />


На 4 февруари 1985 г. Емануилова дарява на [[Софийска градска художествена галерия]] 90 свои скулптури, 48 [[акварел]]и и 35 рисунки. Умира на 11 юли същата година. След смъртта на Емануилова СГХГ открива постоянна експозиция с нейни творби във филиал на ул. “6-ти септември” № 9. Поради реституция филиалът е затворен в продължение на 12 години, но през декември 2006 година е възстановен като галерия „Васка Емануилова” на бул. „Янко Сакъзов“ № 15.<ref name="novinar" /><ref>[http://www.duma.bg/2006/0806/230806/kultura/cul-4.html Възстановяват музея на Васка Емануилова], в-к „Дума“, 23 август 2006</ref>
На 4 февруари 1985 г. Емануилова дарява на [[Софийска градска художествена галерия]] 90 свои скулптури, 48 [[акварел]]и и 35 рисунки. Умира на 11 юли същата година. След смъртта на Емануилова СГХГ открива постоянна експозиция с нейни творби във филиал на ул. “6-ти септември” № 9. Поради реституция филиалът е затворен в продължение на 12 години, но през декември 2006 година е възстановен като галерия „Васка Емануилова” на бул. „Янко Сакъзов“ № 15.<ref name="novinar" /><ref>[http://www.duma.bg/2006/0806/230806/kultura/cul-4.html Възстановяват музея на Васка Емануилова], в-к „Дума“, 23 август 2006</ref>


Освен на Столичната галерия, творби на Емануилова са притежание и на [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]], художествените галерии в Пловдив, Русе, Варна, Добрич, Бургас и частни сбирки в България и по света.
Освен на Столичната галерия, творби на Емануилова са притежание и на [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]], художествените галерии в Пловдив, Русе, Варна, Добрич, Бургас и частни сбирки в България и по света.

Версия от 11:02, 13 март 2015

Васка Емануилова
българска скулпторка
Родена
Починала
11 юли 1985 г. (79 г.)
Националност България
АкадемияДържавната художествена академия
Иван Лазаров, Цено Тодоров
Професияскулптор

Васка Емануилова Игова е известна българска скулпторка. Тя е първата жена, оставила трайна диря в българската скулптура.[1][2]

Биография и творчество

Родена е през 1905 г. в село Комщица, Годечко. През 1927 година завършва Държавната художествена академия, където нейни преподаватели са професор Иван Лазаров по скулптура и професор Цено Тодоров по рисуване. Тъй като първоначално няма собствено ателие, до 1931 година остава да работи в академията в ателието на проф. Марин Василев.[3] През 1939 година провежда тримесечна специализация по скулптура в Париж.

Още от момента на завършването си Емануилова взема участие в изложби на жени-художнички. През 1931 година става съосновател и член на Дружеството на новите художници и участва в много от организираните от него колективни художествени изложби.

Емануилова работи с гипс, бронз и теракота (печена глина), основно в областта на малката пластика в жанровете голо тяло, историческа и битова композиция и най-вече портрет. Създава скулптурни портрети на свои колеги и съвременници: поета Николай Хрелков (1932), художниците Илия Петров (1924), Георги Машев (1928), Борис Елисеев (1934), Васил Стоилов (1937), Стоян Венев, Иван Ненов, Ненко Балкански, керамика Стефан Димитров (1931).[2][4] Известна е и със своите женски и детски портрети и еротични серии.

Освен с кавалетно изкуство, Емануилова се занимава и с изпълнението на монументални творби като увенчаващата композиция на Паметника на Съветската армия в София, през 1953 година.

През 1961 година е наградена с орден „Червено знаме на труда“.[4]

На 4 февруари 1985 г. Емануилова дарява на Софийска градска художествена галерия 90 свои скулптури, 48 акварели и 35 рисунки. Умира на 11 юли същата година. След смъртта на Емануилова СГХГ открива постоянна експозиция с нейни творби във филиал на ул. “6-ти септември” № 9. Поради реституция филиалът е затворен в продължение на 12 години, но през декември 2006 година е възстановен като галерия „Васка Емануилова” на бул. „Янко Сакъзов“ № 15.[2][5]

Освен на Столичната галерия, творби на Емануилова са притежание и на Националната художествена галерия, художествените галерии в Пловдив, Русе, Варна, Добрич, Бургас и частни сбирки в България и по света.

Източници

  1. ↑ Васка Емануилова - животът на формата, cult.bg
  2. ↑ а б в Галерията на Васка Емануилова отново отваря врати, в-к „Новинар“, 21 декември 2006
  3. ↑ Васка Емануилова - Животът на формата, Слава Иванова
  4. ↑ а б Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.
  5. ↑ Възстановяват музея на Васка Емануилова, в-к „Дума“, 23 август 2006

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Васка_Емануилова&oldid=6552597“.