Офицерски бунт (1887): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Атанас Узунов (офицер)|
Ред 10: Ред 10:
Примерът на Христо Кръстев е последван само от началника на Русенския гарнизон майор [[Атанас Узунов (офицер)|Атанас Узунов]] на [[19 февруари]] и командващия 3-а пехотна бригада - подполковник [[Димитър Филов]]. В Русе към бунта се присъединяват пионерните части, а [[Пети пехотен дунавски полк]] остава лоялен на правителството. Тъй като другите гарнизони в страната не въстават, бунтът е бързо потушен.<ref name="марков"/>
Примерът на Христо Кръстев е последван само от началника на Русенския гарнизон майор [[Атанас Узунов (офицер)|Атанас Узунов]] на [[19 февруари]] и командващия 3-а пехотна бригада - подполковник [[Димитър Филов]]. В Русе към бунта се присъединяват пионерните части, а [[Пети пехотен дунавски полк]] остава лоялен на правителството. Тъй като другите гарнизони в страната не въстават, бунтът е бързо потушен.<ref name="марков"/>


В условията на въведено извънредно положение, участниците в бунта са съдени от военно-полеви съдилища, като смъртните присъди се утвърждават от главнокомандващия майор [[Рачо Петров]]. На [[22 февруари]] 1887 г. в местността [[Левента|Левен табия]] край Русе са разстреляни майор Атанас Узунов, майор [[Олимпи Панов]], капитан [[Георги Зеленогоров]], подпоручик Кожухарски, подпоручик [[Димо Тръмбешки]], подпоручик Енчев, подпоручик Божински и двама граждани [[Тома Кърджиев]] и Александър Цветков. Смъртна присъда получава и капитан Болман, но тя не е изпълнена, тъй като той е руски поданик. С 15 години затвор са заменени смъртните присъди на подпоручиците Мирков и Кръстев.<ref name="марков"/>
В условията на въведено извънредно положение, участниците в бунта са съдени от военно-полеви съдилища, като смъртните присъди се утвърждават от главнокомандващия майор [[Рачо Петров]]. На [[22 февруари]] 1887 г. в местността [[Левента|Левент табия]] край Русе са разстреляни майор Атанас Узунов, майор [[Олимпи Панов]], капитан [[Георги Зеленогоров]], подпоручик Кожухарски, подпоручик [[Димо Тръмбешки]], подпоручик Енчев, подпоручик Божински и двама граждани [[Тома Кърджиев]] и Александър Цветков. Смъртна присъда получава и капитан Болман, но тя не е изпълнена, тъй като той е руски поданик. С 15 години затвор са заменени смъртните присъди на подпоручиците Мирков и Кръстев.<ref name="марков"/>


С заповед на военния министър полковник [[Данаил Николаев]] военните формирования участвали в преврата са разформировани, а бойните им знамена - изгорени.
С заповед на военния министър полковник [[Данаил Николаев]] военните формирования участвали в преврата са разформировани, а бойните им знамена - изгорени.

Версия от 23:31, 15 март 2015

Офицерският бунт от 1887 г. е опит за военен преврат в България, организиран от офицери русофили, емигрирали след неуспеха на проруския преврат от август 1886 г. В заговора от 1887 г. се включват групи офицери от гарнизоните в Силистра и Русе, но бунтът не получава голяма подкрепа и е потушен за няколко дни.

История

Непосредствено след провала на опита за преврат в някои селища, като Перущица и Яворово, са проведени проруски демонстрации, а в подобни прояви през октомври 1886 г. в Бургас[1] и Сливен взимат участие и военни. В началото на 1887 г. част от избягалите в Румъния офицери, начело с майор Петър Груев и капитаните Радко Димитриев и Анастас Бендерев, създават в Румъния организация под името Революционен комитет, която си поставя за задача да подготви въоръжено въстание в България срещу Регентството и правителството на д-р Васил Радославов.[2]

За тази цел ръководителите на заговора се опират на армията, без да разчитат на каквато и да е подкрепа от страна на българската общественост. Тяхната дейност е слабо развита и се ограничава в привличане на офицери от различните гарнизони в страната. Най-подготвени се оказват гарнизоните в Силистра и Русе.

Въпреки предпазливостта на организаторите властите успяват да разкрият действията им в Силистра, което става повод за преждевременно започване на акцията. За да не бъдат арестувани офицерите от Силистренския гарнизон, неговият началник капитан Христо Кръстев обявява на 16 февруари въстание в града. След прехвърлянето на други военни подразделения към Силистра Кръстев е изоставен от войниците си и е разстрелян на брега на река Дунав.[2]

Примерът на Христо Кръстев е последван само от началника на Русенския гарнизон майор Атанас Узунов на 19 февруари и командващия 3-а пехотна бригада - подполковник Димитър Филов. В Русе към бунта се присъединяват пионерните части, а Пети пехотен дунавски полк остава лоялен на правителството. Тъй като другите гарнизони в страната не въстават, бунтът е бързо потушен.[2]

В условията на въведено извънредно положение, участниците в бунта са съдени от военно-полеви съдилища, като смъртните присъди се утвърждават от главнокомандващия майор Рачо Петров. На 22 февруари 1887 г. в местността Левент табия край Русе са разстреляни майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, капитан Георги Зеленогоров, подпоручик Кожухарски, подпоручик Димо Тръмбешки, подпоручик Енчев, подпоручик Божински и двама граждани Тома Кърджиев и Александър Цветков. Смъртна присъда получава и капитан Болман, но тя не е изпълнена, тъй като той е руски поданик. С 15 години затвор са заменени смъртните присъди на подпоручиците Мирков и Кръстев.[2]

С заповед на военния министър полковник Данаил Николаев военните формирования участвали в преврата са разформировани, а бойните им знамена - изгорени.

Бележки

  1. Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, стр. 180-190
  2. а б в г Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 16-17.