Четвърта армия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 5x дефис и m-тире към n-тире, 4x дълго тире, 2x заглавие-стил, 2x интервали (ползвайки Advisor.js)
Ред 38: Ред 38:
'''Четвърта отделна армия''' е [[Българска армия|българска военна част]], формирана основно за [[Тракия|Тракийския военен театър]], със задачи за действие в югоизточно направление и защита при нападение от Турция.
'''Четвърта отделна армия''' е [[Българска армия|българска военна част]], формирана основно за [[Тракия|Тракийския военен театър]], със задачи за действие в югоизточно направление и защита при нападение от Турция.


==Балканска война (1912-13)==
== Балканска война (1912-13) ==
В очакване на османска контраофанзива българското командване на [[14 декември]] [[1912]] г. формира тази армия в състав: [[Втора пехотна тракийска дивизия]], [[Седма пехотна рилска дивизия]], [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и Трето аеропланно отделение. Командир и е генерал [[Стилиян Ковачев]]. Тя отразява турската атака при [[Бой при Булаир|Булаир]] и [[Бой при Шаркьой|десанта при Шаркьой]].
В очакване на османска контраофанзива българското командване на [[14 декември]] [[1912]] г. формира тази армия в състав: [[Втора пехотна тракийска дивизия]], [[Седма пехотна рилска дивизия]], [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и Трето аеропланно отделение. Командир и е генерал [[Стилиян Ковачев]]. Тя отразява турската атака при [[Бой при Булаир|Булаир]] и [[Бой при Шаркьой|десанта при Шаркьой]].


==Междусъюзническа война (1913)==
== Междусъюзническа война (1913) ==
Съсредоточава се в района на [[Радовиш]] - [[Щип]] - [[Кочани]] срещу главните сръбски армии – Първа и Трета, а щабът на командващия Четвърта българска армия генерал Стилиян Ковачев е в Радовиш. Съставът и е [[Втора пехотна тракийска дивизия]], [[Седма пехотна рилска дивизия]], [[Осма пехотна тунджанска дивизия]], [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], две бригади от [[Трета пехотна балканска дивизия]] и [[Четвърта пехотна преславска дивизия]].
Съсредоточава се в района на [[Радовиш]] - [[Щип]] - [[Кочани]] срещу главните сръбски армии – Първа и Трета, а щабът на командващия Четвърта българска армия генерал Стилиян Ковачев е в Радовиш. Съставът и е [[Втора пехотна тракийска дивизия]], [[Седма пехотна рилска дивизия]], [[Осма пехотна тунджанска дивизия]], [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], две бригади от [[Трета пехотна балканска дивизия]] и [[Четвърта пехотна преславска дивизия]].
С [[Битка при Брегалница|битката при Брегалница]] започва и самата война. В [[Битка при Калиманци|Битката при Калиманци]] спират настъпващите сръбски войски, възпрепятствайки съединяването им с гръцката армия.
С [[Битка при Брегалница|битката при Брегалница]] започва и самата война. В [[Битка при Калиманци|Битката при Калиманци]] спират настъпващите сръбски войски, възпрепятствайки съединяването им с гръцката армия.


Разформирована на [[6 август]] [[1913]] г.
Разформирована на [[6 август]] [[1913]] г.


== Първа световна война (1915-1918) ==
== Първа световна война (19151918) ==
Четвърта армия е отново сформирана на [[25 ноември]] [[1917]] г. в състав от [[Десета пехотна беломорска дивизия]] и [[Втора конна дивизия]]. През декември 1917 г. се формира Управление на артилерията към армията, а към него се създава картечно училище. То се закрива през октомври 1918 г., когато се разформирова Четвърта армия и се реорганизира в Щаб на Четвърта военна инспекция.
Четвърта армия е отново сформирана на [[25 ноември]] [[1917]] г. в състав от [[Десета пехотна беломорска дивизия]] и [[Втора конна дивизия]]. През декември 1917 г. се формира Управление на артилерията към армията, а към него се създава картечно училище. То се закрива през октомври 1918 г., когато се разформирова Четвърта армия и се реорганизира в Щаб на Четвърта военна инспекция.


=== Командване и състав ===
=== Командване и състав ===
'''Щаб на армията'''
'''Щаб на армията'''
* Командващ армията - генерал-лейтенант [[Сава Савов]] (1918), генерал от пехотата [[Стефан Тошев]] (1918)
* Командващ армията генерал-лейтенант [[Сава Савов]] (1918), генерал от пехотата [[Стефан Тошев]] (1918)
* Началник на Щаба на армията - от Генералния щаб, генерал-майор [[Стефан Азманов]] (1918)
* Началник на Щаба на армията от Генералния щаб, генерал-майор [[Стефан Азманов]] (1918)
* Началник на артилерията - генерал-майор [[Йеротей Сирманов]] (1918)
* Началник на артилерията генерал-майор [[Йеротей Сирманов]] (1918)
* Началник на инженерните войски - генерал-майор[[Петко Цъклев]] (1918)
* Началник на инженерните войски генерал-майор[[Петко Цъклев]] (1918)
'''Дивизии'''
'''Дивизии'''
* [[Десета пехотна беломорска дивизия|10<sup>-а</sup> пехотна беломорска дивизия]]
* [[Десета пехотна беломорска дивизия|10<sup>-а</sup> пехотна беломорска дивизия]]
Ред 63: Ред 63:
Четвърта военноинспекционна област е формирана през октомври 1918 година под името ''Четвърта военна инспекция'' и разформирана през декември същата година. През 1928 година е формирана отново под името ''Управление на Плевенския гранизон''.<ref>Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 74</ref>
Четвърта военноинспекционна област е формирана през октомври 1918 година под името ''Четвърта военна инспекция'' и разформирана през декември същата година. През 1928 година е формирана отново под името ''Управление на Плевенския гранизон''.<ref>Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 74</ref>


== Втора световна война (1941-1945) ==
== Втора световна война (19411945) ==
За участие във [[Участие на България във Втората световна война|Втората световна война]] (1941-1945) през юли 1940 година отново е формирана 4-та армия. Тя получава задачата да прикрива югоизточната ни граница като част от [[Прикриващ фронт|Прикриващия фронт]] и е в състав:
За участие във [[България във Втората световна война|Втората световна война]] (19411945) през юли 1940 година отново е формирана 4-та армия. Тя получава задачата да прикрива югоизточната ни граница като част от [[Прикриващ фронт|Прикриващия фронт]] и е в състав:
* [[Четвърта пехотна преславска дивизия|4-та пехотна преславска дивизия]]
* [[Четвърта пехотна преславска дивизия|4-та пехотна преславска дивизия]]
* [[Шеста пехотна бдинска дивизия|6-та пехотна бдинска дивизия]]
* [[Шеста пехотна бдинска дивизия|6-та пехотна бдинска дивизия]]
Ред 121: Ред 121:


== Използвана литература ==
== Използвана литература ==
* Ташев, Т., „Българската войска 1941-1945 - енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 368-369
* Ташев, Т., „Българската войска 19411945 - енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 368-369
* Тодоров, Т., Александрова, Я. - „Пътеводител на архивните фондове 1877-1944 г.“, Том 1, София, 1976, Военно издателство
* Тодоров, Т., Александрова, Я. - „Пътеводител на архивните фондове 18771944 г.“, Том 1, София, 1976, Военно издателство


[[Категория:Български армии]]
[[Категория:Български армии]]

Версия от 18:55, 23 март 2015

Четвърта българска армия
Информация
Активна14 декември 1912 - 6 август 1913
25 ноември 1917 - октомври 1918
юли 1940 - 19 декември 1944
ДържаваБългария
Битки/войниБалкански войни
Бой при Шаркьой (1913)
Бой при Булаир (1913)
Битка при Брегалница (1913)
Битка при Калиманци (1913)
Първа световна война
Македонски фронт(1917-18)
Втора световна война
Брегалнишко-Струмишка операция(1944)

Четвърта отделна армия е българска военна част, формирана основно за Тракийския военен театър, със задачи за действие в югоизточно направление и защита при нападение от Турция.

Балканска война (1912-13)

В очакване на османска контраофанзива българското командване на 14 декември 1912 г. формира тази армия в състав: Втора пехотна тракийска дивизия, Седма пехотна рилска дивизия, Македоно-одринското опълчение и Трето аеропланно отделение. Командир и е генерал Стилиян Ковачев. Тя отразява турската атака при Булаир и десанта при Шаркьой.

Междусъюзническа война (1913)

Съсредоточава се в района на Радовиш - Щип - Кочани срещу главните сръбски армии – Първа и Трета, а щабът на командващия Четвърта българска армия генерал Стилиян Ковачев е в Радовиш. Съставът и е Втора пехотна тракийска дивизия, Седма пехотна рилска дивизия, Осма пехотна тунджанска дивизия, Македоно-одринското опълчение, две бригади от Трета пехотна балканска дивизия и Четвърта пехотна преславска дивизия. С битката при Брегалница започва и самата война. В Битката при Калиманци спират настъпващите сръбски войски, възпрепятствайки съединяването им с гръцката армия.

Разформирована на 6 август 1913 г.

Първа световна война (1915 – 1918)

Четвърта армия е отново сформирана на 25 ноември 1917 г. в състав от Десета пехотна беломорска дивизия и Втора конна дивизия. През декември 1917 г. се формира Управление на артилерията към армията, а към него се създава картечно училище. То се закрива през октомври 1918 г., когато се разформирова Четвърта армия и се реорганизира в Щаб на Четвърта военна инспекция.

Командване и състав

Щаб на армията

Дивизии

Четвърта военноинспекционна област

Четвърта военноинспекционна област е формирана през октомври 1918 година под името Четвърта военна инспекция и разформирана през декември същата година. През 1928 година е формирана отново под името Управление на Плевенския гранизон.[1]

Втора световна война (1941 – 1945)

За участие във Втората световна война (1941 – 1945) през юли 1940 година отново е формирана 4-та армия. Тя получава задачата да прикрива югоизточната ни граница като част от Прикриващия фронт и е в състав:

Поставените си задачи армията изпълнява от 10 февруари 1941 до 19 декември 1943 година, когато е разформирована. Формирана е отново през септември 1944 година, но с нов състав.

Към 15 октомври 1944 година армията е в състав от 42 494 души и 7152 коня. От 15 октомври 1944 до 14 ноември с.г. армията организира и провежда Брегалнишко–Струмишката операция, в която дава 1884 убити и ранени. На 19 декември 1944 година е демобилизирана.

Командване

Командващи Четвърта армия и началници на Четвърта военноинспекционна област.

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Генерал-майор Стилиян Ковачев 24 декември 1912 - 28 юни 1913
2. Генерал-майор Вичо Диков 28 юни 1913 - 2 септември 1913
3. Генерал-лейтенант Стефан Тошев 1917 – 1918
4. Генерал-лейтенант Сава Савов февруари 1918
5. Генерал от пехотата Стефан Тошев 1918 – 1919
Генерал-майор Сотир Маринков от 1931
Генерал-майор Иван Филипов 1933 – 1934
Генерал-майор Младен Филипов от 1934
Полковник Константин Лукаш септември 1934 - 19 юни 1935
Генерал-майор Никола Недев от 1936
Генерал-майор Атанас Стефанов 11 август 1941 - 12 септември 1944
Генерал-майор Боян Урумов 17 септември 1944 - 1 ноември 1944
Генерал-майор Асен Сираков 1 ноември 1944 - 15 декември 1944
Генерал-майор Асен Кръстев 1945

Вижте също

Бележки

  1. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 74

Използвана литература

  • Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 - енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 368-369
  • Тодоров, Т., Александрова, Я. - „Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.“, Том 1, София, 1976, Военно издателство