Четвърта армия: Разлика между версии
м форматиране: 5x дефис и m-тире към n-тире, 4x дълго тире, 2x заглавие-стил, 2x интервали (ползвайки Advisor.js) |
|||
Ред 38: | Ред 38: | ||
'''Четвърта отделна армия''' е [[Българска армия|българска военна част]], формирана основно за [[Тракия|Тракийския военен театър]], със задачи за действие в югоизточно направление и защита при нападение от Турция. |
'''Четвърта отделна армия''' е [[Българска армия|българска военна част]], формирана основно за [[Тракия|Тракийския военен театър]], със задачи за действие в югоизточно направление и защита при нападение от Турция. |
||
==Балканска война (1912-13)== |
== Балканска война (1912-13) == |
||
В очакване на османска контраофанзива българското командване на [[14 декември]] [[1912]] г. формира тази армия в състав: [[Втора пехотна тракийска дивизия]], [[Седма пехотна рилска дивизия]], [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и Трето аеропланно отделение. Командир и е генерал [[Стилиян Ковачев]]. Тя отразява турската атака при [[Бой при Булаир|Булаир]] и [[Бой при Шаркьой|десанта при Шаркьой]]. |
В очакване на османска контраофанзива българското командване на [[14 декември]] [[1912]] г. формира тази армия в състав: [[Втора пехотна тракийска дивизия]], [[Седма пехотна рилска дивизия]], [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и Трето аеропланно отделение. Командир и е генерал [[Стилиян Ковачев]]. Тя отразява турската атака при [[Бой при Булаир|Булаир]] и [[Бой при Шаркьой|десанта при Шаркьой]]. |
||
==Междусъюзническа война (1913)== |
== Междусъюзническа война (1913) == |
||
Съсредоточава се в района на [[Радовиш]] - [[Щип]] - [[Кочани]] срещу главните сръбски армии – Първа и Трета, а щабът на командващия Четвърта българска армия генерал Стилиян Ковачев е в Радовиш. Съставът и е [[Втора пехотна тракийска дивизия]], [[Седма пехотна рилска дивизия]], [[Осма пехотна тунджанска дивизия]], [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], две бригади от [[Трета пехотна балканска дивизия]] и [[Четвърта пехотна преславска дивизия]]. |
Съсредоточава се в района на [[Радовиш]] - [[Щип]] - [[Кочани]] срещу главните сръбски армии – Първа и Трета, а щабът на командващия Четвърта българска армия генерал Стилиян Ковачев е в Радовиш. Съставът и е [[Втора пехотна тракийска дивизия]], [[Седма пехотна рилска дивизия]], [[Осма пехотна тунджанска дивизия]], [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], две бригади от [[Трета пехотна балканска дивизия]] и [[Четвърта пехотна преславска дивизия]]. |
||
С [[Битка при Брегалница|битката при Брегалница]] започва и самата война. В [[Битка при Калиманци|Битката при Калиманци]] спират настъпващите сръбски войски, възпрепятствайки съединяването им с гръцката армия. |
С [[Битка при Брегалница|битката при Брегалница]] започва и самата война. В [[Битка при Калиманци|Битката при Калиманци]] спират настъпващите сръбски войски, възпрепятствайки съединяването им с гръцката армия. |
||
Разформирована на [[6 август]] [[1913]] г. |
Разформирована на [[6 август]] [[1913]] г. |
||
== Първа световна война (1915 |
== Първа световна война (1915 – 1918) == |
||
Четвърта армия е отново сформирана на [[25 ноември]] [[1917]] г. в състав от [[Десета пехотна беломорска дивизия]] и [[Втора конна дивизия]]. През декември 1917 г. се формира Управление на артилерията към армията, а към него се създава картечно училище. То се закрива през октомври 1918 г., когато се разформирова Четвърта армия и се реорганизира в Щаб на Четвърта военна инспекция. |
Четвърта армия е отново сформирана на [[25 ноември]] [[1917]] г. в състав от [[Десета пехотна беломорска дивизия]] и [[Втора конна дивизия]]. През декември 1917 г. се формира Управление на артилерията към армията, а към него се създава картечно училище. То се закрива през октомври 1918 г., когато се разформирова Четвърта армия и се реорганизира в Щаб на Четвърта военна инспекция. |
||
=== Командване и състав === |
=== Командване и състав === |
||
'''Щаб на армията''' |
'''Щаб на армията''' |
||
* Командващ армията |
* Командващ армията – генерал-лейтенант [[Сава Савов]] (1918), генерал от пехотата [[Стефан Тошев]] (1918) |
||
* Началник на Щаба на армията |
* Началник на Щаба на армията – от Генералния щаб, генерал-майор [[Стефан Азманов]] (1918) |
||
* Началник на артилерията |
* Началник на артилерията – генерал-майор [[Йеротей Сирманов]] (1918) |
||
* Началник на инженерните войски |
* Началник на инженерните войски – генерал-майор[[Петко Цъклев]] (1918) |
||
'''Дивизии''' |
'''Дивизии''' |
||
* [[Десета пехотна беломорска дивизия|10<sup>-а</sup> пехотна беломорска дивизия]] |
* [[Десета пехотна беломорска дивизия|10<sup>-а</sup> пехотна беломорска дивизия]] |
||
Ред 63: | Ред 63: | ||
Четвърта военноинспекционна област е формирана през октомври 1918 година под името ''Четвърта военна инспекция'' и разформирана през декември същата година. През 1928 година е формирана отново под името ''Управление на Плевенския гранизон''.<ref>Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 74</ref> |
Четвърта военноинспекционна област е формирана през октомври 1918 година под името ''Четвърта военна инспекция'' и разформирана през декември същата година. През 1928 година е формирана отново под името ''Управление на Плевенския гранизон''.<ref>Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 74</ref> |
||
== Втора световна война (1941 |
== Втора световна война (1941 – 1945) == |
||
За участие във [[ |
За участие във [[България във Втората световна война|Втората световна война]] (1941 – 1945) през юли 1940 година отново е формирана 4-та армия. Тя получава задачата да прикрива югоизточната ни граница като част от [[Прикриващ фронт|Прикриващия фронт]] и е в състав: |
||
* [[Четвърта пехотна преславска дивизия|4-та пехотна преславска дивизия]] |
* [[Четвърта пехотна преславска дивизия|4-та пехотна преславска дивизия]] |
||
* [[Шеста пехотна бдинска дивизия|6-та пехотна бдинска дивизия]] |
* [[Шеста пехотна бдинска дивизия|6-та пехотна бдинска дивизия]] |
||
Ред 121: | Ред 121: | ||
== Използвана литература == |
== Използвана литература == |
||
* Ташев, Т., „Българската войска 1941 |
* Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 - енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 368-369 |
||
* Тодоров, Т., Александрова, Я. - „Пътеводител на архивните фондове 1877 |
* Тодоров, Т., Александрова, Я. - „Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.“, Том 1, София, 1976, Военно издателство |
||
[[Категория:Български армии]] |
[[Категория:Български армии]] |
Версия от 18:55, 23 март 2015
Четвърта българска армия | |
Информация | |
---|---|
Активна | 14 декември 1912 - 6 август 1913 25 ноември 1917 - октомври 1918 юли 1940 - 19 декември 1944 |
Държава | България |
Битки/войни | Балкански войни Бой при Шаркьой (1913) Бой при Булаир (1913) Битка при Брегалница (1913) Битка при Калиманци (1913) Първа световна война Македонски фронт(1917-18) Втора световна война Брегалнишко-Струмишка операция(1944) |
Четвърта отделна армия е българска военна част, формирана основно за Тракийския военен театър, със задачи за действие в югоизточно направление и защита при нападение от Турция.
Балканска война (1912-13)
В очакване на османска контраофанзива българското командване на 14 декември 1912 г. формира тази армия в състав: Втора пехотна тракийска дивизия, Седма пехотна рилска дивизия, Македоно-одринското опълчение и Трето аеропланно отделение. Командир и е генерал Стилиян Ковачев. Тя отразява турската атака при Булаир и десанта при Шаркьой.
Междусъюзническа война (1913)
Съсредоточава се в района на Радовиш - Щип - Кочани срещу главните сръбски армии – Първа и Трета, а щабът на командващия Четвърта българска армия генерал Стилиян Ковачев е в Радовиш. Съставът и е Втора пехотна тракийска дивизия, Седма пехотна рилска дивизия, Осма пехотна тунджанска дивизия, Македоно-одринското опълчение, две бригади от Трета пехотна балканска дивизия и Четвърта пехотна преславска дивизия. С битката при Брегалница започва и самата война. В Битката при Калиманци спират настъпващите сръбски войски, възпрепятствайки съединяването им с гръцката армия.
Разформирована на 6 август 1913 г.
Първа световна война (1915 – 1918)
Четвърта армия е отново сформирана на 25 ноември 1917 г. в състав от Десета пехотна беломорска дивизия и Втора конна дивизия. През декември 1917 г. се формира Управление на артилерията към армията, а към него се създава картечно училище. То се закрива през октомври 1918 г., когато се разформирова Четвърта армия и се реорганизира в Щаб на Четвърта военна инспекция.
Командване и състав
Щаб на армията
- Командващ армията – генерал-лейтенант Сава Савов (1918), генерал от пехотата Стефан Тошев (1918)
- Началник на Щаба на армията – от Генералния щаб, генерал-майор Стефан Азманов (1918)
- Началник на артилерията – генерал-майор Йеротей Сирманов (1918)
- Началник на инженерните войски – генерал-майорПетко Цъклев (1918)
Дивизии
- 10-а пехотна беломорска дивизия
- 2-ра конна дивизия - генерал-майор Иван Табаков
Четвърта военноинспекционна област
Четвърта военноинспекционна област е формирана през октомври 1918 година под името Четвърта военна инспекция и разформирана през декември същата година. През 1928 година е формирана отново под името Управление на Плевенския гранизон.[1]
Втора световна война (1941 – 1945)
За участие във Втората световна война (1941 – 1945) през юли 1940 година отново е формирана 4-та армия. Тя получава задачата да прикрива югоизточната ни граница като част от Прикриващия фронт и е в състав:
Поставените си задачи армията изпълнява от 10 февруари 1941 до 19 декември 1943 година, когато е разформирована. Формирана е отново през септември 1944 година, но с нов състав.
Към 15 октомври 1944 година армията е в състав от 42 494 души и 7152 коня. От 15 октомври 1944 до 14 ноември с.г. армията организира и провежда Брегалнишко–Струмишката операция, в която дава 1884 убити и ранени. На 19 декември 1944 година е демобилизирана.
Командване
Командващи Четвърта армия и началници на Четвърта военноинспекционна област.
Званията са към датата на заемане на длъжността.
№ | звание | име | дати |
---|---|---|---|
1. | Генерал-майор | Стилиян Ковачев | 24 декември 1912 - 28 юни 1913 |
2. | Генерал-майор | Вичо Диков | 28 юни 1913 - 2 септември 1913 |
3. | Генерал-лейтенант | Стефан Тошев | 1917 – 1918 |
4. | Генерал-лейтенант | Сава Савов | февруари 1918 |
5. | Генерал от пехотата | Стефан Тошев | 1918 – 1919 |
Генерал-майор | Сотир Маринков | от 1931 | |
Генерал-майор | Иван Филипов | 1933 – 1934 | |
Генерал-майор | Младен Филипов | от 1934 | |
Полковник | Константин Лукаш | септември 1934 - 19 юни 1935 | |
Генерал-майор | Никола Недев | от 1936 | |
Генерал-майор | Атанас Стефанов | 11 август 1941 - 12 септември 1944 | |
Генерал-майор | Боян Урумов | 17 септември 1944 - 1 ноември 1944 | |
Генерал-майор | Асен Сираков | 1 ноември 1944 - 15 декември 1944 | |
Генерал-майор | Асен Кръстев | 1945 |
Вижте също
Бележки
- ↑ Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 74
Използвана литература
- Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 - енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 368-369
- Тодоров, Т., Александрова, Я. - „Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.“, Том 1, София, 1976, Военно издателство