Палеологов ренесанс: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
Ред 64: | Ред 64: | ||
== Творци == |
== Творци == |
||
* [[Андрей Рубльов]] |
* [[Андрей Рубльов]] |
||
* [[Ел Греко]] |
* {{източник|[[Ел Греко]]|2015|03|24}} |
||
* [[Михаил и Евтихий]] |
* [[Михаил и Евтихий]] |
||
<center><gallery caption=""> |
<center><gallery caption=""> |
Версия от 16:19, 24 март 2015
Палеологовият ренесанс е художествен период, част от византийското изкуство, което се появява и придобива разпостранение след възстановяването на Византия през 1261 г. Свързва се с последната династия управлявала империята - Палеолози, по чието име е ѝ известно.
Описание
Характеризира се с хуманизъм, съчетан с реализъм на изображенията (предимно стенописи).
В тази епоха скъпо струващата мозайка все по-често отстъпва място на фреската. Именно по това време е построен и украсен знаменития църква "Хора", неговата мозайка и фрески, се считат за автентичен паметник от Палеологовата епоха.
Увеличава се числото на сюжети от иконописта. В търсене на новости художниците все по-често прибягват към апокрифните Евангелия (тези неприети от официалната църква)[1].
Към представителите на епохата на Палеологовия ренесанс може да се отнесе Теофан Грък.
Учените спорят дали е възможно Палеологовият ренесанс плавно е преминал в настоящето Възраждане[1].
Разпространение
Разпространява се от Византия във Втората българска държава, Рашка, Душановата държава, а по-късно и към другите славянски православни земи. Влиянието му след превземането на Константинопол продължава в древноруските земи, на остров Крит и на Италийския полуостров до към 17 век.
Декоративно-приложно искусство
Към произведенията на декоративно-приложното изкуство на Палеологовия Ренесанс се отнася, например, частично съхранената мозайка „Дейсус“ в Света София.
-
Мозайка „Дейсус“ (общ вид), създадена по време на управлението на Палеолозите. Света София-Истамбул.
-
Мозайка «Дейсус» (фрагмент).
-
„Мозайка Дейсус“ (фрагмент).
-
„Мозайка Дейсус“ (фрагмент).
Живопис
Пример за живопис от епохата на Палеологовия ренесанс се явява фреската „Белия ангел“, намиращ се в Манастир Милешево, разположен в Сърбия[2].
-
Белия ангел (фрагмент)
-
Севастократорица Десислава <ref> Боянската църква
-
Севастократорица Десислава и Калоян<ref> Боянската църква
-
Константин и Ирина<ref>Боянската църква
Обекти
- църква "Хора""- Константинопол
- Колушка църква
- църквата на Земенски манастир
- Боянска църква
- кралската църква в манастира Студеница, Рашка
- църквата в манастира Сопочани, Рашка
- църквата "Възнесение Христово" в манастира Милешево, Стари Влах
- църквата на манастира Каленич в Поморавието
- църквата на манастира Манасия на река Ресава в Поморавието
- Мистра
- Света София
- църквата "Христос Спасител" на манастира църква "Хора", Константинопол
Архитектура
По време на Палеологовия ренесанс, сградите се създават вече не толкова мащабни, колкото са били през предходните епохи. Към паметниците на архитектурата от епохата на Палеологовия ренесанс се отнася църквата "Хора", най-съхраненият византийски паметник на архитектурата. Църквата "Хора" влиза в Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО [3].
-
Фасадата на църквата Хора
-
придел на църква Хора
-
Мозайка със сюжет бягство в Египет в църква Хора
-
Свод на южния купол на нартекса на църква Хора
-
Сводът на купола на църква Хора
Творци
-
Фреска на Константин Кавасила от Михаил и Евтихий
-
Икона на Свети Климент от църквата от Михаил и Евтихий
-
Икона на Свети Наум от църквата от Михаил и Евтихий
-
Донската икона на Божията Майка, дело на Теофан Грък
-
Успение на Света Богородица - от 1392 г. дело на Теофан Грък
-
Христос Вседържител - от 1378 г. дело на Теофан Грък