Разлика между версии на „Горнобански манастир“

Направо към навигацията Направо към търсенето
 
== Архитектура ==
Манастирът е средновековен  ХІІІ век, разсипван нееднократно от турците и за последно от комунистическия режим и пак изграждан от местните хора. Строителството преди Освобождението от турско робство възстановява средновековния [[Църква (сграда)|храм]] по оцелелите стари основни зидове и не променя нищо от неговата архитектура и начин на градеж . Храмът е [[неф|еднокорабен]], [[апсида (архитектура)|едноапсиден]] с две петостенни [[конха|конхи]] и размери около 16 на 11 м, над и около олтара и отвън в [[Люнет (архитектура)|люнетите]] над прозорците и вратите има стенописи, в храма има и [[икона]] на [[Свети Стефан|Свети Крал]]. Обявен е за [[паметник на културата|паметник на културата от местно значение]]. Днес се състои от храма "Св. Св. Кирил и Методий" и помощна сграда, сградата с монашеските келии е унищожена от пожар в 1972г. заедно с дървения покрив на храма, но за разлика от него не е възстановена. Намеренията средновековния Люлински манастир "Св. Св. Кирил и Методий" да бъде възстановен както подобава в пълната му цялост се отлагат засега заради недостиг на средства.
 
== История ==
 
=== Построяване и разорения ===
''Манастирът "Св. Св. Кирил и Методий"'' е част от общността на манастирите в [[Софийска света гора|Софийската Света гора]]. Основан е около средата на [[13 век|ХІІІ век]] по времето на [[Асеневци]], възникването му се свързва с и близката крепост пазеща ''Бучинския проход'' към [[София]] и с известнната строителна активност на градителите на църкви и манастири мощните севастократор Александър, посторил в [[1241]] църквата Света Петка Стара и севастократор Калоян строителя на масастира Св. Пантелеймон с Боянската църква и на църквата Св. Николай в София около [[1260]] г., били втори след Царя в ранговете на могъщото [[Втора българска държава|ІІ-ро Българско царство]]. След падането на Софийско под турско робство в 1388 г. Манастирът "Св. Св. Кирил и Методий" е многократно разрушаван от османците и въстановяван христолюбивите българи, предпоследно е расипан в ХVІІІ в. и отново възстановен. По времето когато [[Осман Пазвантоглу]] вилнее из Западна България тук в Люлин планина са пренесени от софийската черква [[Света Неделя (София)|Cв. Неделя]] и са скрити в периода 1797-1804г мощите на [[Стефан II Милутин|свети крал Стефан]] след което са врънати обратно. Това поражда поверието, че този сръбско-българският крал, владял и старите български земи до Драч в Албания, потомък на самуиловата династия и съпруг на Ана Българска, баща на Анна Неда, българска царица и майка на цар Михайл Шишман, е свързан с манастира като негов дарител или строител, но исторически данни които да го потвърдят не са открити. След връщането на мощите манастирът пак е разсипан от турците около руско-турските войни в първата половина на ХІХ век..
 
=== Предпоследно възстановяване ===
Анонимен потребител

Навигация