Горнобански манастир: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 18: Ред 18:
| сайт =
| сайт =
}}
}}
'''Люлинският манастир „[[Св. св. Кирил и Методий]]“''' (наричан и ''Горнобански'') е действащ [[манастир]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]].<ref>[http://poseti.guide-bulgaria.com/a/791/gorna_banya_monastery_sts._cyril_and_methodius.htm Горнобански Манастир "Св.Св.Кирил и Методий", Гайд Бъгерия]</ref>
'''Люлинският манастир „[[Св. св. Кирил и Методий]]“''' (наричан и ''Горнобански'') е действащ [[манастир]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]].<ref>[http://poseti.guide-bulgaria.com/a/791/gorna_banya_monastery_sts._cyril_and_methodius.htm Горнобански Манастир "Св.Св.Кирил и Методий", Гайд България]</ref>


== Местоположение ==
== Местоположение ==
Ред 29: Ред 29:


=== Построяване и разорения ===
=== Построяване и разорения ===
''Манастирът "Св. Св. Кирил и Методий"'' е част от общността на манастирите в [[Софийска света гора|Софийската Света гора]]. Основан е около средата на [[13 век|ХІІІ век]] по времето на [[Асеневци]], възникването му се свързва <ref name=":1">[http://strannik.bg/o/5448/gornobanski-lyulinski-manastir-sv-sv-kiril-i-metodij Горнобански (Люлински) манастир „Св.Св. Кирил и Методий”,Странник БГ маршрути]</ref><ref name=":0">[http://www.bulgaria21.net/chicago/bg-facts/sofia-parks-preserves/1144 Софийска Света гора - Горнобански манастир]</ref> с близката крепост пазеща ''Бучинския проход'' към [[София]] и с известнната строителна активност и иждивението на градителите на църкви и манастири мощните [[Александър (севастократор)|севастократор Александър]], братът на [[Иван Асен II|Цар Иван Асен II]], посторил в [[1241]] [[Света Петка Стара (София)|църквата Света Петка Стара]] в отстоящия само на няколко километра управляван от него [[Средец]] и сина му [[Калоян (севастократор)|севастократор Калоян]] строителя на [[Боянска църква|манастира Св. Пантелеймон с Боянската църква]] и на църквата [[Свети Николай (София)|Св. Николай в София]] около [[1260]] г., били втори след [[Цар на българите|Царя]] в ранговете на могъщото [[Втора българска държава|Българско царство]]. След падането на Софийско под [[турско робство]] в 1388 г. [[Манастир|Манастирът]] "[[Св. Св. Кирил и Методий]]" е многократно разрушаван от [[Османци|османците]] и въстановяван христолюбивите българи, предпоследно е разсипан в [[18 век|ХVІІІ]] в. и отново възстановен. По времето когато [[Осман Пазвантоглу]] вилнее из Западна България тук в Люлин планина са пренесени от софийската черква [[Света Неделя (София)|Cв. Неделя]] и са скрити в периода [[1797]]-[[1804]] г мощите на [[Стефан II Милутин|свети крал Стефан]] след което са врънати обратно. Това поражда поверието, че този сръбско-българският крал, владял и старите [[Първо Българско царство|български земи]] до [[Драч (област)|Драч]] и реките [[Осуми (пояснение)|Осъм,]] [[Девол (окръг)|Девол]] и [[Томор|планината Томор]] в днешна [[Албания]], потомък на [[комитопули|Самуиловата династи]]<nowiki/>я и съпруг на [[Анна Тертер|Анна Българска]], баща на [[Анна Неда]], българска царица и майка на [[Михаил Шишман|цар Михайл Шишман]], е свързан с манастира като негов дарител или строител, но исторически данни които да го потвърдят не са открити. След връщането на мощите манастирът пак е разсипан от турците около [[Руско-турски войни|руско-турските войни]] в първата половина на [[19 век|ХІХ век]].<ref>[http://www.planinite.info/Istoricheski_zabelejitelnosti/Belejiti_manastiry/index_belejiti_manastory.htm Манастири в Люлин планина, Планините - исторически забележителности]</ref>
''Манастирът "Св. Св. Кирил и Методий"'' е част от общността на манастирите в [[Софийска света гора|Софийската Света гора]]. Основан е около средата на [[13 век|ХІІІ век]] по времето на [[Асеневци]], възникването му се свързва <ref name=":1">[http://strannik.bg/o/5448/gornobanski-lyulinski-manastir-sv-sv-kiril-i-metodij Горнобански (Люлински) манастир „Св.Св. Кирил и Методий”,Странник БГ маршрути]</ref><ref name=":0">[http://www.bulgaria21.net/chicago/bg-facts/sofia-parks-preserves/1144 Софийска Света гора - Горнобански манастир]</ref> с близката българска крепост пазеща ''Бучинския проход'' към [[София]] и с исторически известнната широка строителна активност и иждивението на градителите на църкви и манастири мощните [[Александър (севастократор)|севастократор Александър]], братът на [[Иван Асен II|Цар Иван Асен II]], посторил в [[1241]] [[Света Петка Стара (София)|църквата Света Петка Стара]] в отстоящия само на няколко километра управляван от него [[Средец]] и сина му [[Калоян (севастократор)|севастократор Калоян]] построил [[Боянска църква|манастира Св. Пантелеймон с Боянската църква]] и на църквата [[Свети Николай (София)|Св. Николай в София]] около [[1260]] г., били втори след [[Цар на българите|Царя]] в ранговете на могъщото [[Втора българска държава|Българско царство]]. След падането на Софийско под [[турско робство]] в 1388 г. [[Манастир|Манастирът]] "[[Св. Св. Кирил и Методий]]" е многократно разрушаван от [[Османци|османците]] и пак въстановяван от христолюбивите българи, предпоследно е разсипан в [[18 век|ХVІІІ]] в. и отново възстановен. По времето когато [[Осман Пазвантоглу]] вилнее из Западна България тук в Люлин планина са пренесени от софийската черква [[Света Неделя (София)|Cв. Неделя]] и са скрити в периода [[1797]]-[[1804]] г мощите на [[Стефан II Милутин|свети крал Стефан]] след което са врънати обратно. Това поражда поверието, че този сръбско-българският крал, владял и старите [[Първо Българско царство|български земи]] до [[Драч (област)|Драч]] и реките [[Осуми (пояснение)|Осъм,]] [[Девол (окръг)|Девол]] и [[Томор|планината Томор]] в днешна [[Албания]], помагал на българите в западните им земи срещу домогванията на визйтнтийците, потомък на [[комитопули|Самуиловата династи]]<nowiki/>я и съпруг на [[Анна Тертер|Анна Българска]], баща на [[Анна Неда]], българска царица и майка на [[Михаил Шишман|цар Михайл Шишман]], е свързан с манастира като негов дарител или строител, но исторически данни които да го потвърдят не са открити. След връщането на мощите манастирът пак е разсипан от турците около [[Руско-турски войни|руско-турските войни]] в първата половина на [[19 век|ХІХ век]].<ref>[http://www.planinite.info/Istoricheski_zabelejitelnosti/Belejiti_manastiry/index_belejiti_manastory.htm Манастири в Люлин планина, Планините - исторически забележителности]</ref>


=== Предпоследно възстановяване ===
=== Предпоследно възстановяване ===
Ред 50: Ред 50:
* [http://strannik.bg/o/5448/gornobanski-lyulinski-manastir-sv-sv-kiril-i-metodij Горнобански (Люлински) манастир „Св.Св. Кирил и Методий”,Странник БГ маршрути]
* [http://strannik.bg/o/5448/gornobanski-lyulinski-manastir-sv-sv-kiril-i-metodij Горнобански (Люлински) манастир „Св.Св. Кирил и Методий”,Странник БГ маршрути]
* [http://www.nasamnatam.com/statia/Gornobanski_manastir_Sv_sv_Kiril_i_Metodii_krai_Sofiia-2368.html Горнобански манастир "Св.св.Кирил и Методий" край София, Насам натам]
* [http://www.nasamnatam.com/statia/Gornobanski_manastir_Sv_sv_Kiril_i_Metodii_krai_Sofiia-2368.html Горнобански манастир "Св.св.Кирил и Методий" край София, Насам натам]
* [http://poseti.guide-bulgaria.com/a/791/gorna_banya_monastery_sts._cyril_and_methodius.htm Горнобански Манастир "Св.Св.Кирил и Методий", Гайд Бъгерия]
* [http://poseti.guide-bulgaria.com/a/791/gorna_banya_monastery_sts._cyril_and_methodius.htm Горнобански Манастир "Св.Св.Кирил и Методий", Гайд България]
[[Категория:Манастири на Българската православна църква]]
[[Категория:Манастири на Българската православна църква]]
[[Категория:Религия в София]]
[[Категория:Религия в София]]

Версия от 19:24, 25 март 2015

Горнобански манастир
„Св.св.Кирил и Методий“
Църковният храм
Църковният храм
42.6505° с. ш. 23.1853° и. д.
Горнобански манастир
„Св.св.Кирил и Методий“
Местоположение в България
ВидПравославен манастир
Местоположение кв.Горна Баня, България
Изграждане13 век
СтатутПаметник на културата
СъстояниеДействащ
Горнобански манастир
„Св.св.Кирил и Методий“
в Общомедия

Люлинският манастир „Св. св. Кирил и Методий (наричан и Горнобански) е действащ манастир на Българската православна църква.[1]

Местоположение

Намира се в самата Люлин планина. на около 6 km над вилния квартал Горна Баня на Столицата на равно място сред смесена борова и широколистна гора. Манастирът е достъпен по нормален автомобилен път.[2]

Архитектура

Манастирът е средновековен основан в  ХІІІ век, разсипван е нееднократно от турците и за последно от комунистическия режим и пак изграждан от местните хора. Строителството преди Освобождението от турско робство възстановява средновековния храм по оцелелите стари основни зидове и не променя нищо от неговата архитектура и начин на градеж . Храмът е еднокорабен, едноапсиден с две петостенни конхи и размери около 16 на 11 м, над и около олтара и отвън в люнетите над прозорците и вратите има стенописи, в храма има и икона на Свети Крал. Обявен е за паметник на културата от местно значение. Днес се състои от храма "Св. Св. Кирил и Методий" и помощна сграда, двуетажната сграда с кьокове и чардаци с монашеските келии е унищожена от пожар в 1972 г. заедно с дървения покрив и купола на храма, но за разлика от покрива останалото не е възстановено. Намеренията средновековния Люлински манастир "Св. Св. Кирил и Методий" да бъде възстановен както подобава в пълната му цялост се отлагат засега заради недостиг на средства.[3]

История

Построяване и разорения

Манастирът "Св. Св. Кирил и Методий" е част от общността на манастирите в Софийската Света гора. Основан е около средата на ХІІІ век по времето на Асеневци, възникването му се свързва [4][3] с близката българска крепост пазеща Бучинския проход към София и с исторически известнната широка строителна активност и иждивението на градителите на църкви и манастири мощните севастократор Александър, братът на Цар Иван Асен II, посторил в 1241 църквата Света Петка Стара в отстоящия само на няколко километра управляван от него Средец и сина му севастократор Калоян построил манастира Св. Пантелеймон с Боянската църква и на църквата Св. Николай в София около 1260 г., били втори след Царя в ранговете на могъщото Българско царство. След падането на Софийско под турско робство в 1388 г. Манастирът "Св. Св. Кирил и Методий" е многократно разрушаван от османците и пак въстановяван от христолюбивите българи, предпоследно е разсипан в ХVІІІ в. и отново възстановен. По времето когато Осман Пазвантоглу вилнее из Западна България тук в Люлин планина са пренесени от софийската черква Cв. Неделя и са скрити в периода 1797-1804 г мощите на свети крал Стефан след което са врънати обратно. Това поражда поверието, че този сръбско-българският крал, владял и старите български земи до Драч и реките Осъм, Девол и планината Томор в днешна Албания, помагал на българите в западните им земи срещу домогванията на визйтнтийците, потомък на Самуиловата династия и съпруг на Анна Българска, баща на Анна Неда, българска царица и майка на цар Михайл Шишман, е свързан с манастира като негов дарител или строител, но исторически данни които да го потвърдят не са открити. След връщането на мощите манастирът пак е разсипан от турците около руско-турските войни в първата половина на ХІХ век.[5]

Предпоследно възстановяване

Жители на с. Горна Баня в 1863 г. най-накрая успяват да издействат разрешение от турската власт за възстановяване на манастирския храм "Св.Св. Кирил и Методий". Най-голям радетел на това богоугодно и национално дело е горнобанчанина дедо Цене (името му е вдълбано в камък от подновената стена на храма). Патриот и предан човек на Васил Левски, той започва без да пита никого възстановяването му, но турците научават, арестуват го закарват на съд в Русчук, понеже нямал разрешение за строителството на нова християнска черква. Като държал твърдо на истината, че не строи нова а поправя стара църква и най-вече с големи рушвети на корумпираните турски чиновници дедо Цене се оттървава само с два месеца и половина в зандана. След това той събрал цяло стадо от 600 овце и овни и сам ги закарал в Цариград, подарил цялото стадо рушвет на великия везир и издействал разрешение за съграждането, не само на храма, но и на манастира "Св. Св. Кирил и Методий". Храма на обителта е възстановен напълно в края на 1875 г. В 1876 г. църквата е осветена от софийския митрополит Милети и започва строителството и на просторна двуетажна сграда с чардаци за монасите. През Освободителната Руско-турската война 1877-1878г. дядо Цене е мобилизиран да служи в турския обоз който прекарва храна и муниции на османските войски, той обаче бързо избягал при освободителите и след няколко месеца облечен с руска униформа влязъл в София на  4 януари 1878 г. заедно с войските на освободителите водени от генерал Гурко.[4]  

Последно разоряване и възстановяване

След счупването на оковите на робството Манастирът "Св. Св. Кирил и Методий" в свободна България бързо се замогва и дори се сдобива със значителни имоти. Но след комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. те за няколко години са му отнети от тяхната власт, а в началото на 50-те години на XX век, направо е затворен и самия манастир и в него са настанени трудови войски, което слага край на духовния живот. Имотите са окончателно разграбени, стопанството е разрушено, а монасите – прогонени. Впоследствие в края на 60-те тодини Светата обител частично е възстановена, но през 1972 г, пожар унищожава 100 годишните манастирски сгради и дървения покрив с купола на черквата. Скоро след това е възстановен само храмът на "Св. Св. Кирил и Методий" , но без съществувалия дотогава купол. Сега храма, една помощна постройка и аязмото-чешма са единствените сграда останали от стария манастирски комплекс.[6]

Духовно служение

Манастирът  "Св. Св. Кирил и Методий" е в Софийската духовна околия на Софийската епархия. Той е действащ, но няма келии и е без монаси. Храмът,  "Св. Св. Кирил и Методий" отваря врати всяка събота и неделя. Между дърветата са изградени маси и пейки за поклонниците, а наблизо има аязмо-чешма с течаща планинска вода. Храмов празник е 11 май - патронния ден на Манастира в който Светата Българската Православна Църква почита Равноапостолните Солунски братя просветители Св. Св. Кирил и Методий и успението Кирилово, на 30 октомври се чества и празника на Свети Крал.[7]

Вижте също

Софийска света гора

Източници, литература и външни препратки