Свети Спас (София): Разлика между версии
м Премахване на Категория:Българска православна църква; Добавяне на Категория:История на Българската православна църква using [[Help:Gadget-Hot... |
Редакция без резюме |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
[[Файл:St Spas.JPG|мини|200px|Църквата „Свети Спас“ и фрагмент от крепостта Сердика/Средец, останки под „Булбанк“]] |
[[Файл:St Spas.JPG|мини|200px|Църквата „Свети Спас“ и фрагмент от крепостта Сердика/Средец, останки под „Булбанк“]] |
||
'''Църквата „Свети Спас“''', известна и като ''„Възнесение Господне“'', е полуразрушен православен български средновековен храм в центъра на [[София]], до пл. "Св. Неделя" в сутерена на „Булбанк“. |
'''Църквата „Свети Спас“''', известна и като ''„Възнесение Господне“'', е полуразрушен православен български средновековен храм в центъра на [[София]], до пл. "Св. Неделя" в сутерена на „Булбанк“. През [[българско Възраждане|Възраждането]] и след [[Руско-турска война (1877-1878)|Освобождението]] от [[турско робство]] разширен и бил третата най-голяма църква в града след [[Света София (София)|Света София]] и катедралата [[Света Неделя (София)|Света Неделя]]. |
||
Храмът е строен през периода [[11 век|11]]-[[13 век]]<ref>Дафина Василева, Свети Спас, студия София 1989 г.</ref>. В началото на османското нашествие църквата вероятно търпи сериозни щети за това по-късно е ремонтирана и вкопана в терена на дълбочина 2 м. През [[1564]] г. [[Матей Граматик]] описва подробно църквата „Св. Възнесение” („Св. Спас”) като очевидец на мъченическата гибел на [[Николай Софийски Нови|Св. Никола Нови Софийски]], тъй като тя е свързана с мъченика. През [[1578]] г. Стефан Герлах също отбелязва храма в пътеписа си. |
Храмът е строен през периода [[11 век|11]]-[[13 век]]<ref>Дафина Василева, Свети Спас, студия София 1989 г.</ref>. В началото на османското нашествие църквата вероятно търпи сериозни щети за това по-късно е ремонтирана и вкопана в терена на дълбочина 2 м. През [[1564]] г. [[Матей Граматик]] описва подробно църквата „Св. Възнесение” („Св. Спас”) като очевидец на мъченическата гибел на [[Николай Софийски Нови|Св. Никола Нови Софийски]], тъй като тя е свързана с мъченика. През [[1578]] г. Стефан Герлах също отбелязва храма в пътеписа си. |
||
Ред 12: | Ред 12: | ||
След Освобождението старият храм е вграден в построената в 1881 г. нова голяма 3-корабна църква „Св. Спас”, неин архитект e [[Георги Джонгов]], иконостасът й е дело на видния потомствен дърворезбар Ф. Филипов от с. Осое, [[Дебър]]ско, стенописите са от художниците [[Харалампи Тачев]] и Апостол Христов, а олтара – Д. и Р. Мандеви, за колоните във вътрешността са от специално отсечени цели стари дъбове от гората на Урвишкия манастир. Архитектурната й форма е типична за ХІХ век – базилика със седловиден покрив с 3 купола на високи тамбури. В двора са били погребани първият български генерал [[Сава Муткуров]], [[Авксентий Пелагонийски]],<ref name="Църковен вестник 36">Църковен вестник, година ХХ, брой 5, събота, 1 март 1919, стр. 36.</ref> родителите на [[Иван Денкоглу]] и др. |
След Освобождението старият храм е вграден в построената в 1881 г. нова голяма 3-корабна църква „Св. Спас”, неин архитект e [[Георги Джонгов]], иконостасът й е дело на видния потомствен дърворезбар Ф. Филипов от с. Осое, [[Дебър]]ско, стенописите са от художниците [[Харалампи Тачев]] и Апостол Христов, а олтара – Д. и Р. Мандеви, за колоните във вътрешността са от специално отсечени цели стари дъбове от гората на Урвишкия манастир. Архитектурната й форма е типична за ХІХ век – базилика със седловиден покрив с 3 купола на високи тамбури. В двора са били погребани първият български генерал [[Сава Муткуров]], [[Авксентий Пелагонийски]],<ref name="Църковен вестник 36">Църковен вестник, година ХХ, брой 5, събота, 1 март 1919, стр. 36.</ref> родителите на [[Иван Денкоглу]] и др. |
||
<span>На </span>[[30 март]]<span> </span>[[1944]] храма е варварски бомбардиран и полуразрушен при <span>поредната </span>[[Бомбардировки на София|англо-американка бомбардировка над София]]<span>. </span><span> </span> В оцелялата старинна половина продължава да се извършва богослужение до началото на строежа на бившата Външнотърговска банка (днес [[Булбанк]]), в началото на 1980-те год., когато и оцелялата част е унищожена. |
|||
Bграденият средновековен храм е пощаден в някъква степен и остава в сутерена на банката. Проектантът арх. Роменски му осигурява експониране и самостаятелен вход към улицата (дн. бул. „Тодор Александров“) което е изпълнено, но днес достъпът до храма - паметник на културата и историята, е незаконно затворен от банкерите, които са си направили трезор около него. |
Bграденият средновековен храм е пощаден в някъква степен и остава в сутерена на банката. Проектантът арх. Роменски му осигурява експониране и самостаятелен вход към улицата (дн. бул. „Тодор Александров“) което е изпълнено, но днес достъпът до храма - паметник на културата и историята, е незаконно затворен от банкерите, които са си направили трезор около него. |
Версия от 10:12, 26 март 2015
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, правопис. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Църквата „Свети Спас“, известна и като „Възнесение Господне“, е полуразрушен православен български средновековен храм в центъра на София, до пл. "Св. Неделя" в сутерена на „Булбанк“. През Възраждането и след Освобождението от турско робство разширен и бил третата най-голяма църква в града след Света София и катедралата Света Неделя.
Храмът е строен през периода 11-13 век[1]. В началото на османското нашествие църквата вероятно търпи сериозни щети за това по-късно е ремонтирана и вкопана в терена на дълбочина 2 м. През 1564 г. Матей Граматик описва подробно църквата „Св. Възнесение” („Св. Спас”) като очевидец на мъченическата гибел на Св. Никола Нови Софийски, тъй като тя е свързана с мъченика. През 1578 г. Стефан Герлах също отбелязва храма в пътеписа си.
Храмът е бил с размери 13 х 8 м, еднокорабен, с малка крипта, засводен, с анти, преустроени по-късно в малък притвор, с ниши за протезис и дяконикон, с олтарна преграда (канцел), с петстенна отвън и седемстенна отвътре абсида, с две колони, фланкиращи в интериора на абсидата, сключени в "триумфална" арка. По-късно те са изсечени и тук е поставен иконостас. Стените на наоса са разчленени с по 3 платки аркирани ниши. Основите са от големи обли камъни, споени с глина. Градежът нагоре е типично късносредновековен и представлява клетъчна зидария на хоросан от камък окраден с тухли. Стенописите са няколко слоя от 15 до 19 век. Най-ранните от тях са изключително ценна майсторска живопис със строги и одухотворини образи, запазени са значитени части и от изписването на храма в 16 век. Около църквата е открита богата археология - крепостната стена на Сердика с кръгла кула със стълба от 3 век, две инсули от същото време., достроявани през 5 век, антични улици с канализация и средновековен некропол.[2]
Съратникът и ятак на Васил Левски Киро Геошев от село Ярджиловци, наричан Киро Кафеджи, тъй като държал дюкян в София, е обесен при порутения стар олтар на църквата на 15 ноември 1877 г. заедно с други 3 книжари от София - Никола Чолака, обесен на Куручешме, хаджи Стоян Книжар - на Капана и Георги Стоичков - в Драз махала. Френският кореспондент Дик де Лонли (Дик де Лонле) пише за екзекутирания сред руините на старата църква книжар, че "едно момче от осъдените пеело славянска патриотична песен пред бесилката".[3] Киро Геошев е погребан над стария олтар на храма.[4] След обесването там 3 вечери поред се запалвала свещ и никой не смеел да се доближи.[5]
След Освобождението старият храм е вграден в построената в 1881 г. нова голяма 3-корабна църква „Св. Спас”, неин архитект e Георги Джонгов, иконостасът й е дело на видния потомствен дърворезбар Ф. Филипов от с. Осое, Дебърско, стенописите са от художниците Харалампи Тачев и Апостол Христов, а олтара – Д. и Р. Мандеви, за колоните във вътрешността са от специално отсечени цели стари дъбове от гората на Урвишкия манастир. Архитектурната й форма е типична за ХІХ век – базилика със седловиден покрив с 3 купола на високи тамбури. В двора са били погребани първият български генерал Сава Муткуров, Авксентий Пелагонийски,[6] родителите на Иван Денкоглу и др.
На 30 март 1944 храма е варварски бомбардиран и полуразрушен при поредната англо-американка бомбардировка над София. В оцелялата старинна половина продължава да се извършва богослужение до началото на строежа на бившата Външнотърговска банка (днес Булбанк), в началото на 1980-те год., когато и оцелялата част е унищожена.
Bграденият средновековен храм е пощаден в някъква степен и остава в сутерена на банката. Проектантът арх. Роменски му осигурява експониране и самостаятелен вход към улицата (дн. бул. „Тодор Александров“) което е изпълнено, но днес достъпът до храма - паметник на културата и историята, е незаконно затворен от банкерите, които са си направили трезор около него.
Източници, литература и външни връзки
- Софийската църква „Св. Спас”, заличена от Банка, „Църковен вестник”, бр. 23 юни 1994 г.
- Фонд Софийски исторически музей
- БАН, Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, т.1, С. 1980; т.2, С. 1987, т.3, С. 2006;
- Разрушената църква Свети Спас в София
- | "Св. Спас" в София, Cборник от конференцията на ОП "Стара София" със СИМ (2008)