Богословски факултет (Софийски университет): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mpb eu (беседа | приноси)
Mpb eu (беседа | приноси)
Ред 14: Ред 14:
</ref>
</ref>


<nowiki> </nowiki>От [[Бомбардировки на България|англо-американските бомбардировки на София]] на [[10 януари]] и на [[30 март]] [[1944]] г. комплекса на Богословскоия факултет и Църковния историко-археологически музей при Св. Синод помещаващ се в него е варварски ударен с фугасни и запалителни бомби. При бомбардировката на 10 януари 1944 г. напълно е унищожена новата четириетажна сградата на Библиотеката Софийската митрополия с цялата ценната сбирка съхванявана в нея и е засегната сградата на факултета, която най-тежко пострадва от англо-американските бомби на 30 март 1944г. когато изгаря куполът ѝ и е унищожено централното пано с учредяването на Българската екзархия, които не са възстановени и до днес. Тогава е срината и съседната средновековна българска [[Свети Николай (София)|църква „Св. Николай”]]. <ref name=":0">''[http://dveri.bg/3yhu Христо Темелски,]''[http://dveri.bg/3yhu ''"Паметник на Българската екзархия"'' и Висше богословско училище, Двери на православието, 15.11.2008. ]</ref>
<nowiki> </nowiki>В сградата-паметник се намират Богословският факултет на Университета, библиотеката и Църковният историко-археологически музей. През 1978 г. е изографисан параклисът, посветен на патрона на Софийския университет св. Климент Охридски. Стенописите са дело на художника Николай Ростовцев – руснак, роден в Полша, участвал в гражданската война през 1917 г. и емигрирал с белогвардейските части през 1921 г., завършил Художествената академия в България през 30-те години на ХХ век.


В сградата-паметник и днес се намират Богословският факултет на Университета, библиотеката и Църковният историко-археологически музей. През 1978 г. е изографисан параклисът, посветен на патрона на Софийския университет св. Климент Охридски. Стенописите са дело на художника Николай Ростовцев – руснак, роден в Полша, участвал в гражданската война през 1917 г. и емигрирал с белогвардейските части през 1921 г., завършил Художествената академия в България през 30-те години на ХХ век.
От [[Бомбардировки на България|англо-американските бомбардировки на София]] на [[10 януари]] и на [[30 март]] [[1944]] г. комплекса на Богословскоия факултет и Църковния историко-археологически музей при Св. Синод помещаващ се в него е варварски ударен с фугасни и запалителни бомби. При бомбардировката на 10 януари 1944 г. напълно е унищожена новата четириетажна сградата на Библиотеката Софийската митрополия с цялата ценната сбирка съхванявана в нея и е засегната сградата на факултета, която най-тежко пострадва от англо-американските бомби на 30 март 1944г. когато изгаря куполът ѝ и е унищожено централното пано с учредяването на Българската екзархия, които не са възстановени и до днес. Тогава е срината и съседната средновековна българска [[Свети Николай (София)|църква „Св. Николай”]]. <ref name=":0">''[http://dveri.bg/3yhu Христо Темелски,]''[http://dveri.bg/3yhu ''"Паметник на Българската екзархия"'' и Висше богословско училище, Двери на православието, 15.11.2008. ]</ref>


== Катедри ==
== Катедри ==

Версия от 13:40, 26 март 2015

Духовната академия преди да бъде разрушен куполът ѝ от британско-американските бомбардировки от 1944 г.

Богословският факултет е основно структурно звено в Софийския университет „Климент Охридски“ и самостоятелно висше училище в София. В него се помещават и действащ храм-параклис "св. Климент Охридски", църковна бибиотека и Църковния историко-археологически музей при Св. Синод. Сградата му се намира на адрес София 1000, пл. „Света Неделя“ 19.

История

Факултетът е създаден през 1923 г. и става голям център за богословско образование.

В 1951 г. по идеологически съображения, наложени от атеизма на водещата управляваща БКП, с постановление на Народното събрание Богословски факултет е отделен от Софийския университет и обособен като висше духовно училище с името Духовна академия „Св. Климент Охридски“ под ведомството на Светия Синод на Българската православна църква. В този период основната специалност „Теология“ съществува под названието „Богословие“.

През юли 1991 г. ръководството на Софийския университет отправя покана към тогавашната Духовна академия отново да стане факултет към Университета, което се извършва по съответния ред още същия месец.

Сграда на факултета

До началото на 1900 година тук се намирала камбанарията на „Св. Неделя” с камбаните подарени от княз Александър Дондуков-Корсаков. Строежът на сградата като "Паметник на Българската екзархия" [1] и здание за Висше богословско училище започва с обявяването независимостта на България в 1908 и е завършен в 1914 г., но довършителните работи и стенописването продължават до есента на 1923 г. Проектът е на виенския архитект Фридрих Грюнангер. Тук от самото си създаване през 1923 г. се помещава Богословският факултет. По архитектурен стил и украса сградата интерпретира образците на старото българско архитектурно изкуство. Керамична украса с декоративни плочки по корнизите и прозорците, както и разноцветни медальони и каменна резба образуват фриза в горния край на фасадите ѝ. Над главния вход е изпълнено пано от художника Н. Ганушев – Учредяване на Българската екзархия през 1870 г. За фреската са платени фантастичните тогава 110 000 лв. Под нея са 2 големи и 8 малки медольона и още 4 такива на западната фасада с образите на: св. св. Кирил и Методий, св. Цар Борис I, св. Климент Охридски, Черноризец Храбър, св. Патриарх Евтимий, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Гаврил Кръстевич и други просветители, църковни дейци и радетели за Българската Екзархия. Стойността на сградата в крайна сметка възлиза на около 700 000 лева, колосална за времето си сума.[2]

От англо-американските бомбардировки на София на 10 януари и на 30 март 1944 г. комплекса на Богословскоия факултет и Църковния историко-археологически музей при Св. Синод помещаващ се в него е варварски ударен с фугасни и запалителни бомби. При бомбардировката на 10 януари 1944 г. напълно е унищожена новата четириетажна сградата на Библиотеката Софийската митрополия с цялата ценната сбирка съхванявана в нея и е засегната сградата на факултета, която най-тежко пострадва от англо-американските бомби на 30 март 1944г. когато изгаря куполът ѝ и е унищожено централното пано с учредяването на Българската екзархия, които не са възстановени и до днес. Тогава е срината и съседната средновековна българска църква „Св. Николай”. [1]

В сградата-паметник и днес се намират Богословският факултет на Университета, библиотеката и Църковният историко-археологически музей. През 1978 г. е изографисан параклисът, посветен на патрона на Софийския университет св. Климент Охридски. Стенописите са дело на художника Николай Ростовцев – руснак, роден в Полша, участвал в гражданската война през 1917 г. и емигрирал с белогвардейските части през 1921 г., завършил Художествената академия в България през 30-те години на ХХ век.

Катедри

  • „Библеистика“
  • „Историческо и систематическо богословие“
  • „Практическо богословие“

Източници, литература и външни връзки

Шаблон:България-мъниче Шаблон:България-мъниче