Факултет по математика и информатика (Софийски университет): Разлика между версии
→Ръководство: нерелевантно |
м Допълнения в История |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
== История == |
== История == |
||
Факултетът е основан на [[24 ноември]] [[1889]] г. като Физико-математическо отделение към Висшето училище. През 1904 г., с преименуването на Висшето училище в [[Софийски университет]], отделението става Физико-математически факултет (ФМФ). Първоначално във ФМФ се обучават студенти по специалностите Естественици, Химици и Математици (физико-математици). С годините от ФМФ се създават нови специалности и отделят факултети (агоровомически, ветеринарен, медицински). Отделна специалност Математика във ФМИ се обучава от 1926 г. Пет са катедрите, които образуват Математическия институт (първоначално "кабинет") на ФМФ: Основи ва висшата математика (преименувана по късно в Диференциално и интегрално смятане), Висш анализ, Геометрия и Висша алгебра (преименувана по-късно във Висша алгебра и теория на вероятностите). Първи уредник (директор) на Математическия институт е [[Антон Шоурек]]. |
|||
Факултетът е основан на [[24 ноември]] [[1889]] г. като Физико-математическо отделение към [[Софийски университет|СУ]]. |
|||
През 1947 г. със нов Закон за висшето образование, покрай други промени ФМФ е преименуван на Природо-математически факултет . След отделянето последователно на биолого-геолого-географски и Химически факултети се връща старото име Физико-математически факултет. |
|||
През [[1963]] г. се обособява като Факултет по математика, а след въвеждането на специалности по механика през [[1973]] г. той бива преименуван на Факултет по математика и механика. През 80-те години се въвеждат и специалности по информатика и факултетът добива днешното си име Факултет по математика и информатика през [[1986]] г. |
|||
През [[1963]] г. се отделя [[Физически факултет (Софийски университет)|Физически факултет]] и се обособява самостоятелен Математически факултет. В края на 1971 г. се създава Единният център за наука и подготовка на кадри по математика и механика, обединяващ Факултет по математика и механика (наследник на Математическия факултет на СУ) и Институт по математика и механика, наследил от своя страна Математическия институт с ИЦ, Института по техническа механика и част от Института по водни проблеми. Целта на обединението е да се подготвят необходимото количество специалисти за работата на множеството Изчислителните центрове в страната. Организацията на обучението включва три степени: |
|||
блок A - три годишно обучение - обща подготовка по математика и информатика (математическо осигуряване - програмиране), съответно на съвременния Бакалавър; |
|||
блок B - три семестъра (след блок A) специализация по конкретна област от математиката или информатиката, съответно на съвременния Магистър. |
|||
блок D и D' - два и още два семестъра (след блок A) специализация в учителската професия; |
|||
блок C - (след блок A) двегодишно обучение, съответно на съвременната докторантура. |
|||
През 1986 г. се въвежда специалността Информатика и факултетът добива днешното си име Факултет по математика и информатика. Единният център прекратява съществуването си в края на 1988 г. Специалността Приложна математика се въвежда в средата на 90-те, а останалите в началото на ХХІ век. |
|||
В библиотеката на ФМИ се съхраняват около 80 000 тома – най-старата сбирка от математическа литература на Балканския полуостров.<ref>[http://www.fmi.uni-sofia.bg/about История на ФМИ - сайт на ФМИ]</ref> |
В библиотеката на ФМИ се съхраняват около 80 000 тома – най-старата сбирка от математическа литература на Балканския полуостров.<ref>[http://www.fmi.uni-sofia.bg/about История на ФМИ - сайт на ФМИ]</ref> |
Версия от 15:33, 1 април 2015
Факултетът по математика и информатика (ФМИ) на Софийския университет предлага обучение по редица специалности, свързани с компютърните и математическите науки. Сградата му се намира в квартал "Лозенец" на бул. "Джеймс Баучер" №5, в непосредствена близост до Химическия и Физическия факултет.
История
Факултетът е основан на 24 ноември 1889 г. като Физико-математическо отделение към Висшето училище. През 1904 г., с преименуването на Висшето училище в Софийски университет, отделението става Физико-математически факултет (ФМФ). Първоначално във ФМФ се обучават студенти по специалностите Естественици, Химици и Математици (физико-математици). С годините от ФМФ се създават нови специалности и отделят факултети (агоровомически, ветеринарен, медицински). Отделна специалност Математика във ФМИ се обучава от 1926 г. Пет са катедрите, които образуват Математическия институт (първоначално "кабинет") на ФМФ: Основи ва висшата математика (преименувана по късно в Диференциално и интегрално смятане), Висш анализ, Геометрия и Висша алгебра (преименувана по-късно във Висша алгебра и теория на вероятностите). Първи уредник (директор) на Математическия институт е Антон Шоурек.
През 1947 г. със нов Закон за висшето образование, покрай други промени ФМФ е преименуван на Природо-математически факултет . След отделянето последователно на биолого-геолого-географски и Химически факултети се връща старото име Физико-математически факултет.
През 1963 г. се отделя Физически факултет и се обособява самостоятелен Математически факултет. В края на 1971 г. се създава Единният център за наука и подготовка на кадри по математика и механика, обединяващ Факултет по математика и механика (наследник на Математическия факултет на СУ) и Институт по математика и механика, наследил от своя страна Математическия институт с ИЦ, Института по техническа механика и част от Института по водни проблеми. Целта на обединението е да се подготвят необходимото количество специалисти за работата на множеството Изчислителните центрове в страната. Организацията на обучението включва три степени:
блок A - три годишно обучение - обща подготовка по математика и информатика (математическо осигуряване - програмиране), съответно на съвременния Бакалавър;
блок B - три семестъра (след блок A) специализация по конкретна област от математиката или информатиката, съответно на съвременния Магистър.
блок D и D' - два и още два семестъра (след блок A) специализация в учителската професия;
блок C - (след блок A) двегодишно обучение, съответно на съвременната докторантура.
През 1986 г. се въвежда специалността Информатика и факултетът добива днешното си име Факултет по математика и информатика. Единният център прекратява съществуването си в края на 1988 г. Специалността Приложна математика се въвежда в средата на 90-те, а останалите в началото на ХХІ век.
В библиотеката на ФМИ се съхраняват около 80 000 тома – най-старата сбирка от математическа литература на Балканския полуостров.[1]
Обучение
Общият вид на настоящите бакалавърски програми във ФМИ е от 2006 година и учебните им планове се обновяват редовно. Предлагат се 8 специалности:
- Софтуерно инженерство
- Компютърни науки
- Информатика
- Информационни системи
- Математика и информатика (с възможност за 5-годишна задочна форма на обучение)
- Приложна математика
- Математика
- Статистика
Факултетът предлага и над 25[2] магистърски програми и повече от 30 места за докторантури в около 25 научни специалности[3].
Катедри
- Алгебра
- Аналитична механика
- Вероятности, операционни изследвания и статистика
- Геометрия
- Диференциални уравнения
- Изчислителни системи
- Информационни технологии
- Комплексен анализ и топология
- Компютърна информатика
- Математическа логика и приложенията ù
- Математически анализ
- Обучение по математика и информатика
- Софтуерни технологии
- Числени методи и алгоритми
- Лаборатория „Математическо моделиране в икономиката“
Турнири
Факултетът организира ученическо състезание „Национален турнир на младите математици“[4]. От 2006 година се организира и ежегоден „Турнир на декана на ФМИ“, насочен към всички любители, без значение от възрастта и образованието им[5]. През 2009 година състезанието се преименува на „Турнир проф. Борислав Боянов” в памет на създателя на турнира – акад. Борислав Боянов.
Възпитаници
|