Временно руско управление: Разлика между версии
Западна България е разтегливо понятие |
Редакция без резюме |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
'''Временно руско управление в България''' е управление от руски граждански и военни власти от юни 1877 г. до юни 1879 г. Разпростира се в окупираните от [[Русия|руските]] войски територии в хода на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. [[Берлински договор|Берлинският договор]] го узаконява и определя неговата продължителност на девет месеца.<ref name="БДИ">{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 54-55}}</ref><ref>Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник, т. III, С., 1983, с. 148</ref> |
'''Временно руско управление в България''' е управление от руски граждански и военни власти от юни 1877 г. до юни 1879 г. Разпростира се в окупираните от [[Русия|руските]] войски територии в хода на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. [[Берлински договор|Берлинският договор]] го узаконява и определя неговата продължителност на девет месеца.<ref name="БДИ">{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 54-55}}</ref><ref>Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник, т. III, С., 1983, с. 148</ref> |
||
По същото време в част от Западна България ([[Поморавие]]то и районите на [[Кула (град)|Кула]], [[Пирот]], [[Сливница]] и [[Трън]]) тези функции са изпълнявани от от сръбската войска. За целия период на Временното руско управление в България в тези области администрацията е сръбска. |
По същото време в част от Западна България ([[Поморавие]]то и районите на [[Кула (град)|Кула]], [[Берковица]], [[Пирот]], [[Сливница]] и [[Трън]]) тези функции са изпълнявани от от сръбската войска. За целия период на Временното руско управление в България в тези области администрацията е сръбска. |
||
==Временно руско управление== |
==Временно руско управление== |
||
Версия от 10:24, 2 април 2015
Временно руско управление в България е управление от руски граждански и военни власти от юни 1877 г. до юни 1879 г. Разпростира се в окупираните от руските войски територии в хода на Руско-турската война (1877-1878). Берлинският договор го узаконява и определя неговата продължителност на девет месеца.[1][2]
По същото време в част от Западна България (Поморавието и районите на Кула, Берковица, Пирот, Сливница и Трън) тези функции са изпълнявани от от сръбската войска. За целия период на Временното руско управление в България в тези области администрацията е сръбска.
Временно руско управление
По време на Руско-турската война (1877-1878)
Временното руско управление е създадено в хода на Руско-турската война (1877-1878). Наименувано е „Канцеларията за гражданско управление на освободените зад Дунава земи“ и е прикрепено към командването на Действуващата руска армия на Балканския полуостров. Начело на канцеларията е руския императорския комисар Владимир Черкаски, а след неговата смърт на 3 март 1878 г. Александър Дондуков-Корсаков.[1] Седалището на комисаря първоначално е в Пловдив (от 20 май до 10 октомври 1878 година), а след това се премества в София.
Задачата на управлението е: да се изгради основата на българската държавно-правна организация, да се възстанови нормалния живот, да се оказва всестранно съдействие на руската армия.
В освободените градове се учредяват български административни учреждения. Създават се Градски управителни съвети, съдебни и полицейски органи. Основна административна единица е губернията. Ръководството на администрацията се осъществява от канцеларията на императорския комисар. Освен руски офицери и чиновници, в тях работят и голям брой българи, сред които Марин Дринов, Марко Балабанов, Димитър Греков, Тодор Бурмов, Васил Караконовски, Киряк Цанков, Илия Цанов, Христо Стоянов, Константин Кесяков, Иван Кишелски, Петър Оджаков, Димитър Карамфилович и други.[1] По силата на Санстефанския мирен договор срока на Временното руско управление е определен на две години.
По силата на Берлинския договор
Берлинският договор определя неговата продължителност на девет месеца считано от деня на подписването на договора. Като главна задача е определена създаването на васалната държава Княжество България и автономната област Източна Румелия. Ръководството на администрацията се осъществява от канцеларията на императорския комисар и създадения Съвет за управление състоящ се от седем отдела.
Приети са голям брой нормативни актове (временни правила) за устройство на войската, съдилищата, училищата, полицията, медицинските управления, пощенското дело и др. Въвежда се задължително първоначално образование, задължителна военна служба за мъжете на възраст от 20 до 30 г., основава се Българската народна банка, а за официален език е определен българския.
Временното руско управление свиква Учредителното събрание, което приема Търновската конституция. През април 1879 г. свиква 1 Велико Народно събрание, което избира Александър I Батенберг за български княз.
Временното руско управление и Европейската комисия за Източна Румелия устройват и автономната област Източна Румелия.
На 19 май 1879 г. Временното руско управление предава властта в Източна Румелия на генерал-губернатора Алеко Богориди, а на 25 юни в Княжество България на българския княз Александър I Батенберг. С тези си актове Временното руско управление прекратява своето съществуване.
Разходите по издръжката на Временното руско управление са определени от Берлинския договор и трябва да бъдат поети от бъдещите Княжество България и Източна Румелия, което създава т.нар. Окупационен дълг. Той е изплащан нередовно и окончателното му уреждане отнема почти половин век. Княжество България обслужва редовно дълга от 1883 до 1885 година, когато отношенията между България и Русия са прекъснати. През 1890 година е направена една вноска, но редовното изплащане е подновено през 1896 година. Окупационният дълг на Княжество България е окончателно погасен през 1902 година със средства от големия външен заем, емитиран чрез Банка Париба.[3]
Окупационният дълг на Източна Румелия е наследен от Княжество България след Съединението през 1885 година. Неговото изплащане е многократно отлагано до 1912 година, когато България и Русия договарят план за погасяването му. Планът не е изпълнен, поради започването на Първата световна война. Дългът е опростен след войната със споразумение между правителството на Царство България и правителството на РСФСР .[3]
Източници
- ↑ а б в Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 54-55.
- ↑ Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник, т. III, С., 1983, с. 148
- ↑ а б Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.I. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-7-8. с. 491-492.
Литература
- Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник, т. III, С., 1983, с. 148-150
- Овсяный, Н. Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг. Т. I. Заведывавший гражданскими делами при Главнокомандовавшем Действующей армии д.с.с. князь В. А. Черкасский. СПб, 1906
- Овсяный, Н. Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг. Т. II. Российский Императорский Комиссар в Болгарии, генерал-адъютант князь А. М. Дондуков - Корсаков. СПб, 1906
- Овсяный, Н. Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг. Т. III. Восточная Румелия и Адрианопольский санджак. СПб, 1907